КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ХР. ИВАНОВ ДО Н. Т. ОБРЕТЕНОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 471

Хр. Иванов до Н. Т. Обретенов

Търново, 1/16 август 1872 г.

Г-н П. в Русе

Изпратените ви неща всичките сме приели, а дето не ви от­говаряме навреме, причината е, че не можем винаги да намерим сигурни хора, за да ви отговорим. Завчера ти отговорих за изпра­тените 25 книги. Мислим да се намери някое сигурно лице, за да може да ни принася сигурно писмата. Но и вие гледайте, дано се намери това лице, та да можем по-добре да работим. На писмата ще следите номера от сега нататък, както гледате горе № 1/16 и така нататък. Дето ги викахме от Търново да дойдат, причината е тази, за да видите пълномощното ми писмо, с което ме упъл­номощава ЦК да се внесат на мен колкото пари се съберат от на­значените частни комитети, като им давам насреща разписка за внесеното ми количество. Лафся [1] ще гледат средства, както и да е, да се събират пари със всяко средство, докато се набави нуж­ното количество, било с кражби, с обири, със всичко, което може да се извърши. Белите ще стават с №, както с билетите, така и с кютюка. [2] Пазете строго правилата на Законника [Устава], защото на полицията се нареди да ходи навсякъде, да не би да пострада някой. Ще се шпионират един други и ще ми явявате, за да изпре­варваме злото, което може да произлезе. За вестниците, книгите стойността им скоро ще ви внесем, а за портретите, ако искате да ви ги изпратим, защото още не са се продали... се пусна, а другите 6 мина са затворени 40, от тях трима може и те скоро да се освободят, но след няколко време, понеже тримата се изда­доха, а тримата постоянстват. Писмата си няма да приключвате с илика. За всеки случай, като се прочете, може да се копира и да ми се предаде. Затова ще се приключват с книгата си, ще се туря малка чертица на външния плик, за да се познава кога пропадне писмото, то и ви се поднася, за да знаете да се дървандисвате за предпазване. Вземете под забележка завинаги чертичката коя­то гледате отвън на писмото; в плика, т.е. във вътрешния плик, нищо няма да бележите. От сега нататък писмата ми ще се над­писват отвън до вас, а вътрешното - до П., а нашите - до Ст., без да се казва вътре: предайте писмото според надписа му. И този метод ще бъде най-добрият. Засега имайте добрината да приемете братските ни поздрав­ления към всинца ви.

Ваш приятел за Ст. Карагьозов Къвраковлу [3]

Последното ви писмо от 14. този [месец] се прие.

Н.Б.II.В., п. 1. № 32

Арх. Обретенов

БЕЛЕЖКИ

1. Лафса – което ще рече.

2. Билети ще се дават с номера - вместо името на вносителя на сумата ще се означи номера му, който да се отбелязва на самия билет (квитанция). Така и на контра-квитанцията (кочана).

3. Ив. х. Димитров.

(Следва)

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ЗАКЛЮЧЕНИЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ; КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ; ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ЯХИЯ ЙОХАНАН; ЕНОХ ИЛИ ИЛИЯ; ЕНОХ 2.0; „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, виждаме, че Йоан Кръстител, който е и Цадок, и Енох, се оказва с богата, напълно завладяваща биография.

По-точно казано, биографиите са две. Едната от тях е реална.

Йоан/Цадок започнал своята дейност не едновременно с Исус, а едно поколение преди него. Той ръководел движението тридесет години.

Йоан разработил ритуал за ежедневно кръщаване на хората, който трябвало да ги освободи от греха. Той извел хората в пустинята, където сключили „Нов завет с Господа“. И ги направил праведници, светци, пазители на Завета и Съвършени в Пътя.

Йоан/Цадок реорганизирал радикално получения човешки материал на основата на нови обединяващи ритуали, безпрекословно подчинение на началството, общност на имуществото и военен мистицизъм.

Встъпването в общината изисквало дълга подготовка (Йосиф Флавий бил стажант у пророка Банус три години). След завършването на този подготвителен курс новакът се приемал в общината с ритуално измиване, което сваляло от него греховете.

Степените на посвещение били няколко и висшите членове на общината, съдове, изпълнени със Светия дух, се намирали от низшите толкова високо, че след докосване до тях се измивали, все едно са се докоснали до нечисто животно.

Всички, встъпващи в Новия завет, трябвало да предадат „целите си знания, сили и могъщество на Общината“ (1QS, 1, 11). Те трябвало да практикуват ежедневно измиване, което сваля от тях греховете. Трябвало „да се хранят заедно и да се молят заедно“ (1QS6, 2–3). От тях се изисквало безпрекословно подчинение на мебакера на общината. Нарушаването на устава се наказвало със смърт или, при по-леки случаи, с изгнание. Изгнанието също водело често до смърт, защото членът на общината, лишен от имущество, предпочитал по-скоро да умре в пустинята, отколкото да погуби душата си, свързвайки се с неверниците.

