понеделник, юли 23, 2018

Тръмп е груб с всички – освен с Путин

НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Защо готовността да се прощава на Кремъл ще се обърне срещу президента на САЩ?

На руските сайтове с фалшиви новини има такъв популярен жанр: някакъв могъщ „полковник от Генералния щаб“ разказва, че Русия не се е намесвала в изборите в САЩ, а след това, за убедителност, е цитирано и мнението на фалшив „бивш експерт от ЦРУ“. И „бившият експерт“ като започне: и за това, че Русия не се е намесвала в изборите, и за това, че САЩ сами са си виновни!

Този понеделник [1] целият свят можа да види подобно шоу в пряк ефир, с тази само разлика, че ролята на „полковника от Генералния щаб“ беше изпълнена от Владимир Путин, а ролята на „бившия експерт от ЦРУ“ - от президента на САЩ.

Путин стовари върху аудиторията целия стандартен комплект на Първи канал [2]: Русия е демократична страна, не сме се намесвали в изборите, а специалните служба лъжат изцяло в докладите си, аз съм бивш чекист [3], зная ги тези работи. Получи се това, което руската власт може да прави най-добре от всичко: да нарича бялото черно, а черното – бяло. И със самия този факт Путин подхвърли на своя колега: какво, нали няма да се осмелиш да ми предявиш публично претенции?

И президентът Тръмп, който, ако и да бърка в джоба си, това не е за дума [4], а за ментов бонбон, който да даде на канцлера на Германия с думите „и да не кажете след това, че не съм ви дал нищо“ - същият президент Тръмп, който ще нагруби когото и да е, който съвсем скоро нарече канадския премиер „безчестен слабак“ и заяви на френския президент Макрон, че „всички терористи са в Париж“, а много малко преди срещата с Тереза Мей нарече заклетия ѝ враг Борис Джонсън „отличен бъдещ първи министър“ - същият президент Тръмп или мълчеше, или въртеше глава, или кимаше утвърдително.

„Моите хора дойдоха при мене, Дан Коат [5] дойде при мене и някои други, и ми казват, че е Русия (за намесата в изборите – Ю. Л.). Тук е президентът Путин. Той току-що каза, че не е Русия. Аз ще кажа така: не виждам никаква причина защо трябва да е тя – заяви Тръмп. - Имам голямо доверие на моите разузнавачи, но трябва да ви кажа, че президентът Путин изключително усилено и твърдо отричаше (was extremely strong and powerful in his denial), че е тя (Русия – Ю. Л.).

Това сериозно ли го каза?!

Непосредствено преди срещата специалният прокурор Робърт Мюлер [6] предяви на 12 руски офицери от ГРУ [7] детайлно обвинение за намеса в изборите в САЩ, а преди това, през февруари, беше предявено детайлно обвинение на още 13 руски тролове начело с техния предполагаем ръководител - „кремълския готвач“ Евгений Пригожин [8]. И тези обвинения на много страници, с детайли, дати и пароли, резултат от хиляди часове усърдни разследвания, Тръмп постави на едно равнище с думи, казани по време на официални преговори!

Това е все едно съдията да каже: „Ето тук имам, от една страна, обвинение в грабеж – с пръстови отпечатъци, анализ на ДНК, данни от видеокамери и билинги, но от друга страна, обвиняемият was extremely strong and powerful in his denial и аз нямам никаква причина да не вярвам на думите му“.

Въпросът е, разбира се, в друго: какво именно при срещата на високо равнище би могло да подбуди президента Тръмп да се държи по този начин?

Защо Тръмп даже не засегна въпроса за отравянето на бащата и дъщерята Скрипал? За сваления малоазийски „Боинг“? Знаел ли е отговора предварително?

Не трябваше ли американският президент да предположи веднага, че бащата и дъщерята Скрипал са отровени от коварната Тереза Мей, а „Боингът“ е свален от „фашиста Порошенко“? Както се казваше някога в едно филмче на Russia Today [9]: „Кой носи по-голяма ядрена заплаха – Обама или Ахмадинежад? [10]“. Хайде значи да обсъдим тези две равни по вероятност гледни точки.

