МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ГОСТИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ГОСТИ“

Разбира се, какво да си говорим! Днес гостът е като ненормален. Все трябва да го наглеждаш. И своето палто да облече. И някоя чужда астраганена шапка да не нахлупи на главата си.

Храна, разбира се, да взема. Но защо трябва да увива храната в салфетки? Това е направо излишно. Ако не следиш тези неща, гостите могат за две вечеринки цялото ти имущество, заедно с леглата и бюфетите, да изнесат. Ето какви гости се навъдиха! У едни мои познати на тази почва се разиграл малък инцидент по празниците.

Поканени били за Коледа петнадесетина души най-разнообразни гости. Имало и дами, и не съвсем дами. Пиещи и попийващи.

Вечеринката била пищна. Само за плюскане отишли към седем рубли. Пиенето — от гостите. По две рубли и половина на калпак. Дамите безплатно. Макар че това, право да си кажем, е глупаво. Някои дами се наливат толкова, че на всеки мъж могат сто точки преднина да дадат. Но да не навлизаме в тези подробности и да си тормозим нервите. Това е работа на домакините. Те знаят по-добре.

А домакините били трима. Съпрузите Зефирови и техният старец — на жената баща ѝ — Евдокимич.

Него, може би, го били поканили специално, да наглежда гостите.

- Тримата — казват — можем да ги наблюдаваме съвсем спокойно. Всеки гост ще бъде на отчет.

И започнали да наблюдават.

Първи излязъл от строя Евдокимич. Дъртакът, да му дава бог здраве и щастливи старини, се налокал още през първите пет минути така, че две думи на кръст не можел да каже.

Седи, върти очи и мучи на дамите определени неща.

Домакинът Зефиров се разстроил и огорчил много от напиването на тъста си и започнал да обикаля лично жилището — да гледа кое как е и дали няма някаква липса.

Но към дванадесет часа поради пълното огорчение и той се натряскал до пълно безобразие. И заспал на видно място — в трапезарията на перваза на прозореца.

Впоследствие се оказа, че течението му надуло фотографията, та три седмици ходеше с подута буза.

Гостите, като се наплюскали до насита, започнали да играят и да се веселят. Играели на сляпа баба, на гоненица и на четчица.

Докато играели на четчица, вратата се отваря, влиза мадам Зефирова, бледа като смъртта, и казва: „Това — казва, — е чисто безобразие! Някой е отвил в тоалетната електрическата крушка от двадесет и пет свещи. Направо — казва, — не трябва да се пускат гости в тоалетната.

Вдигал се шум и вълнение. Таткото Евдокимич изтрезнял, разбира се, веднага, започнал да се безпокои и да лови гостите.

Дамите, естествено, пищят и не дават да ги опипват.

- Дръжте — казват — мъжете в края на краищата, а не нас.

Мъжете казват: - Нека тогава да бъдат обискирани всички.

Взели мерки. Заключили вратите. Заочнали да правят обиск.

Гостите лично и по ред си изпразвали джобовете, разкопчавали си куртките и панталоните и си събували ботушите. Но нищо чак толкова осъдително, освен няколко сандвича, половин бутилка мадейра, две малки чашки и една гарафа, не било открито.

Домакинята, мадам Зефирова, започнала да се извинява горещо — демек, разгорещила се и хвърлила петно върху отбраното общество. И предположила, че може би някой външен човек е влязъл в тоалетната и е отвил крушката.

Но моментът бил развален. Никой вече не поискал да играе на четчица, танците в съпровод на балалайка се разстроили също и гостите започнали да се разотиват тихичко.

А на сутринта, когато домакинът си разтъркал очите, всичко се изяснило окончателно.

Оказва се, че домакинът, от страх да не би някои по-нагли гости да свият крушката, я отвил и я сложил в страничния си джоб.

Там и се счупила.

Домакинът явно я натиснал силно, когато заспал на перваза на прозореца.

1927 г.