БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ

Трябва да си призная една моя глупава особеност.

Случва се понякога да се ядосвам на историята.

Ядосвам се, когато се отнася по някакъв непоносимо вулгарен начин с ярки и красиви хора – така да се каже, стъпква бисерите в калта.

Пример за подобна свинщина е била за мене винаги съдбата на прекрасната жена, която виждате на снимката.

Това е Елизавета Кушельова-Томановская-Дмитриева-Давидовская (четирите фамилии ще обясня след малко).

Родена е през 1851 година. От дете била изключително красива и като цяло, както се е казвало тогава, „давала надежди“. Неин учител по музика бил Мусоргский. Алексей Куропаткин, бъдещшят съратник на Скобелев и военен министър, си спомня: „Лиза беше девойка с изключителна красота, с благороден начин на мислене и със способност да говори образно и пламенно… Пропита от идеите за служба в полза на народа, тя ми доказваше непрекъснато необходимостта да напусна военната служба и да отида сред народа…“

Както много руски госпожици по онова време, Лиза мечтаела да учи нещо истинско, „неженско“. Тогава това било възможно само в чужбина. За да постигне целта си, седемнадесетгодишната Кушельова се омъжила фиктивно за някой си Михаил Томановский – благодарение на Чернишевский подобни съюзи били тогава на мода.

Но като се озовала в Европа, девойката се увлякла не по учението, а по социалистическата идея. Станала член на руската секция на Интернационала и дарила за каузата на светлото бъдеще своето немалко наследство – шестдесет хиляди рубли. След това заминала за Лондон при Карл Маркс и влязла в близкия кръг на главния гуру на социалистите.

Когато в Париж избухнала първата в историята комунистическа революция, Маркс изпратил двама емисари да наблюдават историческите събития и единият от тях била Елизавета Томановская. В Париж, за да не компрометира законния си съпруг, тя взела псевдонима „Дмитриева“. Но съвсем не се ограничила само с наблюдение.

Кадър от филма „Зората на Париж“

Името на Елизавета Дмитриева се споменава във всички книги, посветени на Парижката комуна. Заедно с легендарната Луиз Мишел, младата руска госпожица (била само на 20 години) създала и оглавила революционна женска организация. Пет хиляди комунарки се сражавали на барикадите рамо до рамо с мъжете. По време на един от последните, най-кървави боеве, Дмитриева била ранена тежко. Изнесли я от барикадата, скрили я от версайците и по-късно я прехвърлили зад граница.

С това чуждестранните автори обикновено приключват разказа за героичната „княгиня Елизабет“ (щом е богата рускиня – значи е, естествено, princess, как иначе?). По-нататъшната ѝ съдба не им е известна.

И много добре, че не им е известна.

На името Елизавета Томановская попаднах за първи път, когато се подготвях да пиша повестта „Пика вале“ и проучвах съдебното дело на „каро валетата“ – шайка ловки аферисти, които през седемдесетте години на XIX век изкормвали весело и изобретателно портфейлите на московските богаташи. Един от главатарите на бандата, синът на тайния съветник Иван Давидовский, нарича Елизавета своя гражданска съпруга и подава молба да ѝ бъде разрешено да го последва в Сибир.

Именно тогава ми стана ясно, че парижката революционерка Дмитриева, за която бях чувал още в училище (тъкмо тогава се отбелязваше пищно 100-годишнината от Комуната), и съжителката на осъдения измамник е един и същи човек.

Не зная как се е случила тази метаморфоза. Участничката в Интернационала, приятелката на Маркс, една от най-забележителните фигури на Парижката комуна забравила за освобождението на пролетариата, за световната революция и свързала живота си с някакъв жалък мошеник.

В Сибир по етапния ред. Заедно с криминалните престъпници

„Жалък“ – защото Давидовский бил изключително отвратителен субект. Той постъпил гадно със своята самоотвержена възлюбена. Докато бил на свобода и с пари, я държал в положението на любовница, нищо че му родила две дъщери. Но когато се оказал зад решетките, веднага ѝ предложил ръката и сърцето си. Четвърт век Елизавета живяла с него в сибирската пустош. „Политическите“ не искали да имат нищо общо с нея, защото била съпруга на презрян криминален престъпник. Бившата „княгиня Елизабет“ се опитвала да се занимава с дребна търговия, правела някакви сладкарски изделия, завъдила крава. За да не изостави съпруга си, пожертвала образованието на своите дъщери. Давидовский приемал всичко това за даденост. Но веднага след като изтърпял срока на заточението, зарязал семейството си и се върнал в европейската част на Русия сам.

Краят на живота на Елизавета Давидовская се губи в здрачина. Съдейки по адресния указател, в навечерието на революцията тя живеела в Москва с дъщерите си, които, очевидно, стигнали в Сибир до възрастта на стари моми. Годината на смъртта на Дмитриева-Давидовская е неизвестна.

Краткото резюме на този непоследователен живот изглежда така: живяла някога една прекрасна и красива душно девойка с необикновена смелост и сила, мечтаела да изгради царство на справедливостта и дори пристъпила към осъществяването на този грандиозен проект, но – любовта е сляпа – обикнала един рогат козел и пропиляла скъпоценния си живот в служба на това несимпатично животно.

Каква горчива загуба. Какво безразсъдно прахосване.

И въпросът не е, разбира се, в комунистическата идея (да върви по дяволите), а в това, че един голям човек се продал за дреболии. Продал Големия свят за Малкия, а той се е оказал нищожен.

Общо взето, отнасях се по такъв начин към тази тъжна и дори оскърбителна история.

А сега изведнъж си помислих: ами ако Елизавета, въпреки всичко, е била щастлива със своя морален изрод? И този четвъртвековен тежък живот е бил за нея радост?

Мащабният човек си остава мащабен, дори когато свие от широкия друм по някоя глуха пътека. Ако се сражава за справедливост, ще е дотогава, докато не го изнесат от барикадата в безсъзнание. А ако обикне, ще пожертва заради любимия всичко, без да смята това за жертва, и никога за нищо няма съжалява.

Едно е да заминеш за Сибир като съпруга на декабрист или народоволец. Но като съпруга на „каро вале“? Тук, между другото, се изисквало още по-голямо величие на духа.

Няма да се наскърбявам повече заради Елизавета Дмитриева. Тя въпреки всичко е прекрасна.

(Следва)