Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 8

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА .

ТЪРГОВЕЦЪТ

(седма забава от първия ден)

ЧЕНЦО СЧУПВА ГЛАВАТА НА СИНА НА КРАЛЯ, НАПУСКА РОДИНАТА СИ, ОСВОБОЖДАВА ОТ ЕДИН ДРАКОН ДЪЩЕРЯТА НА КРАЛЯ НА ПЕРДЕ СИНО [1] И СЛЕД МНОГО ПРИКЛЮЧЕНИЯ СЕ ЖЕНИ ЗА НЕЯ. ЕДНА ЖЕНА ГО ОМАГЬОСВА, НО ГО ОСВОБОЖДАВА БРАТ МУ, КОГОТО СЛЕД ТОВА ТОЙ УБИВА ОТ РЕВНОСТ. НАКРАЯ СЕ УБЕЖДАВА В НЕВИННОСТТА НА БРАТ СИ И ГО СЪЖИВЯВА С ПОМОЩТА НА ВЪЛШЕБНА ТРЕВА.

Не може да се предаде как до дъното на душата трогнала всички щастливата съдба на Цецола; колкото прославяли милостта на Небето към девойката, толкова смятали за леко наказанието на дъщерите на мащехата; защото няма удовлетворително наказание за гордостта, нито надеждна юзда за завистта. Но ето че сред оживения разговор, който се повел след разказа, Тадео, като сложил пръст на устните си, дал знак да запазят тишина и всички веднага притихнали, все едно срещнали вълк, или били ученици, които увлечено си шушукат нещо, но виждат как учителят им влиза в клас. И така, принцът се обърнал към Чула, за да започне своята приказка. И тя казала:

- Голяма част от превратностите в живота на човека му служат като търнокоп и трамбовка: с тяхна помощ той изравнява пътя си към добро пристанище, за което даже не се е досещал. Случва се човек да проклина дъжда, защото му мокри главата, без да се замисли, че този дъжд ще му донесе добра реколта и ще го избави от глада. Така станало и с един юноша, за който сега ще ви разкажа. .

Живял в стари времена един много богат търговец на име Антонело, който имал двама сина, Ченцо и Мео, които си приличали толкова, че не се различавали един от друг. Един път по време на бой между момците в Ареначе [2] първородният Ченцо счупил с камък главата на сина на краля на Неапол. Като разбрал това, силно разгневен, Антонело казал:

- Браво! Отлично! Сега разкажи навсякъде! Хвали се, торба такава, докато не са те разпрали! Забий тояга и сложи отгоре подвига си, да го видят всички! Да беше строшил гърне за шест жаби [3], а ти си счупил тиквата на сина на краля. Защо, сине на козел, не си знаеш мярката? И какво ще правиш сега? Няма да дам за тебе и три кавало, защото зле си постъпил, и ако ще да влезеш там, откъдето си излязъл [4], дори вътре не мога да те спася от ръцете на краля. Кралете имат дълги ръце и стигат с тях навсякъде, така че спукана ти е работата.

Ченцо, като чул баща си да му казва и приказва това, отвърнал:

- Господарю, чувал съм да казват, че е по-добре на съд да те изправят, отколкото лекар да ти влезе в къщата. Или щеше да е по-добре той да ми счупи главата? Извикаха ме да се бия и отидох: още сме малки, всичко стана в блъсканицата, като за първи път трябва да ми простят. Кралят е разумен човек, а и в края на краищата какво ще ми направи? Няма цял живот да ми се ядосва! Като не ми дадат майката, ще ми дадат дъщерята, като не ми дадат печено, ще ми дадат сурово. Светът е голям, ще има и за мене. Страхливците стават полицаи! [5]

