НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)
ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Защо готовността да се прощава на Кремъл ще се обърне срещу президента на САЩ?
На руските сайтове с фалшиви новини има такъв популярен жанр: някакъв могъщ „полковник от Генералния щаб“ разказва, че Русия не се е намесвала в изборите в САЩ, а след това, за убедителност, е цитирано и мнението на фалшив „бивш експерт от ЦРУ“. И „бившият експерт“ като започне: и за това, че Русия не се е намесвала в изборите, и за това, че САЩ сами са си виновни!
Този понеделник [1] целият свят можа да види подобно шоу в пряк ефир, с тази само разлика, че ролята на „полковника от Генералния щаб“ беше изпълнена от Владимир Путин, а ролята на „бившия експерт от ЦРУ“ - от президента на САЩ.
Путин стовари върху аудиторията целия стандартен комплект на Първи канал [2]: Русия е демократична страна, не сме се намесвали в изборите, а специалните служба лъжат изцяло в докладите си, аз съм бивш чекист [3], зная ги тези работи. Получи се това, което руската власт може да прави най-добре от всичко: да нарича бялото черно, а черното – бяло. И със самия този факт Путин подхвърли на своя колега: какво, нали няма да се осмелиш да ми предявиш публично претенции?
И президентът Тръмп, който, ако и да бърка в джоба си, това не е за дума [4], а за ментов бонбон, който да даде на канцлера на Германия с думите „и да не кажете след това, че не съм ви дал нищо“ - същият президент Тръмп, който ще нагруби когото и да е, който съвсем скоро нарече канадския премиер „безчестен слабак“ и заяви на френския президент Макрон, че „всички терористи са в Париж“, а много малко преди срещата с Тереза Мей нарече заклетия ѝ враг Борис Джонсън „отличен бъдещ първи министър“ - същият президент Тръмп или мълчеше, или въртеше глава, или кимаше утвърдително.
„Моите хора дойдоха при мене, Дан Коат [5] дойде при мене и някои други, и ми казват, че е Русия (за намесата в изборите – Ю. Л.). Тук е президентът Путин. Той току-що каза, че не е Русия. Аз ще кажа така: не виждам никаква причина защо трябва да е тя – заяви Тръмп. - Имам голямо доверие на моите разузнавачи, но трябва да ви кажа, че президентът Путин изключително усилено и твърдо отричаше (was extremely strong and powerful in his denial), че е тя (Русия – Ю. Л.).
Това сериозно ли го каза?!
Непосредствено преди срещата специалният прокурор Робърт Мюлер [6] предяви на 12 руски офицери от ГРУ [7] детайлно обвинение за намеса в изборите в САЩ, а преди това, през февруари, беше предявено детайлно обвинение на още 13 руски тролове начело с техния предполагаем ръководител - „кремълския готвач“ Евгений Пригожин [8]. И тези обвинения на много страници, с детайли, дати и пароли, резултат от хиляди часове усърдни разследвания, Тръмп постави на едно равнище с думи, казани по време на официални преговори!
Това е все едно съдията да каже: „Ето тук имам, от една страна, обвинение в грабеж – с пръстови отпечатъци, анализ на ДНК, данни от видеокамери и билинги, но от друга страна, обвиняемият was extremely strong and powerful in his denial и аз нямам никаква причина да не вярвам на думите му“.
Въпросът е, разбира се, в друго: какво именно при срещата на високо равнище би могло да подбуди президента Тръмп да се държи по този начин?
Защо Тръмп даже не засегна въпроса за отравянето на бащата и дъщерята Скрипал? За сваления малоазийски „Боинг“? Знаел ли е отговора предварително?
Не трябваше ли американският президент да предположи веднага, че бащата и дъщерята Скрипал са отровени от коварната Тереза Мей, а „Боингът“ е свален от „фашиста Порошенко“? Както се казваше някога в едно филмче на Russia Today [9]: „Кой носи по-голяма ядрена заплаха – Обама или Ахмадинежад? [10]“. Хайде значи да обсъдим тези две равни по вероятност гледни точки.
Аз всъщност не съм против грубостта на Тръмп. Тя, разбира се, девалвира силно ценността на думите на американския президент, защото той е непостоянен в намеренията си, но тази грубост дразни толкова много, защото е истина. Може всички терористи да не са в Париж (има ги доста и в Брюксел), но Макрон си заслужава остротата на Тръмп, както и Меркел, на която той заяви: „Вие плащате на Русия милиарди долари, а ние трябва да ви защитаваме от нея“.
