Гюнтер Блобел (Günter Blobel)
21 май 1936 г. - 18 февруари 2018 г.
Физиология или медицина
(За откритието, че протеините имат свои сигнали, които управляват техния транспорт и локализация в клетката)
Гюнтер Блобел е един от най-влиятелните клетъчни биолози на XX век, чието дело променя фундаментално разбирането ни за това как функционира живата клетка. През 1999 г. той е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина за революционното си откритие, че протеините притежават вътрешни сигнали, които насочват тяхното транспортиране и точно позициониране в клетъчната структура.
Преди изследването на Блобел научната общност е изправена пред загадка: как хилядите различни протеини, произвеждани от клетката, достигат до правилните си местоназначения. Блобел формулира т.нар. „Сигнална хипотеза“, доказвайки, че всеки протеин съдържа специфична последователност от аминокиселини, действаща като „пощенски код“. Този адрес се разпознава от специални рецептори, които позволяват на протеина да премине през клетъчните мембрани до нужния органел или да бъде изнесен извън клетката.
Значението на това откритие за съвременната медицина е огромно. Много наследствени заболявания, като кистозната фиброза, се дължат именно на грешки във въпросните „сигнали“. В биотехнологиите принципите на Блобел се използват за превръщането на микроорганизми в „биологични фабрики“ за производство на жизненоважни лекарства като инсулина.
Освен велик учен, Гюнтер Блобел остава в историята и със своя изключителен морал. Дълбоко разтърсен от разрушаването на Дрезден по време на Втората световна война, той дарява почти цялата сума от Нобеловата си награда за възстановяването на катедралата „Фрауенкирхе“ и новата синагога в града. По-голямата част от кариерата си прекарва в университета „Рокфелер“ в Ню Йорк, където работи в продължение на пет десетилетия с нестихваща отдаденост на науката.
Съставил: Gemini 3
Редактор: Павел Николов

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.