Пълноправните членове на общината се молели от сутрин до вечер, след това работели пет часа, после се пречиствали с вода, обличали чиста, задължителна бяла одежда и се събирали на обща трапеза, по време на която, като по времето на Тайната вечеря, „свещеникът първи простирал ръка, за да благослови първите плодове на хляба и новото вино“ (1QS6, 4–6).

Всичко това – ритуалните пречиствания, оскъдната диета, фанатичното спазване на закона, съвместните трапези и химни – водело участниците в общината до изменено състояние на духа, при което те се смятали за инструменти на Бога и съратници на ангелите. Ангели присъствали сред тях по време на богослужението. Ако Тората отричала за смъртния даже възможността да види лицето на Бога, книгите на сектантите описвали тях самите, праведници и светци, стоящи до трона на Господа. В битката срещу неверниците с тях трябвало да вървят ангелите и Човешкия син, който ще дойде върху облаци.

Всичките тези тайни били известни на Йоан, защото той бил Енох, взет жив на небето, или възпитаник на Енох, живял до 22-рата си година в Рая.

Защо Йоан взел като свой революционен псевдоним именно Енох? Внимателното проучване на мандейските книги позволява да се даде отговор на този въпрос. Работата е в това, че мандеите наричали Енох първи жрец.

Жреческият въпрос бил болно място за ортодоксалния юдаизъм. Жреците на Яхве можели да произлизат само от рода на Аарон. Жреческият кодекс следял толкова сурово този момент, че даже зачеркнал от историята за Авраам извършваните от него жертвоприношения. Според Жреческия кодекс Авраам не би могъл да принася жертви на Бога, защото не е потомък на Аарон!

Като наричал Енох първи жрец, а себе си негов аватар/приемник, посветен за жрец, Йоан Кръстител делегитимидирал напълно грандиозната машина на официалното жречество.

Йоан/Цадок/Енох оказал върху съвременния му свят не по-малко влияние от Месията Исус.

Той бил родоначалник на всичките по-нататъшни секти на хемеробаптистите (иначе казано – на всекидневните кръстители) – масбофеи, есеи, осеи, сампсеи, сабеи, мандеи и т. н. Той бил предшественик на две съществуващи днес световни религии – християнството и исляма, който и досега практикува всекидневно петкратно измиване, забранява покланянето на изображения и спазва някои хранителни ограничения, които си налагат сектантите след падането на Храма: а именно – забраната да се пие вино.

За разлика от Исус, който престанал рано да се възприема като пророк само на евреите, Йоан/Енох оказал огромно влияние върху развитието на юдаизма – и не само върху революционните негодници, както Йосиф Флавий нарича членовете на „четвъртата секта“, но и върху самия юдейски мейнстрийм.

Именно той се превърнал в по-нататъшните мистични юдейски текстове във върховния ангел Яхоела/Метатрон, на когото Бог връчил съдбите на света. Спомени за тези събития ни е препратил даже Ориген, който съобщава за „поверие, съществуващо за Йоан Кръстител и гласящо, че той... бил ангел и се въплътил в плът, за да стане свидетел на светлината“ [1].

Но най-главното наследство на Йоан се състои в това, че е създал юдейския гностицизъм като начин на мислене: като идея за това, че човекът може да стане Бог.

Ортодоксалният юдаизъм във вида, в кйото се оформил по време на възстановяването на Втория храм (средата на V в. пр. н. е.), не казвал нищо за безсмъртието на душата. „Те не признават безсмъртието на душата“ – пише Йосиф Флавий за последните му носители, садукеите. За това имало сериозни теологични причини, превъзходно изложени на времето от Юстин Мъченик, който в дадения случай се изявил като привърженик не само на християнската, но и на юдейската ортодоксия.

Защото безсмъртната душа, още повече душата, възнесла се на небето, която получава с това велико могъщество и е „родствена с Бога“ (както изящно се изразява сикарият Елеазар бен Яир), е всъщност Бог. Вярата в безсмъртната душа е несъвместима със строгия монотеизъм. Можем да предположим, че безсмъртието на душата е било зачеркнато от Тората именно в резултат от монотеистичните реформи. Това безсмъртие Жреческият кодекс се опитва да замени с дълголетие: оттам идва и педантичността, с която той постоянно фиксира необичайното дълголетие на патриарсите.

Въстанието на Макавеите през II в. пр. н. е. завършва с победа на първите юдейски миленаристи, които по-късно се развиват в партия на фарисеите. През II в. пр. н. е. тези мелинаристи, поради посочените по-горе причини, не вярвали все още в безсмъртието на душата. Вместо това „Втора книга Макавеи“, написана около 124 г. пр. н. е., говори за физическо възкресение на тялото.

Тази идея не противоречала на монотеизма и дълго оставала любимо обещание на най-различни фанатици. Например „Книгата за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“, която – както смятаме – е написана по време на въстанието през 40-37 г. пр. н. е. срещу Ирод, съдържа в себе си изключителната идея за физическо възкресение.

Победата на Ирод пречупила тежко Синовете на Светлината. Те обещали победа на Месията и десет хиляди грозда на всяка лоза, а вместо това победил Синът на Беззаконието. „Надявахме се да бъдем глава, а се оказахме опашка“ (Енох. 19:131) – оплаквали се Синовете на Светлината. Грешниците ги дразнели: къде е вашето възкресение? „Праведниците умират като нас и каква е ползата от техните дела? Ето те, като нас, умират в печал и мрак и какво преимущество имат те пред нас?“ (Енох, 19:119).

