Без думи

Жертва

Масларова „категорично” се чувствала жертва заради обвинението, че е задигнала единадесет милиона лева суха парà.

Оркестър мирно! Раз, два, три и:

”Вы жертвою пали в борьбе роковой...” *

От нас толкова.

Останалото е работа на съда.

* ”Вий паднахте жертва в съдбовната борба...” – стара болшевишка песен, която днес в Русия и у нас се тачи само от допотопни червени орангутани.

Пазарна икономика

Вторник е за Вакарел пазарен ден.

Нашето училище не остана назад.

И изкара на пазара своя продукция – мартеници.

Ето продавачите.

Ето купувачите.

А за кмета на Вакарел – най-голямата мартеница.

С една дума – пазарна икономика.

Панаири

Ако някой си е помислил, водейки се от заглавието, че ще стане въпрос за панаирите, които разгръщат пред погледа ни нашите любими политици, да хвърли още един път картите и да се допита по-добре до звездите.

За политическите панаири – друг път. И не един път.

Но сега думата е за онези, истинските панаири. Панаирите от моето далечно детство. Свищовския. Беленския. Може да е имало и други, но не помня.

- Утре отиваме на панаир – казваше баба и сърцето ми започваше за лумка като църковна камбана.

Откъслечни са спомените ми, много малък съм бил, но се връщат в мислите ми с усещането за нещо много хубаво. За нещо много мило. Много скъпо.

И едновременно с това винаги се сещам за една много стара песен.

Не, не е „Панаири” на Лили Иванова. Лили Иванова не е сред тези, които някога съм слушал и които сега бих слушал. По какъвто и да е повод.

Песента се казва „Цветни панаири” ("Kolorowe jarmarki") и е авторска песен на Януш Ласковски. В Полша е по-популярен вариантът (по-късен) на Марила Родович, но лично аз предпочитам оригинала. Текстът (преведен след клипа от мене) се доближава много до това, което са оставили в спомените ми някогашните мои детски панаири.

„Цветни панаири”

Когато гледам далече зад себе си

в онези години, които отминаха,

понякога мисля какво проиграх,

колко неща отидоха по дяволите,

какво изгубих по своя воля,

колко въпреки себе си.

Каквото пресметна, ще пресметна,

но винаги ще кажа,

че най-много ми е жал...

Припев:

за цветните панаири,

за тенекиените часовници,

за пернатите петленца,

за балончетата на пръчици,

за дървените пеперуди,

за буйните кончета,

за памука от захар,

за къщичките-курабийки.

Когато се връщам в страната на детството

и си спомням хубавите мигове,

чувам камбаните на моят град...

Някой времето ли спря?

И когато питам тихо себе си

за какво днес съжалявам,

каквото пресметна, ще пресметна,

но винаги ще кажа,

че най-много ми е жал...

Припев:

За цветните панаири ...

Посвещение

Приведения по-долу текст на ученическо съчинение посвещавам на всички ултранационалисти, скинари и прочее тъпанари.

Текстът е на Надка от шести клас. В него има само две правописни грешки.

Надка е от цигански роизход.

Но за разлика от горепосочените ултранационалисти, скинари и прочее тъпанари, които изгарят от желание да направят всички цигани на сапун, пише грамотно и смислено на български език. За разлика от въпросните баш патриоти и грижовници за чистотата на нацията, чиито текстове по форумите задължително са съпроводени от купища правописни, пунктуационни и смислови грешки.

ПРИЯТЕЛСТВОТО

Действащи лица: Нина и Ани

Ани: Харесах си ботуши.

Нина: И какви на цвят.

Ани: Розови.

Нина: И аз оня ден ходих до един магазин и си харесах едни.

Ани: Не може да са като моите, само аз зная къде е този магазин.

Нина: Добре! Искаш ли да дойдеш утре с мене да купя аз моите и после аз ще ходя с тебе да купиш твоите.

Ани: Добре!

Режисьорът: На другия ден, както се бяха разбрали, тръгнаха за магазина, в който Ани е била предния ден.

Нина: Това ли е магазинът?

Ани: Да.

Нина: Не може да бъде!

Ани: Защо?

Нина: Вчера и аз бях тук.

Ани: Дано не си харесала и ти същите ботуши.

Нина: Дано.

Режисьорът: Влязоха вътре, видяха и двете същите ботуши.

Ани: Аз ги видях първа.

Нина: Не, аз ги видях първа.

Режисьорът: И така спориха до обяд.

Ани: Нина, знаеш ли какво да направим?

Нина: Какво?

Ани: Нито ти, нито аз ще ги купим.

Нина: Добре! Наистина така е по-добре.

Ани: Не е нужно само заради едни ботуши да развалим приятелството си.

Нина: Да, приятелството е по-важно от всичко.

Ани: Да!

Режисьорът: Излязоха от магазина. Останаха си приятелки за цял живот.

ЗАВЕСА

Едно малко селце ли?

Гледах отново „Догвил”.

Потресаващ филм.

И не е изобщо за някакво малко селце, забутано нейде из Скалистите планини.

Селцето Догвил е светът на хората.

В който само от хората зависи дали ще си дарят любов, съчувствие и взаимност или ненавист, безчовечност и жестокост.

Безполезни изкопаеми

(Снимка от фотоалбума на журналиста Олег Панфилов. Заглавието - мое.)

Не се чудете, и у нас има такива динозаври!