- Какво ще ти направи ли? - отвърнал Антонело. - Ще те изхвърли от този свят и те откаже да дишаш въздух. Ще те направи морски учител, ще ти даде пръчка от двадесет и четири педи, за да учиш с нея рибите, докато не започнат да говорят. Ще ти надене сапунисана яка, ще те прати да се поразходиш с вдовицата [6] и не ти ще ѝ мачкаш циците, а палачът ще ти мачка с крака раменете [7]. Така че не оставяй косата си между платното и ножицата [8]. Махай се оттук веднага, никой нищо да не знае за тебе - нито ново, нито старо, следа да не си оставил. По-добре врабче в полето, отколкото славей в клетка. Ето ти пари за из път, а в конюшнята имам два вълшебни коня, вземи единия, но го пази. Давам ти и едно кученце, което също не е обикновено, а такова, че и кралят да иска да го купи, няма да намери толкова пари. Вземи го и тръгвай веднага. По-добре е да си израниш петите, отколкото да ги размахваш при палача, по-добре е да изминеш хиляда мили, отколкото да ти висят нозете на три стъпки от земята. Ако не вземеш веднага конските дисаги, няма да ти помогне нито Балдо, нито Бартоло [9].

Като получил тази родителска благословия, Ченцо се метнал на коня, стиснал с едната си ръка кученцето, с другата хванал поводите, забил шпори в конските хълбоци и препуснал от родния си град, а когато минал Капуанските порти, се обърнал и казал:

- Не унивай, че те оставям, прекрасен мой Неапол! Кой знае дали ще видя отново твоите тухли като захарни сладкиши, твоите стени като бадемови бисквити, твоите улици като сладки шекерчета, твоите греди като захарни тръстики, твоите врати и прозорци като сметанови торти? Горко ми, отивам си от тебе, прекрасни Пенино, все едно след ковчег съм тръгнал; оставям те, Широк площад и мъка свива гърдите ми; разделям се с вас, Брястови гори, и целият ми живот е разбит на парчета; сбогом, Улица на копиеносците, каталонско копие прониза душата ми; прости ми, Форчела, сърцето ми ще изхвръкне от гърдите. Къде ще намеря друго Пуорто, такова мило пристанище, най-милото на света; къде ще намеря тези Черничеви градини, където Любовта предеше копринените си нишки; къде ще намеря Пертусо, този приют за всякакви сръчни хора? Нима ще открия друга Лоджия, където се шири безмерно изобилие, където битуват най-изтънчени вкусове? Когато те напусна, мой Лавинаро, ще потече от очите ми пълноводна река от сълзи. Ако те оставя, о Меркато, скръбта ще остави в душата ми клеймо; като си отида от тебе, хубава Киая, все едно каменна планина ще понеса. [10] Сбогом, моркови и цвекло, сбогом, зеле и печена риба, сбогом, хайвер и рибе мляко, сбогом, рагу и пастети; сбогом, цвят на градовете, сбогом, красавецо на Италия, сбогом, писано яйце на Европа, сбогом, светло огледало на целия свят, сбогом, прекрасени Неапол, по-хубав от тебе няма в цялата вселена и няма да има; сбогом завинаги, мили мой град, където доблестта е прокарала граница и красотата е поставила предели! Отивам си и завинаги ще остана вдовец без твоята пинята маритата [11]! Отивам си от родния, от любимия дом и ви оставям в миналото, младежки мои забави!

Като редял тези думи, проливайки дъжд от плач сред зной от въздишки, Ченцо изминал доста път първата вечер. И някъде близо до Каскано [12], навлязъл в една гора - която обикновено наглеждала магарето на Слънцето, пускайки го да похапне трева на поляната, докато собственикът му си почине на воля, наслаждавайки се на горската тишина и сянка - и там се издигала една кула, а в нейното подножие имало стара изоставена къща. Ченцо започнал да чука, но стопанинът, като се страхувал от разбойници (защото вече било тъмно), не поискал да отвори, така че нещастният пътник трябвало да пренощува в развалината, като вързал коня си на поляната. Той се повалил на наръча слама, който намерил в къщата, а кученцето легнало до него. Но не успял да затвори очи, когато го разбудил лаят на кученцето, и чул, че някой тътри чехли по пода. Ченцо, който не бил от страхливите, стиснал меча си и започнал да го размахва в тъмнината, но като видял, че не се натъква на никого, а само сече въздуха, си легнал отново. След известно време пак почувствал, че го докосват леко с крак, и веднага скочил, като държал пред себе си меча и казал:

- Ей, вече съвсем ми додея! Не ти ли омръзна да се задяваш в тъмното? Я се покажи и ако имаш корем, дай да му резнем сланината! Намерил си точно този, който ще ти одере кожата и ще я просне на слънцето да съхне!