Аз всъщност не съм против грубостта на Тръмп. Тя, разбира се, девалвира силно ценността на думите на американския президент, защото той е непостоянен в намеренията си, но тази грубост дразни толкова много, защото е истина. Може всички терористи да не са в Париж (има ги доста и в Брюксел), но Макрон си заслужава остротата на Тръмп, както и Меркел, на която той заяви: „Вие плащате на Русия милиарди долари, а ние трябва да ви защитаваме от нея“.

И ето сега се получава, че президентът Тръмп се държи грубо с всички – освен с руския президент.

За да сме справедливи, трябва да направим крачка назад и да сравним поведението на Тръмп с поведението на другите западни лидери: например на неговия предшественик Обама.

Президентът на САЩ Барак Обама, като дойде на власт, обяви за „рестартиране“ на отношенията с Русия. Беше след руско-грузинската война, по време на която Русия навлезе в грузинска територия. Руските средства за масова информация повтаряха, че има някакви митични „американски войници“, сражаващи се на територията на Грузия, а заместник-началникът на Генералния щаб на Руската федерация Анатолий Ноговицин даже размахваше по време на пресконференции „намерения“ на бойните позиции паспорт на гражданина на САЩ Майкъл Ли Уайт (който всъщност му откраднали в Москва през 2005 година).

Позицията на президента на САЩ Обама, който със своето „рестартиране“ призна де факто руската версия на събитията, позволи на Кремъл да придобие смелост.

Без „рестартирането“ нямаше да има нито Крим, нито Донбас.

Та ето – когато Обама обяви своето „рестартиране“, нито CNN, нито MSNBC го попита настоятелно как стоят нещата с паспорта на Майкъл Ли Уайт. И разузнавателното общество на САЩ също така не обнародва намиращите се под ръката му досиета за активните операции на Русия срещу САЩ, които са се провеждали още по това време.

Или да вземем президента на Франция Макрон. Той също се срещна наскоро с Путин, при това два пъти: един път в Санкт Петербург, втори път стоеше до него на футболния стадион. И също не попита нито за „Боинга“, нито за бащата и дъщерята Скрипал, нито за кремълското финансиране на Марин льо Пен и за намесата на Русия във френските избори. Не попита и за гладуващия Сенцов – нищо. Само се мокреше на дъжда, докато над президента на Русия държаха чадър.

Но никой не обвини Макрон за това.

В този смисъл е несъмнено, че президентът Тръмп е мишена на мощна кампания за дискредитиране, за която най-важното изобщо не е да се докаже, че руснаците са се намесили в изборите в САЩ, а да се докаже, че Тръмп е бил в сговор с тях.

Формално позициите на тази кампания са слаби. Ако нещо се набива в очи от дейността на комисията на Мюлер, това е сериозното равнище на доказателствата за намесата на руснаците и за пълната липса на каквито и да е намеци за съучастие на Тръмп. Вместо това се опитват постоянно да ни пробутат някакви фалшификати: ту досието на Стил, ту Сторми Даниелс, ту Пол Манафорт, който не декларирал кинтите, получени от Янукович.

Проблемът на Тръмп вероятно се състои в следното. Американският президент е нарцис, който не вижда нищо освен себе си. Понякога това даже не е никак лошо и му позволява да говори правилни, ужасни и неприети в съвременния политически свят неща. Но що се отнася до отношенията с Русия – той не е в състояние да различи което и да е разследване за Русия от разследването срещу него.

Той е готов да прощава на Кремъл, защото му се струва, че с това прощава на себе си.

А в действителност е точно обратното.

Колкото и да е парадоксално, днес нямаме ни най-малък фактически повод да твърдим, че Тръмп е бил в сговор с Русия или че тя има някакъв компромат срещу него... Единственото доказателство за това е вчерашната пресконференция.

------------------------

1. Статията е от 17 юли 2018 година, визираният понеделник е предния ден - 16 юли 2018 година.

2. Руска проправителствена телевизия.

3. В случая – служител на тайните служби.

4. Игра на думи: руският израз „за словом в карман не лезет“ („не бърка за дума в джоба си“) означава „знае какво да каже, как да отговори“.

