„Ніч яка, Господи!“

Гледането на Евромайдана в Киев, когато ми остане малко свободно време, освен всичко друго ми припомни много украински песни, които вече бях позабравил.

Вчера дойде ред на „Ніч яка, Господи!".

Песента е част от украинския градски фолклор, музиката е народна, а текстът е на Михайло Старицикй (1840-1904).

Михайло Старицкий е украински поет, драматург, прозаик, преводач от руски, немски, английски, полски и сръбски език, събира и издава украински народни песни; приносът му за развитието на украинската литература и драматургия през втората половина на деветнадесети век е неоспорим.

Най-известното изпълнение на песента е на Квитка Цисик (1953-1998).

Квитка Цисик е американска певица с украински произход; през 1978 г. песента „You Light Up My Life“, изпълнена от нея в едноименния филм, печели „Оскар“ за най-добра песен; освен с песни във филми (в някои от които играе епизодични роли), Квитка Цисик е широко известна и като изпълнителка на рекламни джингли, както и на оперна и блуз музика; изпълнява също така украински популярни и народни песни.

Песента „Ніч яка, Господи!“ (във варианта на Цисик - "Ніч така, Господи...") е от албума на певицата „Kvitka — Songs of Ukraine“ (съпроводът на пиано е на Мария Цисик, сестра на Квитка Цисик и директор по това време на Консерваторията в Сан Франциско, родена през 1945 г. в немски концлагер).

Ніч яка, Господи! Місячна, зоряна: Ясно, хоч голки збирай… Вийди, коханая, працею зморена, Хоч на хвилиночку в гай! Сядем укупі ми тут під калиною — І над панами я пан… Глянь, моя рибонько, — срібною хвилею Стелеться полем туман; Гай чарівний, ніби променем всипаний, Чи загадався, чи спить? Он на стрункій та високій осичині Листя пестливо тремтить; Небо незміряне всипано зорями — Що то за Божа краса! Перлами-зорями теж під тополями Грає перлиста роса. Ти не лякайся-но, що свої ніженьки Вмочиш в холодну росу: Я тебе, вірная, аж до хатиноньки Сам на руках однесу. Ти не лякайсь, а що змерзнеш, лебедонько: Тепло — ні вітру, ні хмар… Я пригорну тебе до свого серденька, Й займеться зразу, мов жар; Ти не лякайсь, аби тут та підслухали Тиху розмову твою: Нічка поклала всіх, соном окутала — Ані шелесне в гаю! Сплять вороги твої, знуджені працею, Нас не сполоха їх сміх… Чи ж нам, окривдженим долею клятою, Й хвиля кохання — за гріх?

Каква нощ, Господи! Месечна, звездна: ясно - игли да събираш... Излез, любима, от труд уморена, поне за минутка в леса. Ще седнем заедно тук под калината - и над господарите съм господар... Виж, моя рибчице, на вълна сребърна по полето се стеле мъгла; Гората вълшебна е, като от лъч озарена, или замислена, или пък спи? Тя на стройната висока трепетлика нежно с листата шуми; Небето безмерно със звезди е обсипано - що за Божествен е чар! С перли звездни и под тополите играе си бисерна роса. Ти не бой се, че твойте крачета ще намокриш в росата студена: аз тебе, вярната, до твоята къщичка сам на ръце ще те отнеса. Ти не бой се, че ще замръзнеш, лебедче: топло е - ни вятър, ни облаци... Аз ще те притисна до своето сърце, и ще се разгори то като жар; Ти не бой се, че тук са подслушали тихия разговор твой: нощта е положила всички, във сън ги обвива - никакъв шум във леса! Спят твоите врагове, от труд уморени, не ни тревожи техния смях... За нас, оскърбените от съдбата проклета, и кратката любов ли е грях?

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: По-горе е представено цялото стихотворение на Михайло Старицкий; с червено са отбелязани куплетите, които Квитка Цисик използва в песента.