В отговор на тези думи Ченцо чул сърцераздирателен смях, а след това от тъмнината се раздал глас:

- Слез долу и ще ти кажа, кой съм.

Ченцо изобщо не се уплашил и казал:

- Чакай, ей сега идвам.

Тръгнал в тъмнината опипом, докато не намерил една стълба, която водела към мазето, спуснал се по нея, видял един запален светилник и около него три страшилища, които ревели горестно:

- Прекрасно наше съкровище, сега ще те загубим!

Като видял това, Ченцо започнал да охка и ахка заедно с тях, за да го приемат за свой, и когато се наревали достатъчно - а през това време Луната си разчистила с брадвичката от лъчи широко пространство на небето - трите му казали:

- Вземи това съкровище, то е за тебе; но го пози внимателно.

Казали това и изчезнали, като този, който никога не показва лицето си [13].

Когато Ченцо видял през пролуката горе лъчите на Слънцето и поискал да излезе навън, не можал да намери стълбата. Започнал да вика и викал, докато стопанинът на кулата, който бил влязъл в съборетината да се изпикае, не го чул и не го попитал какво се е случило. Като разбрал от Ченцо как стоят нещата, отишъл за стълба, спуснал се в мазето и намерил там богато съкровище, част от което искал да даде на Ченцо; но той се отказал от всичко, взел кученцето, яхнал коня и потеглил на далечен път.

Стигнал до друга пустинна гора, където направо трябвало да се пали факла - толкова било тъмно. Там на брега на един поток - който, за да достави удоволствие на своята любима Сянка, все едно яздейки кон, препускал елегантно по поляната и скачал по камъните - видял една фея; цяла шайка злодеи я били наобиколили с намерение да я обезчестят.

Като разбрал какво искат да направят мерзавците, Ченцо измъкнал меча от ножницата и ги накълцал порядъчно. След което феята, възхитена от подвига, извършен заради нея, му благодарила горещо и го поканила в двореца си, който се намирал наблизо, за да му даде награда за услугата. Но Ченцо отвърнал:

- Благодаря много за поканата, но не е нужно. Друг път бих го сметнал за чест, но сега бързам по важна работа.

Сбогувал се с нея, а след това, като пояздил още малко, стигнал до един кралски дворец, където всичко било обгърнато в такъв дълбок траур, че сърцето на човек да почернее от него. И когато Ченцо попитал за какво е траурът, му казали, че в страната се появил дракон със седем глави, много страшен, какъвто светът не е виждал: главите му котешки, на тях петльови гребени, очите огнени, устата на корсиканско куче, крилете на прилеп, зъбите мечешки, а опашката змийска.

- Всеки ден гълта по един християнин. И понеже всичко продължи до ден днешен, дойде ред и на Менекела, кралската дъщеря. В двореца всички си скубят косите и се тръшкат от мъка, защото най-прекрасната девойка от нашето кралство ще бъде разкъсана и погълната от жестокия звяр.

Като чул това, Ченцо се скрил встрани и видял, че идва Менекела, а я изпращали с безмерни ридания всички придворни дами и жени от страната, които се биели с юмруци в гърдите и си скубели косите, оплаквали съдбата на нещастната девойка и нареждали:

- Кой ще се осмели да каже на това нещастно момиче, че ще се раздели с живота си в утробата на злото чудовище? Кой език ще произнесе, че коремът на дракона стане клетка за милото птиче? Кои уста ще промълвят на нашата целомъдрено овчица, че ще остави семето на живота си в тази мрачна дупка?

