неделя, април 12, 2009

Едно есе на Станислав Стратиев

Покрай коментарите към пубикацията "Ден на майстора" в блога "Нямам идея" на Владимир Иванов (krizt) се сетих за едно есе на Станислав Стратиев от 90-те. Порових се малко из книжните си архиви (имам и такива) и успях да го открия. Станислав Стратиев почина през 2000 г., но девет години след неговата смърт написаното в "Обратни открития" продължава да звучи все така актуално. Ето:


Обратни открития


Напоследък правя обратни открития. Обикновено хората откриват, че нещо има - земно притегляне, Северен полюс, атомно ядро, Америка. Аз откривам, че нещо няма. Последното ми откритие се отнася до съзнанието. И националния ни манталитет. Все очакваме да се променят съзнанието и манталитетът, за да заживеем по друг начин. Ако не по-добре - поне по-цивилизовано. Тези очаквания са безпочвени - съзнание и манталитет няма. Те са като Годо - допуска се, че съществува, но го няма. Това откритие направих на Зюдбанхоф, гара почти в центъра на Виена. Оттам тръгват автобусите за България. Прииждат от цяла Европа европейци - дрехите им европейски, куфарите им европейски, децата им европейски и те самите също европейци. Държат се като европейци мислят като европейци, усмихват се като европейци. Манталитетът им европейски и съзнанието също европейско. В момента, в който се качат в автобуса - на българска територия - европейците изчезват. От Европа ги дели само едно стъкло, милиметри, още са на европейска земя, а вече не са европейци. Вече са си това, което са - жители на познатия ни до болка Балкански полуостров. С познатото ни до болка съзнание и познатия ни до болка манталитет. Тук е и същността на откритието - защо? Защо в Германия имат един манталитет, а у нас - друг? Защо в Швейцария едно съзнание а у нас - друго? Отговорът е прост до неправдоподобност - защото съзнание и манталитет няма. Те може би идват някога, също като Годо, може би някой някъде и да ги е виждал, но първите петдесет-сто години ги няма. Има закони, силно организирана държава и безпощадно преследване на всеки, който нарушава законите. Това е. Нищо не е оставено на съзнанието, нито пък на манталитета. Ефикасна и педантична полиция, високоразвито гражданско общество, правосъдие, което не прави изключение за никого. Всяко нарушение, дори и най-дребното, се наказва. Когато това работи петдесет години, започва да се оформя така нареченият немски манталитет или швейцарско съзнание. Попаднал в него, българинът като високоорганизирана и много гъвкава материя моментално се ориентира и няма проблеми. Играе според правилата на играта и в повечето случаи печели. Той е доказал свърхестествената си адаптивност със собственото си оцеляване на място, където въобще не може да се оцелее - Балканите. Затова може всякак - може със съзнание и с манталитет, може и без съзнание и без манталитет. Може с немски манталитет, може и с български манталитет. Всичко зависи от правилата на играта и дали изобщо има правила. Или е един съзнателно поддържан юруш, където със съзнание и с манталитет може само да си умреш от глад.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.