И ето сега се получава, че президентът Тръмп се държи грубо с всички – освен с руския президент.
За да сме справедливи, трябва да направим крачка назад и да сравним поведението на Тръмп с поведението на другите западни лидери: например на неговия предшественик Обама.
Президентът на САЩ Барак Обама, като дойде на власт, обяви за „рестартиране“ на отношенията с Русия. Беше след руско-грузинската война, по време на която Русия навлезе в грузинска територия. Руските средства за масова информация повтаряха, че има някакви митични „американски войници“, сражаващи се на територията на Грузия, а заместник-началникът на Генералния щаб на Руската федерация Анатолий Ноговицин даже размахваше по време на пресконференции „намерения“ на бойните позиции паспорт на гражданина на САЩ Майкъл Ли Уайт (който всъщност му откраднали в Москва през 2005 година).
Позицията на президента на САЩ Обама, който със своето „рестартиране“ призна де факто руската версия на събитията, позволи на Кремъл да придобие смелост.
Без „рестартирането“ нямаше да има нито Крим, нито Донбас.
Та ето – когато Обама обяви своето „рестартиране“, нито CNN, нито MSNBC го попита настоятелно как стоят нещата с паспорта на Майкъл Ли Уайт. И разузнавателното общество на САЩ също така не обнародва намиращите се под ръката му досиета за активните операции на Русия срещу САЩ, които са се провеждали още по това време.
Или да вземем президента на Франция Макрон. Той също се срещна наскоро с Путин, при това два пъти: един път в Санкт Петербург, втори път стоеше до него на футболния стадион. И също не попита нито за „Боинга“, нито за бащата и дъщерята Скрипал, нито за кремълското финансиране на Марин льо Пен и за намесата на Русия във френските избори. Не попита и за гладуващия Сенцов – нищо. Само се мокреше на дъжда, докато над президента на Русия държаха чадър.
Но никой не обвини Макрон за това.
В този смисъл е несъмнено, че президентът Тръмп е мишена на мощна кампания за дискредитиране, за която най-важното изобщо не е да се докаже, че руснаците са се намесили в изборите в САЩ, а да се докаже, че Тръмп е бил в сговор с тях.
Формално позициите на тази кампания са слаби. Ако нещо се набива в очи от дейността на комисията на Мюлер, това е сериозното равнище на доказателствата за намесата на руснаците и за пълната липса на каквито и да е намеци за съучастие на Тръмп. Вместо това се опитват постоянно да ни пробутат някакви фалшификати: ту досието на Стил, ту Сторми Даниелс, ту Пол Манафорт, който не декларирал кинтите, получени от Янукович.
Проблемът на Тръмп вероятно се състои в следното. Американският президент е нарцис, който не вижда нищо освен себе си. Понякога това даже не е никак лошо и му позволява да говори правилни, ужасни и неприети в съвременния политически свят неща. Но що се отнася до отношенията с Русия – той не е в състояние да различи което и да е разследване за Русия от разследването срещу него.
Той е готов да прощава на Кремъл, защото му се струва, че с това прощава на себе си.
А в действителност е точно обратното.
Колкото и да е парадоксално, днес нямаме ни най-малък фактически повод да твърдим, че Тръмп е бил в сговор с Русия или че тя има някакъв компромат срещу него... Единственото доказателство за това е вчерашната пресконференция.
------------------------
1. Статията е от 17 юли 2018 година, визираният понеделник е предния ден - 16 юли 2018 година.
2. Руска проправителствена телевизия.
3. В случая – служител на тайните служби.
4. Игра на думи: руският израз „за словом в карман не лезет“ („не бърка за дума в джоба си“) означава „знае какво да каже, как да отговори“.
5. Директорът на Националната разузнавателна служба на САЩ.
6. Назначен от Министерството на правосъдието на САЩ за разследване на намесата на Русия в президентските избори, бивш директор на Федералното бюро за разследване.
7. Военното разузнаване на Русия.
8. Руски бизнесмен в областта на ресторантьорството, известен с прозвището „готвачът на Путин“.
9. Руски многоезичен телевизионен канал.
10. Бивш президент на Иран.
----------
