МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ОПЕРАЦИЯ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ОПЕРАЦИЯ“

Тази малка тъжна история се случи с другаря Петюшка Яшчиков. Макар че как така малка! Човека едва не го заклаха. По време на операция.

До което, разбира се, нямаше как да се стигне. Изобщо нямаше как всъщност. Пък и тоя Петка не е такъв, че да допусне да го заколят свободно. Направо си кажем: не е такъв човек. Но историята, която се случи с него, беше все пак тъжна.

Макар че, ако трябва да сме честни, нищо толкова тъжно не се случи. Просто не си направи добре сметката човекът. Не се досети. Пък и на операция отиваше за първи път. Без опит.

А всичко започна, когато на Петюшка му излезе ечемик. Горният клепач на дясното му око започна да подпухва. И за три години подпухна така, че стана колкото мастилница.

Отскочи Петя Яшчиков до клиниката. Падна му се млада докторка, интересна особа.

И докторката му казва: — Изборът е ваш. Ако искате — може да режем. Ако искате — останете си така. Тази болест не е смъртоносна. A и някои мъже, без да се съобразяват с общоприетия външен вид, свикват напълно да виждат пред себе си подутината.

Обаче, в името на красотата, Петюшка се реши на операция.

Тогава докторката му каза да дойде на другия ден.

На следващия ден Петюшка Яшчиков мислеше да се отбие за операцията веднага след работа. Но после си вика: „Това нещо макар че е очно и външно, и операцията, така да се каже, не е вътрешна, ама кучета ги яли — да не вземат да ме накарат да си съблека горната дреха. Медицината е тъмна работа. Да не скокна ли всъщност до дома — да си сменя ризата?“ И Петюшка затича към вкъщи.

Най-важното е, че докторката е млада. Иска му се на Петюшка да ѝ хвърли прах в очите — демек, отвън дрехата ми може да не е кой знае колко разкошна, но бъдете любезна, ризата отдолу — чист мадеполам.

С една дума, не искаше Петя да го спипат неподготвен.

Отиде си у дома. Облече чиста риза. Изтърка врата си с бензин. Изплакна си ръцете на чешмата. Засука си мустачките нагоре. И отпраши.

Докторката казва: — Ето операционната маса. Ето го скалпела. Ето го вашият ечемик. Сега ще оправя всичко. Събуйте си ботушите и легнете на операционната маса.

Петюшка даже се обърка малко.

„Значи — мисли си той, — изобщо не съм предполагал, че ще трябва да си събувам ботушите. Това е чисто произшествие. Ох-леле, — мисли си, — чорапите ми са нелицеприятни, да не кажа и по-зле.“

Започна Петюшка Яшчиков да си сваля все пак сакото, за да уравновеси, така да се каже, другите долни недостатъци.

Докторката казва: — Не сваляйте сакото. Не сте на хотел. Събуйте си само ботушите.

Зае се Петюшка с ботушите, със своите джими (вид ботуши – бел. ред.). След това казва: — Честно казано, — казва, — другарко докторке, не знаех, че се ляга с краката. Болестта е очна, отгоре — не предполагах. Честно казано, — казва, — другарко докторке, ризата я смених, но другото, извинявайте, не съм го пипал. Вие — казва — не обръщайте внимание по време на операцията.

Докторката, уморена от висшето си образование, казва: — Хайде, действайте по-бързо. Времето е скъпо.

А самата тя се хили през зъби.

Така му и ряза окото. Реже и се хили. Погледне към краката му и се задушава от смях. Чак ръката ѝ трепери.

И можеше да го заколи с треперещата ръка! Нима трябва да се излага така на опасност човешкият живот? Но, между другото, операцията завърши прекрасно. И окото на Петюшка не е вече подуто.

Пък вероятно носи сега и по-акуратни чорапи. За което го поздравяваме, ако е така.

1927 г.