Нобелови лауреати – 1938 година

Пърл Бък (Pearl Buck)

26 юни 1892 г. – 6 март 1973 г.

Нобелова награда за литература, 1938 г.

(За богатото, наистина епическо описание на живота на китайските селяни и за биографичните ѝ шедьоври.)

Американската писателка Пърл Комфърт (Сидънстрайкър) Бък е дъщеря на презвитериански мисионери в Китай, единствено от шестте им деца, родено в Съединените щати, в град Хилсбъро (щат Западна Виржиния). Баща ѝ е суров, затворен човек, учен, посветил много години на превода на Библията на китайски език. Майка ѝ е образована, културна жена, пътувала доста в младостта си и обичаща много литературата.

Родителите се връщат в Китай, докато Пърл е още малка и се установяват в град Чинкян, предпочитайки да живеят сред китайци, а не в районите на страната, които са заети предимно от чужденци. Затова момичето се научава да говори най-напред на китайски, а след това на английски. Освен това е толкова добро прието от китайските си връстници, че до девет години не чувства, че е чужденка в Китай. Когато започва "боксьорската въстание" (1900 година - бел. П. Н.) и императрицата призовава да бъдат екзекутирани всички бели, семейство Сидънстрайкър бяга в Шанхай, но след това, когато въстанието е потушено, се връща отново в Чинкян.

Най-напред с образованието на Пърл се заемат майка ѝ и един наставник китаец, който е конфуциански учен. На петнадесет години момичето е изпратено в пансион в Шанхай. През 1910 г. заминава за Съединените щати и постъпва Рандолф-Мейкън уъмънс колидж във Виржиния, където учи психология и получава две литературни награди. Когато завършва колежа през 1914 г., се връща в Китай, за да работи като преподавател в презвитерианската мисия, а след три години се омъжва за Джон Лосинг Бък, специалист по селско стопанство, който също служи като мисионер в Китай. Младата двойка се установява в едно от северните селца, където Бък продължава да преподава, а също така да бъде преводачка на мъжа си по време на пътуванията му по селските места. През 1921 г. на семейството се ражда дъщеря Керъл, а след няколко месеца умира майката на Пърл и бъдещата писателка решава да напише нейната биография. По това време семейство Бък се е преселило в Нанкин, където Джон преподава в местния университет селскостопански науки, а Пърл - английска и американска литература.

Пърл започва да пише още в детството си, първите ѝ литературни опити се появяват м детското приложение на англоезичния вестник "Шанхай меркюри". Когато завършва биографията на майка си, която е публикувана значително по-късно, Бък започва да пише роман, а в началото на 20-те години в "Атлантик мантлей" и други американски списания се печатат нейни статии за Китай.

Като заминават за една година в Съединените щати, съпрузите Бък следват аспирантура с университета "Корнел", където Пърл получава научната степен магистър по хуманитарни науки в областта на литературата. По това време двамата съпрузи научават от лекарите, че детето им е умствено изостанало и решават да осиновят друго момиче, Дженис.

Когато семейство Бък се връща през 1927 г. в Китай, в страната бушува гражданска война. Домът на съпрузите в Нанкин се оказва разграбен, при което се е загубил ръкописът на първия роман на Бък. През същата година семейството се евакуира - отначало в Шанхай, а след това в Япония. През това време Бък завършва втория си роман "Източен вятър, западен вятър" ("East Wind: West Wind"), който започва да пише на парахода, докато пътува за Съединените щати от Китай, и който е публикуван през 1930 г. "Източен вятър..." е съвсем традиционен любовен роман, в който се засяга проблема "бащи и деца". Действието на романа се развива в Китай на границата на двата века, неговите герои са обикновени китайци, чийто живот Бък познава прекрасно от ранното си детство. Макар отначало романът да е отхвърлен от издателите с мисълта, че четящата публика едва ли ще прояви интерес към живота в Китай, книгата претърпява за кратко време три издания. След това, през 1931 година, се появява романът "Благодатната земя" ("The Good Earth"), за който Бък получава наградата "Пулицър". Книгата, която и до днес се счита за най-доброто произведение на писателката, разказва за опитите на бедно селско семейство да постигне благополучие и да създаде нещо като семейна династия. Романът се характеризира с простия стил, който отличава цялото творчество на Бък и който е сравним, според един от критиците, с библейския. "Благодатната земя" става бързо бестселър, наречен "притча за човешкия живот" Романът има допирни точки с традициите на китайската народна литература, в която циклична форма отразява вярата в непрекъснатостта на живота и е предназначена за развлечение на обикновените хора. Продължение на "Благодатната земя" са още две книги - "Синове" ("Sons", 1932 г.) и "Разделен дом" ("A House Divided", 1935 г.). Трите романа са публикувани през 1935 г. под заглавието "Земен дом" ("The House of Earth").

През първите години на литературната си дейност Бък пише много: романа "Майка" ("Mother", 1934 г.), биографията на майка си "Изгнанието" ("The Exile", 1936 г.) и на баща си "Сражаващият се ангел" (Fighting Angel", 1936 г.), "Гордото сърце" ("The Proud Heart"), първата ѝ книга, чието действие се развива в Америка, преводът на двутомния класически китайски роман "Шуй ху Хуан", издаден през 1933 г. и озаглавен "Всички хора са братя" ("All Men Are Brothers").

През 1938 г. Пърл Бък става първата американска писателка, получила Нобелова награда за литература.

Присъждането на Нобеловата награда на Бък предизвиква оживена полемика сред критиците, някои от които твърдят, че нейното творчество, въпреки че тя е несъмнено талантлива и интересна, не е мащабно за подобно отличие. Но книгите на Бък продължават да са много популярни и творческата активност на писателката не престава. За четиридесет години тя написва осемдесет произведения: романи, биографии, автобиография, радиопиеси, книги за деца.

Все пак връх в нейното творчество си остава "Благодатната земя", а след получаването на Нобеловата награда репутацията ѝ започва да пада, набиват се в очи характерните за нейните книги дидактизъм и сантименталност. Според някои критици Бък заслужава повече внимание като хуманист и като борец за "единен свят" отколкото като човек на изкуството. Споровете за нейното творчество продължават: критици като Кенет Тайнън си изказват в нейна защита и оценяват високо нейните книги, а други, като Джордж Стайнер, също толкова убедително доказват обратното.

През 1935 г. Бък се развежда с първия си мъж и се омъжва за своя издател Ричард Уолш, с когото вземат за възпитание няколко деца. Съпрузите са активни дейци на асоциацията "Изток-Запад", която се занимава с културни връзки, а също и така на благотворителната организация "Уелкъм хаус", която оказва материална помощ на всеки, който иска да осинови деца от азиатско-американски произход. Във фонда "Пърл Бък" писателката влага средства, които се изразходват за различни благотворителни и образователни цели.

Пърл Бък умира на осемдесет години в Денби (щат Върмонт) почти тринадесет години след Уолш. Освен с Нобелова награда писателката е удостоена с медал от Американската академия на науките и изкуствата (1935 г.), а също така с многобройни хуманитарни награди, с почетни степени на Йейлския университет, на университета на Западна Виржиния, на университета "Ховард", на Филаделфийския женски медицински колеж и на други висши учебни заведения. През 1951 г. Пърл Бък е избрана за член на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов