Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 114

Автор: Васил Бѝкау (Васил Бѝков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 111, 112, 113.

114

Зянон Пазняк се стремеше да установи в БНФ (Беларуския народен фронт) строга партийна дисциплина, отчетност и всичко друго, характерно за една нормална политическа организация. Повече от два пъти не можеше да се отсъства от сойма, всички членове получиха отчетни книжки. Това може би беше необходимо, защото министерството на правосъдието следеше строго за спазване на формалностите, за да може при случай да се хване за нещо и да спре дейността на гражданската организация. Всичко това и още много други неща Пазняк и БНФ (Беларуския народен фронт) постигнаха при яростна съпротива дори в либералното време на Шушкевич, да не говорим за по-късния полицейски режим на Лукашенка.

Разбира се, строгият ригоризъм на Пазняк далеч не се харесваше на всички в редиците на фронта. Изобщо честните и умни момчета, преди всичко беларуски интелигенти, като се събираха заедно, не рядко изразяваха своето несъгласие с лидера. Несъгласието се отнасяше основно за тактиката; стратегията не предизвикваше у никого съмнение, защото стратегията беше Беларус, на която бенефейците, безусловно, бяха предани. Обичах и уважавах всичките - винаги философски и разсъдливо настроения Юрас Хадик, веселяка и песнопоец Валянцин Голубеу, чевръстия Вячаслав Сиучик, красноречивия Винцес Вячорка, деловито съсредоточения Сяргей Навумчик. Малко по-късно към тях се присъедини интелигентният Лявон Баршчеуски. Славни стояха край тях и момичетата, макар че по женски не винаги се разбираха помежду си, но бяха разсъдителни и образовани. Аналитичните способности на Пазняк изглеждаха безгранични. Той като че ли знаеше всичко за Беларус - съвременната и историческата, можеше човек да слуша с часове разсъжденията му за нея. Макар че не изглеждаше красноречив, той беше човек, за цял живот болен от Беларус. Ценях много това негово качество и дори когато не бях съгласен с всичко или не всичко ми харесваше в неговите максими, не исках да му противореча. Не чувствах, че имам право да противореча на човека, въодушевен от великата идея. Наистина, Адамович, като дойде един път в Менск и се срещна с Пазняк, каза, че този човек наистина може да претендира за лидерство в Беларус, но има един недостатък - прекалената въодушевеност. Лошо е да бъдеш въодушевен, особено от идея. Най-благородните идеи се провалят именно заради въодушевеността на своите последователи. В общи линии бях съгласен с това, но не и по отношение на Пазняк. Смятах, че на аполитичната, кротка Беларус е необходим именно такъв лидер. Само такъв има възможността, способността и волята да събуди нацията, която е проспала голяма част от своята история. Тази моя привързаност към Пазняк се засили, когато един път, като включих телевизора, видях в едър план аскетичното му лице, решителните лица на неговите съратници и чух как лидерът на БНФ (Беларуския народен фронт) нарече комунистическата партия банда тирани и убийци, най-кървавата в нашата история. Това негово изказване в пряк ефир на беларуската телевизия, както и няколко публикации в пресата, предизвикваха първоначално шок в обществото, несвикнало с подобни изявления. Въпреки това ще мине малко време и същото това общество ще избере без проблеми Зянон Станислававич за депутат във Върховния съвет. Разбира се, това стана възможно тогава, когато избирателните комисии не бяха изцяло обвързани с режима и брояха гласовете горе-долу обективно. Заедно с Пазняк във Върховния съвет беше избрана доста голяма група членове на БНФ (Белалруския народен фронт), която положи основите на парламентарната опозиция, постигнала много неща за независимостта на страната. Тези успехи на опозицията и на нейния лидер грееха, вдъхновяваха и даваха надежда.