Отговорът на този въпрос (ако Йосиф Флавий в дадения случай не допуска анахронизъм) бил даден в края на управлението на Ирод и окончателно формулиран от пророка Цадок. Отговорът се състоял в това, че не трябва да се скърби: дори ако физическото възкресение и физическото изобилие се отлагат заради някакви неясни обстоятелства, за праведниците е приготвено блаженство на небесата. Те ще станат там членове на Съвета на боговете, ще свалят от себе си грешната плът, ще се облекат в сияещи тела на ангели и ще светят.

„Вие ще преживеете велика радост като небесни ангели... вие ще светите като светила небесни и вратите небесни ще се отворят за вас (Енох, 19:137–139).

Целият протогностичен комплекс от представи, че смъртните могат да се качват на небето, че могат да станат елим, че могат да получат Божествено знание, като съблекат от себе си плътските одежди и засияят – този комплекс предшествал дейността на Исус с едно поколение.

Той бил теология на Кумран.

Той бил теология и на юдейския миленаризъм. Той бил теология, създадена от Йоан Кръстител.

Като следствие истинският, историческият Исус споделял напълно този комплекс от убеждения. Той обещал на своите последователи да ги постави пред Божия престол и обещал, че „седящият на престола ще направи от тях свои скинии“ (Откровение, 7:15).

Истинският, историческият Исус не само спазвал ревностно закона. Той смятал, че именно ревностното спазване на закона ще превърне телата на неговите последователи в храмове, в които ще може да слезе Светият дух и да им позволи да видят Бога. „Ако не спазвате съботата като събота, няма да видите своя Небесен баща“ (Тома, 27).

Истинският, историческият Исус не бил само зилот.

Той бил протогностик, защото бил последовател на Йоан Кръстител. Той обещал тронове на небесата и твърдял, че тези, които са станали скинии, където обитава Бог, „няма да знаят нито глад, нито жажда“ (Откровение, 7:16). Той цитира „Книгата на Стражите“ като доказателство, че получилите вечен живот ще получат с него и тела на ангели: „При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето“ (Матей, 22:30).

Господ, заселил се в Исус от Давидовия дом, бил за тези ранни юдейски миленаристи само частен случай от пребиваването на Бога в човека – в телесната скиния, в храма от плът и кръв.

Йоан Кръстител казал, че хората могат да стават богове и това било основата на гностицизма. Той провъзгласил Йешуа ха Ноцри за въплъщение на Господ и това било основата на християнството.

Ние започнахме тази книга с твърдението, че Исус е бил наследствен лидер на войнствената „четвърта секта“. Но, пита се, по какво се отличавал той от другите войнстващи пророци? Историята знае огромно количество мегаломани, но нито един от тях – от римския Калигула до Млимо Метабеле – не останал в историята на човечеството като основател на нова религия.

Отговорът се състои в това: новата религия била основана върху твърдението, че Месията Исус е новият Господ. Тя била основана върху твърдението на Йоан Кръстител, че всеки вярващ може да получи безсмъртие.

Това послание удовлетворявало вечната мечта на човечеството и се издигало високо над създалата го среда. От височината на човека, който е станал член на Съвета на боговете, дребните подробности от земния живот не били вече интересни. Това послание не само придавало смисъл на пораженията и изтезанията – то ги превъзхождало. То ги правело незначителни. То правело от „четвъртата секта“ религия, намираща се отвъд омразата и любовта, доброто и злото, мира и войната, отвъд материалния живот.

Защото в края на краищата каква е разликата дали си изгубил въстанието, или си го спечелил, ако при всички случаи ще се озовеш в ангелски одежди на небесата?

Всички следващи разновидности на гностицизма се появили някъде по-късно. Решителното противопоставяне на предметния свят и света на духовното, провъзгласяването на Бога на Израил за Сатана, многоетажните гностични вселени с нейните безчислени Монади – всичко било по-късно.

Отначало имало проста и невероятна за ортодоксалния юдаизъм идея. Човек на име Енох, седми син на Адам, се качил на небето, превърнал се там в ангел и слязъл на земята, за да предскаже идването на Месията и да посочи на хората, че те също могат да се качат на небето. Че могат да станат там безсмъртни, богове, ангели, светци, членове на Съвета на боговете и да сияят.

И Енох, и Исус обещавали на своите привърженици едно и също нещо: и тронове на небесата, и Дърво на живота на земята. И това, което по-късно ще бъде наречено „ортодоксално християнство“, и това, което след това ще бъде наречено „ерес на измамния гносис“, са се появили от един и същи корен.

Но в един момент на мястото на това мирно съществуване дошъл разколът и, както винаги в подобни ситуации, този разкол не бил свързан с абстрактната еволюция на идеите. Той бил свързан с борбата да власт.

Когато Новият Месия, вместо да порази враговете с огън от устата си, бил позорно разпънат, това било колосален удар по сектата.

Исус не бил женен и нямал деца. Негов естествен наследник при това положение бил брат му Яков. Но Яков бил посветен на Бога и не можел да има деца по правило: той бил девственик и свещеник. Яков излязъл от положението, като обявил, че Исус не е умрял.

Той възкръснал физически и се явил на своя брат, а след това се възнесъл на небето и скоро ще се върне оттам с ангели върху облаци. Надсветовния Дух, намиращ се в Исус, съживил своя обитател. Никакъв нов Месия не бил нужен. Трябвало да се чака връщането на стария, което ще се случи всеки момент, и пазител на мястото на Месията ще бъде на първо време неговият брат.

А Йоан Кръстител? Ако се вярва на „Славянския Йосиф“ и на мандеите, през това време той бил още жив. И ние нямаме ни най-малки основания да предполагаме, че Йоан Кръстител е споделял новата теологична конструкция на Яков.

Нещо повече, имаме сведения за безредици върху стъпалата на храма – безредици, които толкова често споменавахме и които имали в историята на сектата такова огромно значение, че разказът за тях дошъл до нас в два ипостаса. Те са описани в „Деянията на апостолите“ и в „Псевдоклиментините“. По време на тези безредици, ако се вярва на „Псевдоклиментините“, привържениците на Яков Праведника, които смятали, че е възкръснал Исус, се сблъскали с привържениците на Йоан Кръстител, които твърдели, че е възкръснал Йоан.

Още не сме разгледали всичките наши източници – ще се върнем към този въпрос в следващата книга, - но дори сега, като имаме предвид данните от „Славянския Йосиф“, можем да предположим какви са били тези безредици.

Това били безредици след екзекутирането на Йоан Кръстител през 36 г.. Това били сблъсъци на фракцията на Йоан Кръстител и на фракцията на Яков Праведника за лидерство в сектата. Именно тези сблъсъци довели до оставката на Пилат и до това, че по указание на вече побеснелия Тиберий Сенатът приел закон срещу християнските гоеси.

След тези безредици сектата се разцепила на няколко фракции. Фракцията на привържениците на Яков изповядвала физическото възкресение на Христос. Фракцията на привържениците на Йоан Кръстител започнала да развива идеята за безсмислието на физическото възкресение и за това, че Христос може да стане всеки.

Във всеки случай именно лидерите, свързани със сектата на Йоан Кръстител, демонстрирали постоянно гностичен начин на мислене. Аполос, който „знаел само Йоановото кръщение“, не вярвал във физическото възкресение даже през 50-те години. За нов Христос се смятал Доситей, приемникът на Йоан Кръстител, когото Роберт Айзенман идентифицира с метежника Дорт, разпънат на кръст от сирийския наместник Умий Квадрат. Симон Влъхвата/апостол Павел, смятащ себе си за нов Христос, също се намирал до 36 г. именно в сектата на привържениците на Йоан Кръстител.

Идеята за превръщането на човека в Бог била самата същност на новата религиозна теология. Именно тя осигурявала нейната фантастична привлекателност, но именно тя, по поразителен начин, се намирала в жестоко противоречие с друга особеност на „четвъртата секта“ – строгата ѝ организация.

Цялата „четвърта секта“ била изградена върху жестоко подчинение на началниците, които трябвало да бъда слушани като Бог. Но ако човек може да се качи сам на небето и да стане там Бог – защо му е да слуша началниците?

По време на безредиците през 36 г. пътищата на тоталитарната организация, оглавявана от Яков Правендика, и на мистичната идеология, създадена от Йоан Кръстител, се разминали за първи път и макар че организацията по-късно сменяла много пъти своята идеология и се отказвала от всичко – от спазването на юдейския закон, от самата фигура на Яков Праведника накрая, - тя винаги се отнасяла с недоверие и подозрение към идеята за пряк, без посредничеството на епископ, разговор с Бога.

Ортодоксалната църква в този смисъл била в много отношения връщане към ортодоксалния юдаизъм. Съвсем не е случайно, че един от главните идеолози, ако не основател на бъдещата християнска ортодоксия – Юстин Мъченик, - отричал безсмъртието на душата и, нещо повече, изграждал това отрицание върху неоспорима теологична основа. „Единият бог е безначален и неразрушим - пише той, - затова душите са смъртни и подлежат на наказание“ [2]. Още през 50-те години на II в. Юстин Мъченик призовавал да не се смятат за християни тези, които мислят, че „след смъртта душите им се вземат веднага на небето“, но затова пък се отнасял неутрално към тези християни, които спазвали юдейския закон.

Идеята за превръщането на човека в Бог се оказала обаче прекалено неотразима и проникнала в края на краищата и в ортодоксията под вида на идеята за безсмъртието на душата. Нещо повече, всичките светци (обърнете внимание на термина), всичките апостоли и мъченици със сияещи венци напомнят дословно именно това обещание, което давали на своите последователи ранните гностици: ще застанете до престола на Бога. Ще станете членове на Съвета на светците. Ще станете богове.

Съвременната библеистика се намира в доста удивително състояние. С натрупването на все повече и повече фактически материал старата история за Исус – като неизвестен пророк (не е важно дали на омразата или на любовта) – се пука по всички шевове. Забавно е да се види към какви хитрости прибягват някои изследователи на мандеите и назореите, развиващи се извън пределите на Римската империя, какви невероятни, фантастични теории за произхода на тези названия и на тези религии ни предлагат те.

Всички тези теории приличат на знаменитите епицикли, които рисували астролозите, за да обяснят сложните движения на планетите около Земята.

В действителност епициклите не са необходими, защото планетите не се движат около Земята. Те се движат около Слънцето. За да се обясни гигантското разнообразие от различни секти, съществуващи както в пределите, така и зад пределите на Римската империя, са достатъчни само три постановки.

Йешуа ха Ноцри не е бил „неизвестен“ пророк.

Той е бил могъщ пророк от „четвъртата секта“ и, нещо повече, не бил първия и последния Месия от тази секта, която вярвала, че нейният Месия е аватар на Бога.

Идеологията на тази секта, в този вид, в който я реформирал Йоан Кръстетел, който е Цадок и който е Енох, била протогностична. Тя обещавала на своите членове безсмъртие на душата, венци на небесата и тела на ангели - и именно тази теологична иновация била главна причина за успеха на сектата.

Как именно се развивала историята на Исус?

На колко години е бил, когато го разпънали? Кога именно се е случила екзекуцията?

Защо християните са променили времето на екзекутирането на Исус, пренасяйки го по-близо до екзекутирането на Йоан Кръстител?

И как от ранното назорейство се оформила християнската църква?

За това – в следващата книга.

КРАЙ

БЕЛЕЖКИ

1. Origen. Comm. on John. 2.31.

2. Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем. Гл. 5.

ПУТИН ТЪРСИ ВЕРДЕН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Защо руската армия спря в Северодонецк, а случващото се на фронта не може да бъде наречено позиционна война.

Военните експерти, а след тях и журналистите, вече нарекоха войната в Донбас „позиционна война“. Казват, че Путин, след като не успя да превземе Украйна с един замах, е променил концепцията си и е съумял да наложи на украинската армия позиционна война по образец на Първата световна. Война, при която Украйна се намира в очевидно неизгодно положение, защото има по-малко жива сила, техника и снаряди.

Ще възразя. Това не е позиционна война и не е война за изтощаване в класическия смисъл на думата – в този вид, в който се е водила при Ипр или на Гуадалканал, или край Ржев.

Позиционната война предполага няколко условия. А именно: безграничен мобилизационен ресурс поне от едната страна. Масиран огън по площи. И пълна или частична неосведоменост на двете страни какво става на линията на съприкосновение с противника: къде са разположени неговите складове, как е организирана отбранителната линия. Между другото, второто и третото условие са тясно свързани. Затова се стреля по площи, защото не се знаят целите.

Да видим сега какво става в Донбас непосредствено на бойното поле. И да започнем със Северодонецк, който двете армии си оспорват вече цял месец.

Северодонецк

За страничния наблюдател това прилича на „замръзнала битка“. Но в действителност оперативната обстановка и, което е по-важно, характерът на боевете се променят с всяка седмица.

Отначало – докато не беше дошло западното въоръжение – руските войски смилаха успешно Северодонецк по образец на Мариупол.

Тактиката беше следната. В изоставена пететажна сграда (градът е евакуиран, останали са само най-упоритите, които чакат „руския свят“) седят украински бойци. Виждат противника.

Обикновено това е мобилизирано „пушечно месо“ от ДНР, което руските контрактници (войници по договор за разлика от тези на срочна служба – бел. П. Н.) гонят пред себе си. Понякога е пушечно месо, което контрактниците гонят пред себе си, които пък вагнеровците гонят пред себе си. Украинците започваха да стрелят. Защо?

„Защото е страшно – обясняваше ми честно един от воюващите в Северодонецк, - страхуваш се да не бъдеш обкръжен. Страхуваш се, че ще дойдат по-близо и ще те видят. Но най-вече войниците стрелят, защото е страшно, а в ръцете си имаш оръжие и искаш да направиш нещо“.

След това „пушечното месо“ се оттегля, а контрактниците извикват танк. Танкът идва, показва дулото си из-зад ъгъла и от пететажната сграда не остава нищо. Защо сега се крият в промишлената част? Защото там, както в „Азовстал“, прикритията ще издържат не само танк, но и ядрен взрив.

Танкът – ако в него има обучен екипаж – действа грамотно, не се излага на вражия огън. „Руснаците се научиха да воюват в градски условия – констатира моят събеседник, - с помощта на NLAW и даже на „Джавелин“ такъв танк (показал се за малко из-зад ъгъла) не може да бъде унищожен“.

Така беше до идването на натовската артилерия: гаубиците М777, „Цезарите“ и други.

След като се появи новата артилерия, картината в Северодонецк се промени съществено.

Какво започна да се случва? Много просто. За седящите в пететажната сграда танкът отново е неуязвим. Но над бойната поле виси квадрокоптер, който предава данни на новата артилерия. Тя стреля и от танка не остава нищо. Освен това, новата артилерия стреля по танковете още при приближаването им към града.