Докато ридаели така, драконът излязъл от дупката и - о, майчице! - колко бил страшен! Представете си, че и Слънцето се скрило уплашено зад облаците, и небето потъмняло, и сърцата на всички замрели като мумии, и всички така се вцепенили от ужас, че и свинска четина не би им помогнала за клизма.

Като видял това, Ченцо извадил меча си, ударил с него и едната глава паднала на земята. Но драконът потъркал шията си в някаква трева, която растяла наблизо, и главата отново се залепила за тялото, както на гущерите им изникват опашки. Тогава Ченцо си казал: "Ако не се потрудиш, деца няма да направиш". Стиснал зъби и нанесъл такъв съкрушителен удар, че отсякъл всичките седем глави, които се посипали по земята като олющен грах. Той им изскубнал езиците и ги хвърлил далече от тялото, за да не могат да се залепят отново за главите, а след това, като взел малко от лечебната трева, изпратил Менекела в двореца при родителите ѝ, а самият той се настанил да си почине в един крайпътен хан.

Не може да се опише колко се зарадвал кралят, когато видял дъщеря си жива и невредима. Като разбрал как е била освободена, заповядал веднага да оповестят на всички, че този, който е убил дракона, може да дойде и да вземе Менекела за жена. Чувайки това, един лъжлив селянин събрал главите на дракона, отишъл при краля и му казал:

- Аз спасих Менекела. Това са ръцете, които избавиха земята от тази беда. Ето главите, те са свидетели за товаа, че казвам истината. И си искам обещаната награда.

Като чул това, кралят свалил короната си и я сложил на главата на селянина, която заприличала на главата на разбойник, сложена върху колона в пазарен ден [14].

Вестта за това обходила цялата страна и стигнала най-сетне до ушите на Ченцо, който си казал:

- Какъв съм глупак - да хвана Фортуна за косите и да я изпусна. Искаха да ми дадат съкровище, а аз го поисках колкото свиня кладенчова вода. Извика ме феята в двореца си да ме награди, а аз пожелах наградата колкото магаре музика. А сега ми се полага корона и аз стоя и гледам като шут вретено. И търпя един глиган да ме настъпва с калното си копито, един безсрамен простак да ми измъква право от ръцете щастливите тридесет и девет [15]!

Като казал това, взел перо и мастилница, сложил хартия на масата и започнал да пише: "Най-красива сред красивите жени, Менекела, инфанта на Перде сино. По щастливо съчетание на звездите аз спасих твоя живот, а сега чувам, че друг иска да спечели от моя труд, да си припише това, което направих за тебе. Само ти знаеш как беше всичко, затова можеш да кажеш на краля истината и да не позволиш, задето размахвах меча, на друг да поднесат даровете, които ми се полагат [16]. Това ще е дължимата признателност от твоя кралска милост, заслужения дар за мъжествената - като на Скендер бег [17] - ръка, която ти пише това послание. Целувам твоите нежни кралски ръце. Написано в хана "При нощното гърне", на тази дата, днес, неделя".

Като написал това писмо и го запечатал с размекнат хляб, Ченцо го сложил в зъбите на кученцето и му казал:

- Хайде, бегом да бягаш и занеси това писмо на кралската дъщеря, но да не го даваш на никого другиго, само на моето съкровище.

Кученцето полетяло като крилато към кралския дворец, изтичало по стъпалата, а кралят по това време оказвал почести на жениха. Като видял писмото в зъбите на кученцето, наредил на слугите да го вземат, но кученцето не се дало на никого, а скочила в скута на Менекела и го сложило в ръцете ѝ.

Менекела станала, поклонила се на краля и му подала писмото. Като го прочел, той заповядал да проследят къде ще отиде кученцето и да му доведат неговия стопанин. Тръгнали след кученцето двама придворни, стигнали до хана, видели там Ченцо, предали му кралската воля и го отвели веднага в двореца. Изправил се той пред краля и кралят започнал да го разпитва как така е убил дракона, след като главите е донесъл човекът, който седи до него с корона на главата.