5. Директорът на Националната разузнавателна служба на САЩ.

6. Назначен от Министерството на правосъдието на САЩ за разследване на намесата на Русия в президентските избори, бивш директор на Федералното бюро за разследване.

7. Военното разузнаване на Русия.

8. Руски бизнесмен в областта на ресторантьорството, известен с прозвището „готвачът на Путин“.

9. Руски многоезичен телевизионен канал.

10. Бивш президент на Иран.

----------

неделя, юли 22, 2018

Нобелови лауреати – 1952 година

Феликс Блох (Felix Bloch)

23 октомври 1905 г. – 10 септември 1983 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Едуард Милс Пърсел)

(За разработването на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития.)

Швейцарско-американският физик Феликс Блох е роден в Цюрих, в семейството на Густав Блох, търговец на зърно на едро, и Агнес (Майер) Блох. Той учи в гимназията на Цюрихския кантон, която завършва през 1924 г. Момчето, което се интересува от математика и астрономия, записва инженерна специализация във Федералния технологичен институт в Цюрих. Но когато слуша първия курс по физика, Блох решава да стане физик теоретик, а не инженер. От 1924 до 1927 г. той учи във Федералния институт, където негови учители са Питър Дебай и Ервин Шрьодингер. След това учи в Лайпцигския университет при Вернер Хайзенберг. Докторска степен получава през 1928 г. в Лайпциг за дисертация, разглеждаща проводимостта на електроните в металите. В тази дисертация, в която, както сега е признато, са заложени основите на физиката на твърдото тяло, Блох формулира теорема, определяща вида на вълновите функции на електроните в металите (функции на Блох).

След завършването на докторската си дисертация Блох получава няколко стипендии, които му позволяват да работи с Хайзенберг, Нилс Бор и Волфганг Паули; през този период той прави основния си принос за теоретичната физика. Блох формулира теоретично емпиричния закон на немския физик Едуард Грюнейзен, отнасящ се за зависимостта на проводимостта на металите от температурата, който днес е известен като съотношение на Блох-Грюнейзен. Благодарение на приноса му за теорията на свръхпроводимостта и за теоретичното осмисляне на магнитните системи цел ред теореми и ефекти са наречени на неговото име: теорема на Блох в областта на свръхпроводимостта, закон на Блох, отнасящ се за зависимостта на намагнитеността на феромагнитните материали (материали като желязото, чиято атомна структура им позволява да се намагнитват лесно) от температурата, стени на Блох (зони на преход между области от феромагнитен материал с различна магнитна ориентация). През 1932 г. Блох развива изследванията на Бор и Ханс А. Бете за задържането на движещи се заредени частици във веществото, като извежда формулата на Бете-Блох за този ефект.

Когато през 1933 г. Хитлер идва на власт, Блох, който е евреин, напуска Германия и отива да живее в Съединените щати. Той става през 1934 г. адюнкт-професор в Станфордския университет, а две години по-късно заема професорски пост. По това време прави редица важни изследвания във връзка с квантовата теория на електромагнитното поле. След това изследва открития наскоро неутрон, като предсказва, че неговият магнитен момент (мярката за величина на магнитното поле) може да се определи по разсейването на бавните неутрони от желязо и че лъчът неутрони ще се окаже поляризиран след разсейването от желязна мишена. Тези предвиждания се потвърждават на следващата година. След това Блох се връща към експерименталните изследвания. През 1939 г. заедно с Луис У. Алварес измерва магнитния момент на неутрона, като използва за източник на неутрони циклотрона на Калифорнийския университет в Бъркли. По време на Втората световна война, като член на Манхатънския проект за създаването на атомна бомба, Блох изследва свойствата на изотопите на урана. След това става помощник-ръководител на групата, занимаваща се с военните противорадарни разработки в изследователската радиолаборатория на Харвардския университет.