Освен това тя позволява да се води огън по противника на разстояние до 40 километра от линията на непосредственото съприкосновение. Освен това обстрелва военните складове в Донецк. А в добавка след появата на новата артилерия украинците престанаха да пестят снарядите за старата, съветската артилерия.

Именно след като край Лисичанск на другия бряг на Сиверский Донец дойде новата артилерия, ЗСУ (Въоръжени сили на Украйна – бел. П. Н.) прехвърлиха в Северодонецк елитни части – чуждестранния легион, ССО (Сили за специални операции – бел. П. Н.) и сили на ГУР (Главно разузнавателно управление – бел. П. Н.).

Лисичанск

След това ситуацията се промени още един път и сега в града няма изобщо никакви танкове и големи подразделения. Защо? „Защото щом в града се появи голяма цел, обстрелва я или едната, или другата страна“ – обяснява полковникът от запаса и военен летец Роман Свитан.

В града влизат малки, по 5-6 души, групи от вагнеровци или кадировци, от руска страна, и също така малки украински групи от промишлената градска част. Още един път: единственият начин за придвижване по улиците на Северодонецк сега е да си в състава на група, която е прекалено незначителна, за да се хабят за нея снаряди.

В резултат от това ситуацията е абсурдна: градът и е превзет, и не е превзет. Украинците го напуснаха, руснаците не са го заели. Това не ви е Сталинград, където боевете се водят за всеки дом. И даже не е Мариупол.

Това, което отличава Северодонецк от Мариупол е, разбира се, близостта на украинската артилерия, която стреля край съседния Лесичанск, разположен много близо до Северодонецк на другия, стръмния бряг на Сиверский Донец. Освен това южната част на Северодонецк се намира все още под контрола на Украйна и оттам може са се отстъпва към Золоте – силно укрепено място, част от ешалонираната отбранителна линия, която ЗСУ изградиха от 2014 година натам край границите на ОРДЛО (Окупирани райони на Донецката и Луганската област – бел. П. Н.).

За да превземе Северодонецк, руската армия трябва да превземе Лисичанск. Така беше замислено най-напред. Затова в началото на настъплението в Домбас руските войски щурмуваха Попасна, от една страна, а о от друга – се опитаха да преминат през Сиверский Донец в района на Билогоривка. Форсирането на реката не успя. Край Билогоривка бяха разгромени две батальонно-тактически групи.

Руските войски превзеха Попасна. Това беше главният им успех, защото Попасна е един от ключовите отбранителни райони по линията Золоте-Попасна-Углегорск. На това място линията на украинската отбрана беше пробита. Попасна беше превзета от вагнеровците. Които действат много умело.

„Главната им особеност беше в това, че имаха своя артилерия и настъпваха веднага след огнената вълна. Завършва артилерийската подготовка и тутакси настъпват вагнеровците“ – разказваше ми един от участниците в тези боеве. Той изгубил много бойни другари, а самият бил контузен.

Освен това край Попасна се използвала вече познатата ни тактика: вагнеровците гонят пред себе си пушечното месо от ДНР, търсейки слабите места на отбраната на противника – там, където се намира териториалната отбрана, а не ЗСУ, или има допирни точки на части, между които няма добро бойно взаимодействие. Измъчените украински войски, които не бяха сменяни на това място от два месеца, а натовската артилерия тогава още я нямаше, отстъпиха.

Така Северодонецк не беше обкръжен от другата страна на реката и трябваше да бъде щурмуван фронтално. Сега, за да постигнат някакъв успех, руските войски изтриват от лицето на земята Лисичанск и щурмуват Золоте.

Золоте щурмуват по същия принцип като Попасна, с тази разлика, че ролята на „вагнеровци“ изпълнява донецкото „пушечно месо“. „Артилерийска подготовка и веднага към позициите тръгва пушечното месо – казва Роман Свитан. – Посрещат пушечното месо с картечници, а артилерията стреля по тези, които току-що излизат от Попасна“.

„Пушечното месо“, за разлика от вагнеровците, не умее да воюва и засега Золоте не е превзето.

А къде са вагнеровците? – ще попитате вие. Вече ти няма. Прекалено много от тях бяха смлени, именно защото украинската артилерия има очи квадрокоптери и умее да обстрелва точно целите.

И елитни руски дивизии вече няма. „Това вече не е елитна войска – казва съветникът на офиса на президента Алексей Арестович, - това са вчерашните резервисти, на които са предложили 300 хиляди рубли“.

А новите вагнеровци са вчерашните резервисти, на които са предложили 500 хиляди. Не стига и пушечното месо. В Луганск и Донец са го омели до чисто.

И така: руското настъпление на Донбас се задъха още преди да започне. ЗСУ, както стояха на 8 километра от Донецк в Маринка, така си стоят там (а както помните, най-напред искаха да изтласкат тях). Край Херсон ЗСУ бавно, но непреклонно разширяват два плацдарма. Целта на тези плацдарми е напълно ясна: те трябва да обстрелват с артилерия Антоновския мост, когато по него тръгнат отстъпващите руски войски, и армията на Руската федерация, както и да се опитва, не може да направи нищо с това: позициите на ЗСУ се укрепват преди всичко благодарине на силите на ССО, които се придвижват нощно време.