А Ченцо отговорил:

- Този селянин не трябва да носи корона на главата, а книжен калпак с твоята кралска присъда заради това, че не се е засрамил вместо нощен фенер да ти донесе светулка. Като доказателство, че именно аз извърших това, а не ти разказвам за брадата на кравата, нека донесат главите на дракона; само че без мене никоя няма да ти каже нищо, защото са без езици. А за да се убедите, нека ги сложат пред трона.

Като свършил, Ченцо извадил и показал драконовите езици. Селянинът се вцепенил и не знаел къде да се дене, защото Менекела веднага добавила:

- Да, така беше! Ах, селско куче, евтино искаше да ме получиш!

Чувайки това, кралят свалил короната от главата на онази свиня и я сложил на Ченцо; а селянина заповядал да пратят на галерите, но Ченцо помолил да го помилва, като платил със своето благородство за неговата наглост. Веднага сложили масата и седнали на разкошен обяд, а когато свършили, младите се отправили в спалнята, където било приготвено позлатено легло. И Ченцо, носейки трофеите от победата над дракона, се качил като победител върху Капитолия на Любовта.

Но настанало утро, когато Слънцето, въртейки с две ръце сияещ меч [18], се нахвърля срещу тълпата от звезди с вик: "Назад, каналии!", и Ченцо, като се обличал край прозореца, видял в съседния прозорец една красива девойка. Обърнал се към Менекела и казал:

- Колко е хубава тази, която живее отсреща.

- И какво от това? - отвърнала жена му. - Хвърли ли ѝ вече око? Да не би да не си доволен от мене? Да не би да ти омръзна храната на твоята маса? Да не би да ти е малка хапката, която имаш в дома си?

Ченцо навел глава като прегрешил котарак, не казал нищо, а след това излъгал жена си, че тръгва по работа, излязъл от двореца и се мушнал в дома на девицата. А тя наистина била лакомо парче, нежно кашкавалче, захаросана питчица; очите ѝ като блестящи копчета - погледнат ли, ще хванат всяко сърце в любовните мрежи; зазвъни ли със сребърното ведърце на своите устенца, омае всяка душа по подобаващ начин; а обувчицата ѝ весело би натискала раменете на тези, които се мятат, задушени от примката на надеждите [19]. Но сред многото прелести, които правели тази девица неотразима, се намирала и тази: тя омагьосвала, обвивала, обвързвала, сковавала, оплитала мъжете със своите коси, което се случило и с Ченцо - едва докоснал с крак прага ѝ, веднага го стегнали букаите.

В същото време Мео, по-малкият брат, като нямал дълго известия от по-големия, бил обзет от желание да го намери. Поискал разрешение от баща си и получил от него другия вълшебен кон и друго кученце, подобно на първото. Като тръгнал сутринта, той стигнал вечерта до кулата, където бил преди него Ченцо. Щом го видял, стапанинът го взел за брат му, посрещнал го с почести и даже искал да му даде пари, но той не пожелал да ги вземе. По това как бил приет Мео разбрал, че брат му е бил там и се изпълнил с надежда.

Когато Луната, враг на поетите, обърнала гръб на Слънцето, той тръгнал отново на път и скоро стигнал там, където живеела феята. Тя помислила, че това е Ченцо, обсипала го с море от любезности, като не преставала да повтаря: "Винаги ще бъдеш желан гост, мое момче, защото ми спаси живота". Мео благодарил за ласкавия прием и отвърнал: "Извини ме, че не мога да остана повече, бързам. Ще се видим на връщане".

Зарадван, че намира все по-нови следи от брат си, Мео продължил по същия път. И вечерта на същия ден, когато вълшебницата вързала Ченцо с косите си, стигнал до кралския дворец. Когато влязъл вътре, слугите го посрещнали с голяма почит, а съпругата на Ченцо, като го прегърнала горещо, го притиснала към гърдите си:

- Добре дошъл, съпруже! Утрото мина, вечерта настъпи! Всички птички ще кълват, а щиглецът ще спи [20]! И къде беше толкова дълго, мой Ченцо? Как можа да останеш далече от твоята Менекела? Измъкна ме от зъбите на дракона, а сега ме хвърляш в устата на подозренията! Защото не се виждам винаги в огледалото на очите ти!

