С две много хубави неща започнах Новата година.
Най-напред си подарих една книга („Как ни мамят екстрасенсите?“), макар и няколко дена след новогодишната нощ.
.JPG)
Освен това господин Атанас Славов, председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, ми изпрати списанието, което Дружеството издаде и посвети изцяло на живота и творчеството на Итало Калвино.
Подобно начало наистина е успешно.
Дано с всичко останало да е така…
Гледането на Евромайдана в Киев, когато ми остане малко свободно време, освен всичко друго ми припомни много украински песни, които вече бях позабравил.
Вчера дойде ред на „Ніч яка, Господи!".
Песента е част от украинския градски фолклор, музиката е народна, а текстът е на Михайло Старицикй (1840-1904).
Михайло Старицкий е украински поет, драматург, прозаик, преводач от руски, немски, английски, полски и сръбски език, събира и издава украински народни песни; приносът му за развитието на украинската литература и драматургия през втората половина на деветнадесети век е неоспорим.
Най-известното изпълнение на песента е на Квитка Цисик (1953-1998).
Квитка Цисик е американска певица с украински произход; през 1978 г. песента „You Light Up My Life“, изпълнена от нея в едноименния филм, печели „Оскар“ за най-добра песен; освен с песни във филми (в някои от които играе епизодични роли), Квитка Цисик е широко известна и като изпълнителка на рекламни джингли, както и на оперна и блуз музика; изпълнява също така украински популярни и народни песни.
Песента „Ніч яка, Господи!“ (във варианта на Цисик - "Ніч така, Господи...") е от албума на певицата „Kvitka — Songs of Ukraine“ (съпроводът на пиано е на Мария Цисик, сестра на Квитка Цисик и директор по това време на Консерваторията в Сан Франциско, родена през 1945 г. в немски концлагер).
Ніч яка, Господи! Місячна, зоряна: Ясно, хоч голки збирай… Вийди, коханая, працею зморена, Хоч на хвилиночку в гай! Сядем укупі ми тут під калиною — І над панами я пан… Глянь, моя рибонько, — срібною хвилею Стелеться полем туман; Гай чарівний, ніби променем всипаний, Чи загадався, чи спить? Он на стрункій та високій осичині Листя пестливо тремтить; Небо незміряне всипано зорями — Що то за Божа краса! Перлами-зорями теж під тополями Грає перлиста роса. Ти не лякайся-но, що свої ніженьки Вмочиш в холодну росу: Я тебе, вірная, аж до хатиноньки Сам на руках однесу. Ти не лякайсь, а що змерзнеш, лебедонько: Тепло — ні вітру, ні хмар… Я пригорну тебе до свого серденька, Й займеться зразу, мов жар; Ти не лякайсь, аби тут та підслухали Тиху розмову твою: Нічка поклала всіх, соном окутала — Ані шелесне в гаю! Сплять вороги твої, знуджені працею, Нас не сполоха їх сміх… Чи ж нам, окривдженим долею клятою, Й хвиля кохання — за гріх? |
Каква нощ, Господи! Месечна, звездна: ясно - игли да събираш... Излез, любима, от труд уморена, поне за минутка в леса. Ще седнем заедно тук под калината - и над господарите съм господар... Виж, моя рибчице, на вълна сребърна по полето се стеле мъгла; Гората вълшебна е, като от лъч озарена, или замислена, или пък спи? Тя на стройната висока трепетлика нежно с листата шуми; Небето безмерно със звезди е обсипано - що за Божествен е чар! С перли звездни и под тополите играе си бисерна роса. Ти не бой се, че твойте крачета ще намокриш в росата студена: аз тебе, вярната, до твоята къщичка сам на ръце ще те отнеса. Ти не бой се, че ще замръзнеш, лебедче: топло е - ни вятър, ни облаци... Аз ще те притисна до своето сърце, и ще се разгори то като жар; Ти не бой се, че тук са подслушали тихия разговор твой: нощта е положила всички, във сън ги обвива - никакъв шум във леса! Спят твоите врагове, от труд уморени, не ни тревожи техния смях... За нас, оскърбените от съдбата проклета, и кратката любов ли е грях? |
БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: По-горе е представено цялото стихотворение на Михайло Старицкий; с червено са отбелязани куплетите, които Квитка Цисик използва в песента.
Днес се навършват 150 години от рождението на Степан Бандера.
Не мога да търпя „експертите“, които градят своите умозаключения върху съветската пропаганда.
Степан Бандера е герой на Украйна.
Човек, който не се е родил в Съветския съюз.
Към Съветския съюз нямал никакво отношение.
Три години прекарал в немски концлагер.
Мечтаел за такава Украйна, за каквато сега мечтае Майданът.
