Автор: Васил Бѝкау (Васил Бѝков)
Превод от беларуски: Павел Николов
Предишни части:
1,
2,
3,
4,
5,
6,
7,
8,
9,
10,
11,
12,
13,
14,
15,
16,
17,
18,
19,
20,
21,
22,
23,
24,
25,
26,
27,
28,
29,
30,
31,
32,
33,
34,
35,
36,
37,
38,
39,
40,
41,
42,
43,
44,
45,
46,
47,
48,
49,
50,
51,
52,
53,
54,
55,
56,
57,
58,
59,
60,
61,
62,
63,
64,
65,
66,
67,
68,
69,
70,
71,
72,
73,
74,
75,
76,
77,
78,
79,
80,
81,
82,
83,
84,
85,
86,
87,
88,
89,
90,
91,
92,
93,
94,
95,
96,
97,
98,
99,
100,
101,
102,
103,
104,
105,
106,
107,
108,
109,
110.
111
Най-сетне Върховният съвет на БССР (Беларуската съветска социалистическа република) се загрижи да беларуския език и както винаги, за да скрие проблема, състави съответната комисия. За неин председател назначиха Нил Гилевич, стар поборник за беларуското. Започнаха дълги заседания, скучни обсъждания, когато един през един многословно доказваха колко е необходим на беларусите техния роден език. Тук нямаше разминаване и тогава единодушно се премина към конкретните неща. Езикът на държавните учреждения, на висшите училища, на издателствата и литературата... А езикът на ръководещата и определящата всичко партия? На това място колегите привеждаха хитрия и предварително подготвения аргумент: езикът на партията е дело на партията, ни е не можем да ѝ диктуваме нищо. Ето какво, казах аз веднъж, докато комунистическата партия на Беларус не премине на беларуски език, беларусите няма да имат никакъв роден език. "Ей че го каза!" - подхвърли заядливо Иван Чигринау, много активен по това време секретар на СП (Съюза на писателите), който при Лукашенка получи званието народен. Нил Гилевич мълчеше мрачно. Двамата, както впрочем и останалите от комисията, членуваха в комунистическата партия и не беше трудно човек да се досети с каква цел са назначени в нея. В най-добрия случай - да имитират борба за езика, а когато не се получи нищо, да кажат: "Ами ние се постарахме"
Беше приет подробен и доста странен план за беларуския език, в основата си популистки и безнадежден. Това стана особено очевидно, когато на последното заседание беше обявен редът за въвеждане на плана в действие. Като го прочетох, исках само да видя погледа на Гилевич и Дземянцей, който седеше до мене и под ръководството на когото може би беше писано всичко това. Погледите си тези хора бяха навели срамежливо, ясно защо. На всеки, който дори и бегло погледнеше този план разпределение, би му станало ясно, че е писан само за пред хората, за успокоение на "кресльовците" и особено на БНФ (Беларуския народен фронт), който на всеки митинг настояваше: езикът!! Наистина, каква е ползата от един план, който предвижда нещо за десет години, иначе казано - прехвърля мерките за езика към края на столетието. Казах им, че до края на столетието може да стане така, че никого от нас да го няма на този свят, кой тогава ще изпълнява това фантазьорство? Ще бъде забравено също като имената на неговите създатели. Така и стана. При властта на комунистите нищо от този план не беше и не можеше да бъде реализирано, върху страната бързо се стовариха куп различни събития и на никого не му беше до езика. Докато упоритият Нил Гилевич, като напусна СП (Съюза на писателите), не създаде ТБМ (Дружеството за беларуски език). Куцукайки и буксувайки, то се бори все за това, за което са се борили беларуските интелигенти от началото на века. Може би наистина, както казаха умни хора, сбъркахме приоритетите и впрегнахме каруцата пред коня. Не трябва ли най-напред да де постигне независимост на страната, след чието придобиване много по-лесно и по-просто ще бъде беларуският език да стане държавен. Иначе - напразна борба, пусти намерения. Или поне имитация на борба без никаква надежда за приличен резултат.
Но това, което беше видимо за всеки зорък поглед, не искаха да го видят нашите националкомунисти. Включително най-честните и най-умните. Освен когато тази борба не беше необходима на партията, за да отдръпне национално активните (интилигентските) сили от радикалните идеи на БНФ (Беларуския народен фронт) и да ги включи в по начало безперспективната (и безвредна) борба за езика. Но с кого да се бориш, когато партията винаги е подкрепяла демагогски развитието на националния език? По същество с народа, който - както казват, не иска да говори на беларуски, а на руски. И това е истина. Защото за какво му е на народа да говори на език, който извън селския бит не се използва? На който не говорят в града, където са се преселили младите хора, не говори началството. Руският език е отдавна език на началството и народът се стреми да разбира преди всички него, за да разбира нарежданията на началството. Защото, ако не разбереш тези нареждания, лесно ще получиш плесник зад врата, както по време на немската окупация. А ако ги разбереш, току виж ти се случи и на тебе командваш. Тези, които са под тебе. Чиста изгода е да говориш на руски. Затова елементарният смисъл на борбата за беларуския език е да се започне от началството, от сегашната ръководеща партия. Но как да се изправиш срещу партията, към която сам принадлежиш? Ще те изключат от нейните редици. Откъдето идват и имитационната суетня.
В общи линии, жалко. Защото наистина имаше един определен момент, който беше бездарно пропуснат. Тогава комунистите започнаха да се грижат повече за себе си, за своето много несигурно бъдеще, след година се съгласиха за суверенитета, можеха да се съгласят и за езика. Макар че всичко това са напразни разсъждения. Както показаха следващите събития, беларуската компартия по-лесно прие собствената си туберкулозна смърт отколкото народния език...
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.