След войната Блох се връща в Станфордския университет. Там той използва радиовълновата техника, която проучва по време на работата си през военните години над радара, за да изследва магнитните моменти на ядрата. Физиците, които се опитват да разберат поведението на атомните ядра, трябва да знаят относителните магнитни моменти на различните видове ядра с голяма степен на точност. През 30-те години И. А. Раби разработва методика за измерване на ядрените магнитни моменти, но при неговия метод образецът се изпарява, а самият той не е много точен. През 1946 г. Блох предлага метод, който се отличава с висока точност и не поврежда образеца. Макар че е известен с много достижения в областта на физиката, Блох е удостоен с Нобелова награда именно заради тази методика.

Когато атомът се намира в магнитно поле, магнитният момент на ядрото му заставя ядрото да прецесира (ефект, аналогичен на действието на силата на тежестта на въртящ се пумпал, която кара оста му да се люлее). Честотата, или скоростта на прецесия на ядрото зависи от величината на магнитното поле и от магнитния момент на ядрото. Така, ако е известна силата на полето и се определи честотата на прецесия, може да се изчисли магнитният момент. За да определи честотата на прецесия, Блох помества образеца от изследвания материал в магнитното поле на мощен електромагнит, принуждавайки ядрото на образеца да прецесира с постоянна скорост. След това възбужда образеца с много по-слабо магнитно поле, управлявано с радиосигнали; второто поле флуктуира (изменя направлението) с честота, съответстваща на честотата на управляващите радиовълни. Когато честотата на възбуждащото поле стане равна на прецесионната честота на ядрото, ориентацията на ядрения спин внезапно става противоположна – този лесно откриваем ефект се нарича ядрен магнитен резонанс (ЯМР). Известната честота на радиосигналите, съответстваща на резонанса, е равна на честотата на прецесия на ядрото. Като се знае точната честота на прецесия на ядрото в полето на зададеното напрежение, може да се определи магнитният момент на това ядро с необичайна точност. Методът на Блох дава на физиците, които изследват атомните ядра, точна и много желана информация, като при това образецът изобщо не се поврежда. Нещо повече, с помощта на този метод става възможно съвсем по нов начин и много просто де се измерва магнетизмът: стане ли ясен магнитният момент на ядрото, той може да бъде използван за определяне на напрежението на магнитното поле.

По това време Едуард М. Пърсел (който също се занимава с радарите през войната) изследва същия проблем. Едновременно и независимо той създава методика за измерване на ядрените магнитни моменти, която е почти идентична с методиката на Блох. Като използва метода на ЯМР, Пърсел открива, че водородът излъчва сигнал в радиочестотния диапазон (откритие, което довежда до развитие на радиоастрономията).

С помощта на ЯМР изследователите откриват, че магнитният момент на атомното ядро в молекулата се променя под въздействието на магнитните полета на околните електрони. Именно тези промени дават ключа за строежа на молекулите и ЯМР става бързо един от най-важните аналитични инструменти в химията. Нещо повече, измерванията с помощта на ЯМР не засягат изобщо образеца и те могат да се провеждат с живи организми, без да ги увреждат. Начините и методите за изчисляване, използвани в компютърната томография (томографите са разработени от Алън Кормак и Годфри Хаунсфилд, започват да се обединяват през 70-те години с ЯМР методиката за наблюдение; в резултат от това се появяват сканиращи ЯМР устройства, позволяващи да се наблюдават специфични химически реакции в човешкото тяло. Оказва се, че тези устройства имат огромно значение за научните изследвания и са мощен инструмент в медицинската диагностика. Диагностичните сканиращи ЯМР устройства стават достъпни за работа в медицината в средата на 80-те години.

Повечето изследвания на Блох след 1946 г. са свързани предимно с ЯМР или, както той първоначално го нарича, „ядрената индукция“. През 1954-1955 г. той си взема двегодишен отпуск от Станфорд, за да стане генерален директор на ЦЕРН (Европейския център за ядрени изследвания) в Женева (Швейцария). През 1963 г. става професор по физика в Станфорд. След оставката си през 1971 г. се връща в Цюрих, където умира дванадесет години по-късно.

През 1940 г. Блох се жени за Лора К. Миш, физичка и също бежанка от Германия; семейството има трима сина и една дъщеря. Ученият става гражданин на САЩ през 1939 г.

Блох е член на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Швейцарската академия на природните науки и на Американското физическо дружество, чийто президент е през 1965 г.

Превод от руски: Павел Б. Николов