Мело бил досетлив момък и съобразил, че пред него стои жената на брат му. Прегърнал я ласкаво, помолил я да му прости за закъснението и седнали заедно да вечерят. А после - когато Луната, като квачка, извикала звездите да покълват разсипаните по тревата зрънцата от роса - отишли в спалнята. И там Мео, защото уважавал брат си, легнал настрани, завил се с отделно одеяло, за да не докосне случайно тялото на братовата си жена.

Когато Менекела видяла това ново двайсет, лицето ѝ помръкнало като на мащеха и му казала:

- Скъпи, откога сме така? Какви шеги си правиш? Каква игра играем? Да не би да сме ниви на скарани съседи, че прокарваме граница с камъни? Да не би да сме два враждебни полка, че копаем окоп помежду си? Да не би да сме необяздени коне, които трябва да бъдат вързани на две различни ясли?

Тогава Мео, който бил врял и кипял, отвърнал:

- Ти, скъпа, не се сърди на мене, а на лекаря, че реши да пречисти кръвта ми и ми предписа тази диета. Освен това се уморих днес по време на лова, едва се довлякох до дома.

Менекела, която била още млада и не знаела какво е да те преметнат, повярвала в тази небивалица, успокоила се и заспала.

А когато, наблюдавайки внимателно Нощта, Слънцето ѝ оставило последните частици време ad colligendum sarcinulas [21], Мео се обличал край същия прозорец, където предния ден се обличал брат му. Той видял онази девойка, която пленила Ченцо, и така му харесала, че попитал Менекела:

- А кое е това пиленце на отсрещния прозорец?

Менекела, много ядосана, му отвърнала:

- Пак ли същото? Ако е така, всичко ми е ясно! Още от вчера ме разпитваш за тази грозотия и се боя, че езикът залепва там, където е болният зъб. Да беше ме уважавал малко, все пак съм кралска дъщеря, а и всяко лайно си има своя миризма! Не напразно се правеше ти в леглото на имперски орел, чиито глави гледат в различни посоки [22]. И не просто така се върна вечерта при своята маса, все едно на друго място си ял. Разбрах всичко. Диетата в леглото ти е нужна, за да пируваш с другата на воля! Но ако забележа нещо, ще направя безумни неща, ето - сега тези цепеници вместо в печката, ще полетят към главата ти!

Но Мео - който, макар и млад, бил от стара коза яре - успял да я успокои с нежни думи и се заклел, че и за най-сладката хубавица на светя няма да остави своя дом и нея - зрялата вишничка на сърцето му. Менекела, напълно утешена, отишла в своята половина с придворните дами, за да търкат лицето ѝ със стъклена топка [23], че да стане по-красива, отколкото - както ѝ се струвало - изглеждала в очите на мъжа си.

В същото време Мео, който заподозрял от думите на Менекела, че Ченцо е отишъл при онази девица, взел със себе си кученцето, излязъл тихо от двореца и се отправил към къщата ѝ. Щом стъпил на прага, девицата казала: "Коси мои, вържете го"! А Мео веднага отвърнал: "Кученце мое, дръж я!" Кученцето скочило върху девицата и я глътнало на един път, все едно била яйчен жълтък. Мео влязъл вътре и намерил брат си омагьосан. Когато обаче две косъмчета от вълшебното кученце паднали върху дрехите на Ченцо, той се събудил като след дълъг сън. Мео му разказал всичко, което му се случило по пътя и след това в двореца, и как Менекела го взела за него, и как му се наложило да спят заедно. Не успял още да каже, че не се е докосвал до нея, а е спал, завит с одеялото, когато Ченцо, подтикнат от някакъв демон, хванал своята стара вълчица [24] и, като изревал от ярост, прерязал шията на брат си като краставица.