Всички атаки към Словянск се задавиха, а нали това, между другото, беше главната цел на руското настъпление в Донбас. Нито Попасна, нито Золоте, нито Лисичанск, нито Северодонецк – нищо от това не беше даже близка цел.

Цел на руското настъпление беше гигантската система за водоснабдяване на целия Донбас с вода от Сиверский Донец, с четири помпени станции, пет водохранилища и 26 километра тръбни мостове над падини, железопътни линии и даже реки. Без тази система, построена по времето на индустриализацията, Донбас е необитаем. Без нея той ще се превърне отново в безлюдна степ. В хода на руското настъпление тази система: а) беше тотално разрушена и б) превземането ѝ изглежда невъзможно.

И да не говорим за това, че първоначалният план, както помним, не беше да се превземе за два месеца с кървави боеве (непревзетата, недостижимата и напълно разрушената) система за водоснабдяване на Донбас.

Първоначалният план беше да се превземе Киев за две денонощия.

Но да се върнем сега към това, с което започнахме, и да констатираме: не, битката в Донбас не може да се нарече „позиционна война“.

Позиционната война е идея, която генералите са продали на Путин, също както преди това му продадоха идеята да се превземе Киив за два часа. Първата идея не е по-състоятелна от втората..

След като се оказа, че в една своя част руските „кутийки“ (руски военен жаргон – бронирана техника – бел. П. Н.) се трошат още преди сблъскването с противника, че танковите колони задръстват пътищата, че размерите им ги правят прекрасна мишена, че руските войници добре грабят, но воюват лошо – генералите продадоха на Путин идеята, че ей сега ще съкратят периметъра на снабдяване, ще скрият комуникациите в тила, а на фронта ще започнат „позиционна война“, както в старата добра 1943 година, и ще смажат противника със своята маса.

Северодонецк

Този прекрасен план има три проблема.

Първият – забравиха да известят за него украинската армия. Ако вашият противник има система „Кропива“ („Коприва“, уникална украинска система за наблюдение с най-обикновени квадрокоптери – бел. П. Н.), навици за мрежово-центрична война, опит в самостоятелното вземане на решения и натовска артилерия, която с помощта на висящ над фронта цивилен квадрокоптер бомбардира вашите складове, тилове и движещите се към фронта съединения, никаква „позиционна война“ в пълния смисъл на думата няма да ви се получи.

В „позиционната война“ размерът на армията е еднозначно предимство. В тази война размерът на руската армия е също недостатък. Той беше недостатък, когато руската армия задръстваше пътищата и стоеше без гориво, недостатък е и сега, когато украинската артилерия бомбардира гигантските ѝ складове, неизбежни при „позиционна война“ и стрелба по площи.

При което да обстрелва в отговор подобни гигантски украински складове руската артилерия не може по една проста причина – такива складове няма. Украинската армия води друга война. Не могат руските ракети да ударят и прословутите „складове, където преди изпращането на фронта се съсредоточава западното въоръжение“. „Нашата логистика е такава, че западното оръжие не се съсредоточава никъде и отива веднага на фронта“ – казва военният експерт и бивша сътрудник на ЗСУ, полковникът от запаса Олег Жданов.

Вторият проблем се състои в това, че стратегията на руската масова армия е предназначена за друга демографска и политическа ситуация. Путин воюва като Жуков през 1942 година. Щурмувайте фронтално, тези, които отстъпят, ще бъдат разстреляни от заградотрядите („заградителни отряди“, специални подразделения на НКВД, които стоят в тила на атакуващите руснаци по време на Втората световна война и разстрелват с картечници тези, които отстъпват – бел. П. Н.), а жените ще родят други (фраза, приписвана на Жуков – бел. П. Н.). Но жените няма да родят повече. Руската армия е почти колкото размера на сталинската, действаща в същата Украйна. А ако бъдат мобилизирани всички, електоратът на Путин ще се превърне в колективен Шкребец (матрос, загинал на крайцера „Москва“ – бел. ред.).

Проблемът за мобилизиране на пушечно месо беше решен за известно време с помощта на набиране на хора от така наречените ДНР/ЛНР. Оттам на фронта подкарваха наистина всички.

При което това набиране на хора си имаше своето НКВД, което подкарваше хората. Това са ченгетата от ДНР. Същите, които стреляха на Майдана и които всъщност, като се върнаха в Донецк, направиха ДНР от страх. Те са около десет хиляди души и самите те не отиват на фронта. Те само ловят и изпращат другите. Това е всичко, което трябва да знаете за това колко са дълбоки убежденията на основателите на донецкия „руски свят“. Путин няма демографски ресурси да води войната така, както я води.

И, накрая, третото.

Тактиката на Путиновите войски при настъпването в един град е също аналогична на сталинската. Разрушете всичко с огнена вълна, след войната ще го построим отново. Но тази тактика също не съответства на ресурсите, с които разполага Путин.