А съветските приказки оставете за себе си.
По-добре антисъветски националист, отколкото съветски мръсник…
Автор: Олег-Сандро Панфилов
Превод: Павел Николов
Автор: Иля Кабанов, metkere.com
Превод от руски: Павел Николов
От 1995 година в Сиатъл се издига петметрова статуя на Ленин – паметник с нелека съдба и голяма художествена ценност.
Седем години преди това бронзовата статуя била поставена в чехословашкия град Попрад, но една година по-късно започнала Нежната революция и паметникът на Илич бил безшумно отстранен от площада.
По това време в Попрад работел американецът Луис Карпентър (Lewis E. Carpenter), който купил от кмета махнатата статуя и през 1993 година я пренесъл на части в Сиатъл.
Цялата операция струвала на Карпентър 41 000 долара. За да плати транспортирането на Ленин, му се наложило да заложи къщата си.
През 1994 година Карпентър загинал при автомобилна катастрофа и статуята известно време събирала прах в забрава.
Една година по-късно мечтата на Луис Карпентър за Владимир Илич Ленин в Сиатъл все пак се осъществила – градският съвет поставил паметника в района Фримонт, където се намира и днес.
Във Фримонт живеят художници и други странни хора, затова съдбата на бронзовия Ленин била предрешена – той редовно се превръща в обект на различни артистични пърформанси.
Обличат Илич като травестит и Джон Ленън, надяват на главата му ту червена звезда, ту звездата на Давид, в ръката му може да се озове баскетболна топка, а на носа му – нос на клоун.
Моята любима инсталация са червените ръкавици на ръцете на Ленин. Изглежда много домашно, на стареца би му харесало.
Според едно скорошно изследване в Украйна украинците имат най-голямо доверие на църквата и на журналистите.
Относно църквата нямам почти никакви наблюдения, сигурно това доверие е заслужено, но за журналистите (следя украинските медии от много отдавна, преди – заради езика, сега – по други вече, известни причини) – определено е заслужено.
За разлика от нашите медийни въжеиграчи (изключвам една шепа хора), украинските журналисти в по-голямата си част винаги са заставали на страната на народа.
Така съвсем наскоро журналистът от 5 телевизионен канал Азад Сафаров и операторът Иван Наконечни създадоха протестната песен „Вiтя, чао“ и я гарнираха с кадри, изобразяващи комични ситуации от житието и битието на Виктор Янукович, както и кадри от житието и битието на Евромайдана.
Филмчето стана много популярно и песента безусловно ще се превърне в част от украинския градски фолклор (мелодията е от италианската песен „Bella, ciao“, за която също знаем, че е фолклорна).
Автор на текста е Ирина Земляна, а изпълнител – Олга Хуторянец, бивша журналистка от телевизионния канал СТБ.
Прощай, гаранте, Не
повертайся! |
Гаранте, сбогом, не се
завръщай! |
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА
1. "Гаранте, сбогом…" - по всяка вероятност намек за онзи злощастен червен митинг в Днипропетровск, на който Янукович беше наречен „гарант за Конституцията, независимостта и самостоятелността на Украйна“; можете да видите част от митинга ТУК; ще чуете например как Западът примамва млади момичета от изток и ги прави на месни консерви (честна дума, не се шегувам – така казва ораторът!).
2. Межигиря – частна резиденция на президента Янукович.
3. Сухолуча – село до Киев, до което се намира обширен резерват с ловната резиденция на Янукович.
4. Беркут (укр. и рус.) – скален орел; също така – название на специализираните части на украинската милиция за борба с организираната престъпност и безредиците.
При вчерашната кратка препирня с полицията пред Народното събрание мегафонът ми пострада.
Не бях приготвен за препирнята и се озовах на втората редица с очилата в едната ръка, апарата в другата и силно съсредоточено внимание в блъсканицата да не ми се изхлузят обувките, защото при всеки възможен случай (а времето беше топло) нося обувки без връзки.
За мегафона, който висеше на рамото ми, изобщо забравих.
Когато нещата се поуспокоиха, видях, че съм останал само с презрамката, мегафонът го нямаше.
Бях го отписал, защото си помислих, че е паднал на земята и са го стъпкали, но се оказа, че след като се е скъсал от презрамката, се е озовал случайно в ръцете на едно момче, което ми го даде, живо и здраво да е, ще го помня цял живот.
Оказа се обаче, че при включване се получава доста неприятен и силен брум – случаен удар върху бутоните ги беше видимо изкривил.
Затова днес го разглобих.
Порових се в него.
И вече е в пълна изправност – като нов, готов за нови площадни подвизи и препирни с полицията.
- ОСТАВКА, бре!..