Привлечени от шума, кралят и Менекела пристигнали тичешком и като видели, че Ченцо е убил човек, който прилича изцяло на него, попитали какво се е случило. Ченцо казал:

- Попитай себе си, ти, която спа с брат ми, след като го взе за мене. Затова го убих.

- Да, пълно е с такива, които убиват без причина! - казала Менекела. - Какъв доблестен подвиг! Недостоен си ти за своя брат! Защото той - на едно легло с мене - спа през цялата нощ, обърнат към тената и под друго покривало, така че всеки си беше поотделно.

Като чул това, Ченцо започнал да се разкайва горчиво за грубата си грешка - която справедливо би могла да бъде наречена дъщеря на напразния гняв и майка на убийството - и си раздрал лицето с нокти. Но после си спомнил за тревата, която му посочил драконът, потъркал с нея шията на брат си и едва сложил главата му на мястото ѝ, Мео мигновено се оказал жив и здрав. Като прегърнал брат си силно зарадван, Ченцо го помолил за прошка, че след лошата вест се поддал мигновено на гнева и го лишил от живота. Всички отишли в двореца, откъдето изпратили за Антонело и цялото му семейство [25]. Антонело се харесал много на краля, а самият той видял как в лицето на сина му се сбъднала пословицата:

кривата лодка право в пристанището. .

1. Изгуби глава.

2. Битките между младежи в Ареначе (околност на Неапол, където добивали пясък), с използване на камъни и тояги, като често се стигало до осакатяване и смърт, продължавали до края на XIX век, когато били прекратени с енергични мерки от страна на полицията.

3. На неаполитански: rana. Шеговито название на монетата грано, равна на два торнезе или дванадесет кавало; шест грано струвало на пазара едно нощно гърне.

4. В майчината утроба.

5. Неаполитанска поговорка, която Базиле използва често.

6. Шеговито название на бесилката.

7. На бесилката палачът натискал отгоре с крака раменете на осъдения, за да съкрати мъките му.

8. Новото платно се почиствало от косми с помощта на специални ножици.

9. Игра с пароними: bertole (дисаги за седло) - Bartolo. От своя страна, Балдо ди Убалдо и Бартоло да Сасоферато са двама знаменити юристи от XIV в., чиито трактати се преиздавали и по времето на Базиле.

10. Целият "плач" е стихотворение в проза, в което всяко градско название, намиращо се в началото на стиха, има в края свое съответствие или по смисъл, или по съзвучие.

11. Празнично месно ястие (буквално: омъжена тенджера).

12. Селище на петдесет километра от Неапол.

13. Намек за лукав дух.

14. Отсечените глави на осъдените на смърт разбойници се поставяли върху колона по средата на пазара, като им се слагали книжни корони с надписи.

15. Печеливша комбинация при игра на карти.

16. В оригинала на това място има израз от военния жаргон, който означава пожизнена осигуровка на войник инвалид.

17. Виж бележка № 4 към "Приказка за орка".

18. Има се предвид големия двуръчен меч, който в началото на XVII век все още се използвал по време на война.

19. Виж бележка № 7.

20. Смесълът на поговорката е, че когато е гладен, мъжът не се интересува от секс. Менекела намеква, че се досеща за изневярата на мъжа си.

21. Ad colligendum sarcinulas - за да си събере багажа. Изразът е заимстван от древната римска сатира (Петроний, Ювенал).

22. Двуглавият орел е династичен герб на Хабсбургите, които управляват Австрия и Испания. През XVI-XVIII в. под властта на тази императорска династия се намира и Неапол.

23. Смятало се, че тази процедура прави кожата по-гладка.

24. Жаргонно название на шпагата.

25. Италианското семейство (famiglia) не се ограничавало понякога със съпрузите и децата, а включвало широк кръг от роднини и техните семейства. Очевидно е бил поканен целият многоброен род.

(Следва)