„Те използват сталинската тактика на огнената вълна и заличаването на градовете в условия, когато градското население и градската икономика доминират – напомня военният експерт Павел Лузин. – Руините, които създаваше сталинската армия, можеха да бъдат възстановени за сметка на селските околности и останалите в градските квартали заводи, доста семпли по днешните мерки. А сегашното заличаване на градовете оставя просто пустиня, която не подлежи на възстановяване в рамките на руския социално-икономически модел; селски околности, откъдето могат да бъдат докарани хора, за да възстановят градовете и работата на заводите, също няма“.

По времето на Сталин страната получава огромна западна помощ и репарации във вид на изцяло пренесени немски заводи. Администраторите на Путин, по силата на дългогодишен подбор, не могат по принцип да възстановяват нищо, те могат само да крадат. И без да говорим пак за това, че и Донецк, и Мариупол, и цялото пространство между тях без водоснабдяване ще се превърне в безводна степ, а водоснабдяване, както вече отбелязахме, няма да има.

Така че това, което става в Донбас, не е „позиционна война“. На Путин му се иска да е „позиционна война“. Но „позиционната война“ стана трудна в момента, когато Украйна получи все пак някакво западно въоръжение, и ще стане съвсем невъзможна, когато лендлизът заработи с пълна сила. Путиновият метод за водене на война не съответства на ресурсите, с които разполага. Да, на украинската армия ѝ е много трудно – тя е по-малка, тя се отбранява и има по-малко ресурси, - но по време на война въпросът не е в това на една армия да ѝ е трудно, а на друга – лесно. Въпросът е в това на кого му е по-трудно.

Доставянето на западна артилерия и навиците за мрежово-центрична война ще направят позиционната война от миналия век в този вид, в който е замислена от Путин, невъзможна и ще превърнат руската армия, също като при първата фаза на руското настъпление, в голяма и непохватна мишена.

При западната помощ Русия ще претърпи в Донбас още по-унизително поражение от поражението край Киив и именно това е главното полесрежение сега – не Северодонецк, а Рамщайн, Елисейския дворец и Белия дом.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ПУРА В СВЕТА, 1924 ГОДИНА

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Тази стара снимка показва Марджъри Евънс (шотландска художничка – бел П. Н.), висока 6 фута (1.83 метра) и тежаща 250 паунда (93,31 kg), която пуши най-голямата пура в света на Националното тютюнево изложение (National Tobacco Exposition) през 1924 година в Ню Йорк.

По това време употребата на пури е страстна, като американците изпушват около 4 милиона тона пури годишно. Но и с показаната тук пура от 5 фута (1,52 m) и 40 паунда (14,93 kg), която пуши жена, пушенето на пури остава чисто мъжко занимание.

Но по-старият, мъжкият образ на пурата, не може да се конкурира с модерната и често женска мистика на цигарите. Насочвайки се към жените, производителите на цигари отбелязват почти удвояване на употребата им от 1924 до 1939 година, докато консумацията на пури на глава от населението намалява с почти 35 процента за същия период.

ТРИ ПЕСНИ ОТ ФИЛМА "ЦЫПЛЕНОК ЖАРЕННЫЙ"

ИЗСЛЕДВАНЕ: КОЛКОТО ПО-ДОБРЕ СЕ ОТНАСЯ СТОПЪНИНЪТ КЪМ КОТКАТА СИ, ТОЛКОВА ПО МУ ДРАСКА МЕБЕЛИТЕ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бразилски учени са анализирали връзката между близостта на хората и техните домашни котки с това колко по-често котките повреждат мебелите. Оказало се, че има пряка корелация – колкото повече обичаме котките, толкова по-често те драскат и гризат диваните.

Изследването е публикувано в „Journal of Veterinary Behaviour“. Учените са анализирали данните от петстотин стопани на котки и стигнали до извода, че по всяка вероятност здравата емоционална връзка на стопаните и животните види до това, че котките започват да се държан неприлично – драскат мебелите и стените:

“Това, че котките драскат мебелите у дома или развалят други предмети, е по-скоро свързано с близостта на животните и техните стопани. Причината не е в агресията на домашния любимец или в неговия характер. Учените предполагат, че тази причина може да се крие в обикновената разглезеност, но засега не правят някакви фундаментални изводи.

От друга страна, изследователите отделят още един любопитен момент – високата агресивност на котките, ходенето по нужда извън котешката тоалетна и прекомерното мяукане не зависят изобщо от разглезеността.

ВИБРАТОР ЗА ОТСЛАБВАНЕ, 1960 ГОДИНА

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

Който ме следи отдавна тук и по социалките, знае много добре, че обичам да се ровя из стари снимки, стари плакати и стари реклами, особено ако са за някакви причудливи неща.

Ето една такава реклама, която представя системата “Body Beautiful System 5 Minute Shaper”, която обещава бързо сваляне на килограмите.

Рекламата е за жени и никъде в нея не се посочва точно как се прилага тази “Body Beautiful System“.

Затова от „VINTAGE EVERYDAY“, къде на сериозно, къде на шега, предполагат, че става дума за вибратор, който сваля килограми чрез оргазъм (“weight loss via orgasm”).