За съжаление в своята вестникарско-митингова риторика Пазняк не винаги отдаваше дължимото на политическата логика и не можа да избегне крайностите в дефинициите - особено що се отнася до Русия и руснаците. Винаги много чувствителни по отношение на националното си достойнство, някои от тях се възползваха от нападките на Позняк, за да винят него и БНФ (Беларуския национален фронт). При което оставаха без внимание изказвания от друго естество. Така, когато по време на телевизионно предаване го запитаха каква политика по отношение на руснаците ще провежда, ако дойде на власт, кандидатът за президент Пазняк каза: "Такава, че руснаците в Беларус да живеят по-добре отколкото в Русия". Какво пък, риторично, но изчерпателно в смисъла на оптималното отношение към решаването на болезнения междунационален проблем. Може би в първоначалния период на неустойчивия суверенитет не трябваше да се засяга сложния въпрос за лустрацията и особено за пенсиите. С течение на времето това можеше да се реши тихо и без политическа възбуда, както беше направено скоро в Чехия или Полша. На мнозина не им беше лесно с Пазняк. Като въодушевен човек той очакваше същата въодушевеност и от другите, най-напред от своите съратници. Но всеки от другите имаше свой, различен от неговия характер. Това е в общи линии разбираемо и естествено, защото всички те бяха по убеждение демократи, а е известно, че на демократите метафизически не им е присъщо единомислието. Там където се появят поне двама демократи, започват несъгласия и възражения. Саможертвеността е психически тежко дело, може би е неразумно да се изисква от всеки друг. В случая е приемлив само собственият доброволен избор, да подтиква към който никой няма право. Дори болшевиките по време на войната разбираха това и смятаха, че стотици Матросовци ще осъществят своя подвиг доброволно (макар че това е много съмнително). Но е важно, че постулатът за доброволността беше и за тях неоспорим. Между другото, съвсем християнски постулат.

Именно при тези обстоятелства на поредния конгрес възникна проблем за лидера на БНФ (Беларуския народен фронт), чиято оставка поискаха някои от неговите съратници. Бях принуден да се изкажа с молба да не правят това, да разберат, че засега Пазняк няма алтернатива във Фронта. Послушаха ме, макар че може би сбърках. Защото все едно по-късно БНФ (Беларуския народен фронт) се разцепи и формално, а признаците за разкол се появиха в него няколко години по-рано.

Бенефейците, особено ветераните на движението, често са наричани пренебрежително романтици. Това не е съвсем правилно, макар че частица истина в това определение има. Известна доза романтизъм, може би беше характерна и за Пазняк. Не е много добре обаче, че с течение на времето благородната изобщо идея за възраждането придоби в очите на обществото архаичен оттенък - не винаги разбираем и поради това неприемлив за съвременния, прекомерно прагматичен беларус. Беларуският народ като цяло в края на ХХ век имаше проблеми не толкова с възраждането, колкото с оживяването. По някакъв начин поне, даже и с болшевишка зурла, но да не се превърне в труп, което в общи линии беше реално. По същество течеше процес на умиране (във всеки един смисъл) и важна беше грижата как да се задържиш на ръба на гибелта, а не да се занимаваш с някогашното величие по време на ВКЛ (Великото литовско княжество). Народът чувстваше това инстинктивно и затова на първите президентски избори в голямата си част не тръгна след Пазняк и БНФ (Беларуския народен фронт) с техния виртуален националдемократизъм и архаизацията на и без това не много уредения език, която се прояви според мнението на някои във връщането към граматиката на Тарашкевич. От времето на Тарашкевич са се променили много неща по света, включително и в беларуския език, с което прагматичният политик не може да не се съобразява. Народът тръгна след жестокия, нагъл, прагматичен директор на совхоз, чиито идеи бяха прости като мученето на крава и изцяло разбираеми. Без да се съобразява с националните принципи, Лукашенка се втурна към Русия, най-напред за да получи оттам лична подкрепа, а също така хляб, бензин, газ, без които не беше възможно не само"да се възраждаш", но и да преживееш зимата до пролетта. Разбира се, по-разумните усещаха, че той отнема на Беларус суверенитета и бъдещето, лишава я от демокрацията. Но каква е ползата от демокрацията, когато плачат гладните деца? Несъмнено, като демократи, лидерите на БНФ (Беларуския народен фронт) не разбраха, че демокрацията не означава справедливост, а математика, че националното бъдеще се определя сега от цифрите, а не от идеите, колкото и разумни да се те.

За възвишените национални идеи трябваше да има национален елит, а нацията се стремеше към елементарна цел - да оживее. Много съмнително е, че тази цел можеше да бъде постигната от националиста Пазняк, но затова пък да я постигне обеща прагматикът Лукашенка. Това, че методите му са по същество догматични, тогава малцина знаеха.

(Следва)