понеделник, февруари 08, 2010

Оставачите

Преди време бившият президент Желю Желев дойде в Ихтиман.

На среща с гражданите.

Току-що беше написал мемоарната си книгата „В голямата политика”.

Жонглирайки със заглавието, го попитах как се чувства един политик, когато вече не е в голямата политика.

Желю Желев се засегна.

Отговори в началото доста троснато, че все още е в голямата политика и че ще остане там завинаги.

След което се втурна в пространни обяснения.

Горкият Желю!

Изобщо не беше усетил, че голямата политика му е захлопнала вратата.

А сега чуваме, че Първанов също се кани да остане в политиката след края на президентския си мандат.

И не се съмняваме, че ще остане.

Като онези ученици, които остават...

...да повтарят класа.

За слаб успех.


неделя, февруари 07, 2010

От изборите в Украйна

По време на избори винаги е весело. Който се е застоявал по-дълго в някоя избирателна секция, а не минава само да гласува, знае това.

Украйна не остана извън правилото.

Покрай малкото официалности...



...видяхме много интересни и забавни моменти.

Куче-патриот.


От шахтата – направо в кабинката. На бас, че ще гласува за Янукович!


Сватбата е важна, но изборите – по-важни!


Точките обраха обаче активистките на киевското движение „FEMEN”.


Момичетата носят плакати с надписи: „Днес ще започне война”, „Спасете ни! Насилват ни!” и скандират: „Стига сте насилвали Украйна!”

А сега кажете, че по време на избори не стават интересни неща!


Снимки: 1, 2 (reuters.com), 3, 5 (kp.ua) и 4 (monstersandcritics.com).


петък, февруари 05, 2010

За дънките и историята

Разказвам на моите ученици минали случки.

Имах една колежка по математика, която в първия ден на назначението си дойде в училище с дънки.

Директорката, партийната секретарка и профсъюзната ръководителка едва не колабираха.

Привикаха я веднага.

Да я съветват.

За това как подобава да ходи облечен един учител.

Но колежката се оказа костелив орех.

Плюс това годината беше 1986-та.

С една дума – не можаха да й свалят дънките.

А моите ученици ме гледат с недоверчив поглед и питат:

- Ама вярно ли е?

- Вярно е – казвам.

- Не, пак си измисляте...

Наистина обичам да си измислям разни неща.

Този път обаче казвам истината.

Само че децата не ми вярват.

Какво ли учат по история?..


четвъртък, февруари 04, 2010

Притеснение

“Борисов не се притеснява, че сравняват изказа му с този на Тодор Живков“ - пише Mediapool.

Какво съвпадение!

И Тодор Живков не се притесняваше от изказа си.

Простотиите, които ръсеше обаче, бяха и все още са обект на всеобща подигравка.

А това вече е за притеснение.


сряда, февруари 03, 2010

Сбогом, чичо Бил!

Преди няколко дена morrt се похвали, че минал на Ubuntu.

Отдолу му написах, че досега съм минавал няколко пъти на Линукс.

Което си е самата истина.

Опитвал съм и Ubuntu (мнай-много, за последно преди две седмици) и Mint, и още две-три разновидности, на които даже не помня името, но все не ми харесваха. Я някои драйвъри ми бягаха, я някои програми не ми се връзваха, а Ubuntu 9.10 категорично отказа да хване безжичната връзка.

Затова все се връщах с наведена глава, по-гузен от блудния син, и целувах ръка за прошка на чичо Бил.

Вчера обаче дяволът отново ми нашепна ласкави еретични слова.

И се започна.

Сега единият ми компютър е с Mandriva 2010.

Дръпнах от нета една огромна версия (за цяло DVD), а вътре - от пиле мляко.

Намести Mandriva-та всичките драйвъри, сервира ми наготово всички програми, от които имам нужда (само един HTML редактор се наложи да кача), пипна веднага безжичната връзка и – моля, заповядай! Дето се вика, друг ми свърши цялата работа, а аз само си седях с ръце в джобовете.

Утре ще преинсталирам и другия компютър.

Сбогом, чичо Бил!


вторник, февруари 02, 2010

Илюзия

Погледнете квадратите A и B!

Виждате ги различни на цвят, нали?

Ама не са!

Еднакви са на цвят!

Жертва сме на най-обикновена илюзия. На зрителна измама.

А сега вижте депутатите на ГЕРБ и министър-председателя.

Мислите, че са представители на различни власти, нали?

Ама не са!

Жертва сме на най-обикновена илюзия. На измама.

Депутатите гласуват нещо, после се явява Бойко и се разбира, че това нещо няма да е нещо, а ще е нищо.

Вчера така със Закона за митингите и демонстрациите, днес с ГМ организмите, утре...

Вече сериозно започвам да се питам: парламентарна република ли сме, или министър-председателска?!


понеделник, февруари 01, 2010

Депутатски жабета

Кой каза, че депутатите нагъват само големи кюфтета. Не е така. Понякога ручат много по-големи жабета.

Депутатите приеха промени в Закона за митингите и демонстрациите.

Президентът каза, че ще наложи вето върху промените.

Премиерът каза, че одобрява ветото.

Ergo, промените в Закона ще бъдат отменени.

Така ще се окаже, че депутатите, които гласуваха промените, всъщност са ручали жабета.

А агент Гоце пак ще излезе по-демократ от демократите.