БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ. ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ

Учените спорят също така дали Павел е написал лично Посланието до колосяните, но ние ще разгледаме убедителни аргументи в полза на това, че не е писано от него. По-малко спорове има защо е било написано. Авторът твърди, че е Павел и че се намира в затвора. По време на престоя си там чул новини за църквата в град Колоса, в западната част на Мала Азия. Тази църква не е основана от Павел; нейното начало положил Епафрас, местен жител (1:7-8, 4:12). Новината, която „Павел“ чул за колосяните, предизвикала у него смесени чувства. От една страна, се радвал да научи, че са приели вярата и са предани на Христос. От друга страна, научил, че им влияят лъжеучители, които се опитват да ги убедят в лъжливи религиозни възгледи.

За съжаление, авторът не ни дава ясна и отчетлива картина какво е било лъжливото учение. Той го нарича „философия и празна измама“ (2:8), но за да разберем какво е, трябва да прочетем в по-голямата му част много внимателно това, което се казва срещу него, от което да си направим съответните изводи. Авторът посочва, че неговите противници се занимават със „самоволно смиреномъдрие и служене на Ангели“, основавайки се на особени видения, които им били изпратени (2:18-19). Те настояват също така за определен вид аскетични действия, например какво може и какво не може да се докосва и яде (2:21-23). Той парира тяхното мнение, като твърди, че Христос е отменил със смъртта Си изискванията на Юдейския закон за вярващите. И така, можем да кажем поне, че опонентите се придържали към мистичен опит от видения и към спазване на Юдейския закон.

Изглежда, че са насърчавали някакъв вид юдейски мистицизъм, който може да се сравни с това, което знаем от древните текстове, в които хората преминавали през екстатично преживяване на видения и така се пренасяли в божественото царство, където се изпълвали с радост и със силата на божеството. Тези, които отстоявали подобни възгледи, водели често аскетичен начин на живот, убеждавайки се взаимно да не се отдават на плътски наслаждения, защото спасен ще бъде духът. Затова не бива да се привързват твърде много към тялото (което се случва, когато човек отстъпва пред физическите желания).

Авторът, в отговор на това мнение, утвърждава решително, че на вярващия не са му нужни екстатични видения, за да се наслади на прелестта на спасението. Всичко, което е необходимо, е вече достъпно чрез Христос. Защото Христос „е образ на невидимия Бог, роден преди всяко създание“ (1:15). Следователно не си струва да се залавяме с екстатично почитане на ангелите. Тези същества са фактически подчинени на Христос и в действителност са създадени от Него (1:16). Нещо повече, именно Христос е направил така, че вярващите да изпитат радостите на спасението: Той е примирил всички с Господа и е заличил „с учението Си съществуващото за нас ръкописание“. Затова никой не бива да се връща към Закона (2:13-15).

Колосяните могат да усетят вече радостите на спасението и да дойдат в божественото Царство, защото са се възнесли на небесата с Христос (3:1). Разбира се, това не означава, че трябва да пренебрегват своето физическо съществуване в този свят: необходимо е да живеят все още нравствен и честен живот и да избягват плътските грехове.

Посланието е отново сходно в много отношения с това, което е написано действително от Павел. Схемата на посланията е една и съща и засяга в основата си редица теми, разглеждани от Павел: важността на страданието в света, смъртта на Исус като примирение и участието на вярващите в смъртта на Исус чрез кръщенето. Въпреки това има причини да мислим, че Посланието до колосяните не е писано от Павел. Един от най-убедителните аргументи се основава на това, че, за нещастие, не можем да дадем оценка, без да знаем гръцки език, на който е написано посланието. Експертите по гръцки стил са изследвали внимателно посланието и са го сравнили със стила на посланията на Павел. Тези изследвания доказали, че отново и отново, израз след израз, въпросното послание е много различно от посланията на Павел. Проблемът не е в това, че стилът на посланието е по-добър или по-лош от стила на Павел. Стиловете са просто различни (също като на Джейн Остин и на Джеймс Джойс — стилът на двама писатели е прекрасен, но не бихме ги сбъркали никога).

Другите аргументи са по-лесни за обяснение, дори само ако се придържаме към превода на текста на английски език.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Възкресението на вярващите в Посланието до колосяните Ако Посланието до колосяните е написано все пак от Павел, тогава неговите възгледи за времето и значението на възкресението на християните са се променили, защото в случая е казано, че вярващите са вече „възкръснали с Христос“ (3:1). Спомнете си, че Първото послание до коринтяните било написано до голяма степен срещу онези, които вярвали, че е вече време християните да се наслаждават на благословеното съществуване след възкресението (вж. гл. 15). Разликата в граматическото време на глаголите в откъсите от Посланието до римляните (6:4-5) и Посланието до колосяните (2:12) е също показателна. Въпросът, който тълкувателите повдигали през годините, е: кое от двете е вярно? Възкръснали ли са вече християните, или не са? Послание до римляните 6:4–5 Послание до колосяните 2:12 И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщенето в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на нашия Баща, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението. Погребахме се с Него в кръщенето, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

Най-важното сте забелязали може би сами. Авторът вярва, че християните са участвали заедно с Христос не само в Неговата смърт (чрез кръщенето), но и в Неговото възкресение. Той настоява де факто много на това: вярващите са възкръснали вече с Христос „на небесата“, където могат да се наслаждават на спасението (2:12, 3:1). Ако това мнение ви напомня нещо, така и трябва да бъде: именно срещу това мнение възразява Павел в Първото послание до коринтяните. В своите писма Павел настоява: вярващите умерат наистина с Христос чрез своето кръщене; но ще възкръснат с Него (вж. например: Римляни, 6:4-5, и обърнете внимание на граматическото време: смъртта с Христос е в минало време, възкресението с Христос в бъдеще — тази разлика имала голямо значение за Павел). За Павел животът на християнина в този свят не е изпълнен с абсолютната радост и екстаза от прелестите на спасението, които били достъпни за Христос. Този свят е все още лошо място, над което властвали греховни сили и силите на смъртта; онези, които са редом с Господа, ще страдат (така и било) в този свят. Всичко това ще се промени, когато настъпи краят и онези, които са били с Христос, ще възкръснат от мъртвите. Това обаче е бъдещо физическо събитие, а не минало духовно.

За автора на Посланието до колосяните обаче духовното възкресение се е случило вече, точно както и за опонентите на Павел в Посланието до коринтяните. Разбира се, би могло да стане така, че Павел е променил възгледа си по този въпрос, макар че, съдейки по страданията, които изпитвал постоянно и за които смятал, че трябва да ги изпитва като апостол на Христос (вж.: 2 Кор. 11:16-30), е трудно да си представим подобно нещо. Изглежда по-достоверно, че Павел е бил уверен до смъртта си, и постоянно твърдял това, че християните не са възкръснали още с Христос. И ако е така, трудно можем да се съгласим, че е написал Посланието до колосяните.

Отново не можем да знаем кой е написал посланието. Почти сигурно е направил това член на една от църквите на Павел, живял в по-късно време, възможно около края на I век. Този автор се сблъскал с християни, които проповядвали един вид мистичен, екстатичен опит като път към насладата от всички радости на спасението, опит, изискващ от участника строг аскетичен живот. Авторът сметнал, че това е абсолютно невярно: няма нужда от ангели, от опит с видения и от строг начин на живот, за да се изпита всичко онова, което е достъпно за Христос, в Когото пребъдва цялата пълнота на божествеността на Господа. Всичко, което е нужно, е Христос и радостите, които е дарил на онези, които възкръснали от мъртвите и се възнесли на небесата.

(Следва)