Историята на едно предателство

Автор: Борис Акунин

Превод: Павел Николов

Дори не можем да си спомним кога сме започнали да живеем заедно с него. Било е много отдавна, още не сме се били научили да четем и да пишем, а значи и да запомняме събитията.

Работили сме заедно, воювали сме заедно, развличали сме се заедно. Обичали сме го много. Не сме можели един без друг. Той без нас – просто така, ние без него никак.

Понякога нашата любов достигала в жарта си до абсурд:

Калигула назначава Инцитатус за сенатор

Както вече се досетихте, говоря за коня. Тъкмо сега е време да почетем паметта на този прекрасен, верен съратник, безсъвестно предаден от човечеството. Плюс това наближава столетният юбилей от края на този роман, продължил най-малко шест хиляди години.

В продължение на цялата писмена история конят е бил основното същество след човека. Та даже и не така: основното същество след мъжа, защото някои народи ценели своите жени по-малко от конете. („Златото ще купи четири жени, а конят красавец е без цена“ – пее у Лермонтов неполиткоректният Казбич).

Вижте с кого е тръгвал към вечността истинският мъж

Сега съм се задълбочил в четене на материали за татаромонголското нашествие и направих едно поразително откритие, което обаче няма да споделя с читателите в следващия том на „Историята“, за да не умножавам обвиненията в русофобия. Но на вас ще ви го кажа, с дребен шрифт, тайно:     Рус е завзета не от монголците, а от конете. Именно от тях се състояли в основни линии силите на противника. И така, Батай довел в Рус триста хиляди (така пишат в летописите) войни и цял милион и двеста хиляди коне, които със своите пет милиона копита изпотъпкали у нас всичко по дяволите. Но, с-с-т, това да си остане между нас.

Преди сто години за страните, в които не се отглеждали коне, се смятало за нормално обратното съотношение: по един кон на четири човека. Това означава, че конното население на Европа надхвърляло сто милиона.

И ето че настъпила 1914 година, всички хусари-кирасири наскачали в седлата, артилеристите започнали да дрънкат с хамутите, юначните жребци-кобили войнствено затръскали гриви…

Красота!

И много скоро станало ясно, че от всичко това нямало нужда. Войната ще бъде окопна, епохата на лудите саблени атаки свършила, хората ще се возят на автомобили и танкове, а оръдията ще се теглят с камиони.

Първата световна война се смятала за крах на европейската цивилизация, но цивилизацията се отърсила и се възродила. А цивилизацията на конете – не.

Човечеството предало своя верен приятел, веднага щом станало ясно, че дружбата вече не си струва. Овесът е скъп.

С всеобщата автомобилизация и тракторизация започнал истински конски холокост. Бившите бойни другари били откарани в кланицата, за да не се дават пари за фураж. Останали заводите за породисти коне. Потънали в миналото конските пазари, престанали да съществуват някогашни важни професии: коневъд, кочияш, кираджия, каубой (тези в действителност се преселили в киното). Даже престъпният свят пострадал – измряло авторитетното съсловие на конекрадците.

По света останали много малко коне. Яздят ги незначителни на брой спортисти и любители на лачените ботуши; някъде са се запазили конните състезания, вид лотария; в някои азиатски страни доят и ядат конете. И като че ли това е всичко.

Прости ни, конче. И, моля те, не ни отмъщавай в годината на своето име, в столетната годишнина на нашето предателство