- Питайте премиера кой е Стенли! – каза Кирил Добрев.
- Кой е този Стенли? – попита премиерът, когато го попитаха кой е Стенли.
Ами как така кой? Ето този:
Това е Артър СТЕНЛИ Джеферсън.
Само че на целия свят е известен като Стен Лаурел.
Та така да беше казал Кирил Добрев:
- Питайте премиера кой е Стен(ли) Лаурел!
И премиерът веднага щеше да се сети.
И нямаше да усуква по килифаревски, че бил набил някого.
Досега в The Writing Circle: Втора тема, Трета тема, Четвърта тема, Пета тема, Шеста тема.
Седма тема: "Raindrops tumbled down the window pane ..."
НИКОГА ВЕЧЕ
Quoth the Raven, "Nevermore." (Edgar Poe)
Композиторът стана от пианото и се приближи до прозореца. Навън валеше. Дъждът започна от сутринта и още не беше престанал. Монотонен, тежък есенен дъжд. Капките се стичаха по стъклото на прозореца и композиторът се опита да открие в техните криви дири някакъв скрит смисъл. Но те не му казаха нищо. Смисълът на всичко се беше стопил след онази вечер, когато остана сам. И когато разбра, че връщане назад няма.
Няколко часа вече се мъчеше да улови един далечен мотив, който се носеше някъде дълбоко в душата му, да го прелее в тоновете на клавишите, да се освободи от него. Мотивът му се изплъзваше всеки път, когато си мислеше, че мелодията ей сега ще зазвучи свободно и малката стая ще се изпълни с музика. Много и много пъти, като ловец, който преследва ранено животно, се доближаваше до този мотив, но всеки път той отскачаше назад и бягаше надалеч. Накрая разбра, че всичко е напразно. Музиката си беше отишла. И нямаше да се върне. Нито сега, нито утре, нито след много време. Никога вече. Всичко беше свършено.
Композиторът се отдалечи от прозореца. Спря за миг в средата на стаята, погледна пианото и се усмихна. После отиде бързо до масивното стилно бюро, издърпа чекмеджето, извади оттам малък револвер, опря дулото му в слепоочието си и натисна спусъка.
П.П. Когато прочетох това на Румяна, тя каза: „И защо уби човека? Можеше само да го накараш да плаче…”
Обичат нашите управници да ни изправят пред сложни загадки.
Някога трябваше да гадаем кои са Муйович и Уйович.
Сега трябва да гадаем кои са Чики и Пики.
До г-н Александър Цветков,
Министър на транспорта,
информационните технологии и съобщенията,
гр. София
Уважаеми господин Министър,
На 19.11.2009 г. заедно с колегата Джейсън Ислас, доброволец от Корпуса на мира на САЩ и учител по английски език в ОУ „Христо Смирненски”, с. Вакарел, се качихме на гара Ихтиман във влака на път за работата си. Когато поискахме да влезем в първата секция на първия вагон, началникът на влака, който беше излязъл на площадката между първата и втората секция, ни каза: „Тук не може. Минете назад!” Попитах защо не може да влезем и да седнем. Началникът на влака отговори: „Полицаите не разрешават”. През прозореца на вратата наистина се виждаха в празната секция двама полицаи, излегнали се на седалките. Тогава отново попитах защо полицаите не разрешават влизането и сядането. Отговорът беше толкова изчерпателен, любезен и професионален, каквито обикновено са отговорите на повечето служители по железниците, когато ги попиташ за нещо: „Ами защото не разрешават. Минавайте назад!”
Описвайки Ви това, уважаеми господин Министър, и бидейки редовен клиент на Българските държавни железници, данъкоплатец и гражданин на Републиката, Ви моля да разпоредите проверка, в резултат от която да получа отговор на крайно вълнуващия ме въпрос:
Каква е причината, след като с колегата се качихме като редовни пътници от гара Ихтиман във влак БВ 1650 (Дивитровград-София) в 7.36 часа на 19.11.2009 г., да не бъдем допуснати в празната първа секция, в която де факто има около 20 (словом – ДВАДЕСЕТ!) места за сядане?
Надявам се искрено, че отговорът ще е изчерпателен и професионален, противно на този, който получихме от горепосочения служител във влака.
С уважение: Павел Николов, учител
P.S. Днес ще изпратя писмото до господин Министъра с обратна разписка.
Някога бабите плашели непослушните деца с таласъми. У нас с таласъми, в Русия – с бука. У нас бабите казвали: „Ей сега ще дойде таласъмът!” В Русия: "Погоди, ужо придет бука!" (По Л. А. Чарская, „За что?”)
Но – менят се времената. В Русия бабите вече имат друга плашилка:
Бабата: „Ако не заспиш – ще извикам един болшевик!”
И понеже така и така сме страната, която най-много обича Русия, време е нашите баби да се поучат от руските баби.
„Ей сега ще дойдат комунистите!”
Как ви звучи?
Страшно, та ужас!
Откакто съм станал учител (а това е почти от времето на динозаврите), не помня случай да е имало яснота по всички въпроси от началото до края на учебната година.
Традицията продължава и сега.
Стартирахме така нареченото „кариерно развитие”. И поне доколкото аз схващам нещата, на първо време ще се дават пари на калпак. А уж кариерното развитие трябваше да осигурява средства за някаква свършена работа. Вятър и мъгла! Засега. За по-нататък – никой нищо не знае. Нещата се решават в движение. Хаосът по въпроса е абсолютен.
Още по-трагично е с изпитите след седми клас. Обещават, че яснота ще има към края на декември. Защо бе, министерски канцеларски плъхове, учебната година през декември ли започва? И как да готвя аз учениците си? За какъв изпитен формат? Имаше някакви идеи, преди няколко дена изтече информация, че нямало да е така, а някак си съвсем по-иначе. След няколко дена на някой друг министерски малоумник ще му хрумне нещо трето…
Слушам, гледам и разбирам защо у нас не се продава свободно огнестрелно оръжие.
Когато бях малък, ми попадна една книга. На корицата ѝ имаше интересна снимка. Индианец храни някакво животинче.
Когато прочетох книгата, разбрах, че животинчето е бобър, а индианецът не е индианец, макар че цял живот се е представял за такъв.
Книгата се казваше „Сивата сова” и ми беше първата „документална” книга, която прочетох. До това време си мислех, че документалните книги и документалното кино не заслужават внимание. От „Сивата сова” нататък си промених мнението.
И до ден днешен, когато чуя за защитник на природата (не обичам думата „еколог”), си мисля за тази книга. И за Арчибалд Билейни (Уашаконасин, казано по нашенски – Сивата сова). И за никого от днешните кабинетни природозащитници.
А преди няколко дена имах удоволствието да гледам и филма „Сивата сова”.
Режисьор на филма е Ричард Атънбъро, познат и с други два биографични филма – „Ганди” и „Чаплин”.
