„Преди да се разсъмне“ („Nim Wstanie Dzień“)

Най-малко използвам телефона си като телефон, а най-много - като музикална кутийка.

Вадя си най-разнообразна музика от руския сайт „Музикальный огонëк“, тъпча я в телефона и я слушам, когато карам колелото или - което ми се случва много рядко - отивам някъде пеш.

И така от време на време правя някои открития.

По-предната седмица, например, ми попадна една полска песен, която ме върна доста години назад.

Бях я позабравил с времето, но сега си спомних не само нея, но и че е от някакъв филм, чието име обаче не можах да върна в паметта си.

Но започнах да търся.

Досега съм търсил и намирал песни по филми, но за първи път ми се наложи да търся филм по песен.

И го намерих.

Филмът се казва „Закон и юмрук“ („Prawo i pięść“, 1964 г.), гледал съм го някъде в ученическите си години, или на големия екран, или по телевизията, но не помня точно кога.

Дръпнах го от интернет и го гледах и сега, по дефиниция минава за култов филм в полското кино (виждаме известните имена на Ежи Хофман - режисьор, и Густав Холоубек - изпълнител на главната роля, на снимката горе, а на едно място прочетох: "najlepszy polski western" - "най-добрият полски уестърн"), но - честно казано - лично аз не видях нищо повече от един треторазряден приключенски филмов киноразказ, позициониран темпорално в следвоенна Полша, затова никак не е чудно, че съм го забравил напълно, даже и името му.

За песента обаче помня, че ми хареса много, като мелодия, разбира се, защото тогава не знаех грам полски и успях да се добера до смисъла само на един стих - „за джен, за два, за ноц, за тши“ (разбрахте какво означава, нали?).

Песента се казва „Преди да се разсъмне“ („Nim Wstanie Dzień“ - по-буквален превод: „Преди да настане ден“), текстът е на култовата полска авторка на текстове на песни Агнешка Ошецка, а музиката - на известния джазов пианист и композитор Кшиштоф Комеда.

Ето я в изпълнение на Едмунд Фетинг, както звучи във филма, защото има и други интерпретации, а отдолу - традиционният мой превод.

Ze świata czterech stron, z jarzębinowych dróg, gdzie las spalony, wiatr zmęczony, noc i front, gdzie nie zebrany plon, gdzie poczerniały głóg, wstaje dzień. Słońce przytuli nas do swych rąk. I spójrz: ziemia ciężka od krwi, znowu urodzi nam zboża łan, złoty kurz. Przyjmą kobiety nas pod swój dach. I spójrz: będą śmiać się przez łzy. Znowu do tańca ktoś zagra nam. Może już za dzień, za dwa, za noc, za trzy, choć nie dziś, za noc, za dzień, doczekasz się, wstanie świt. Chleby upieką się w piecach nam. I spójrz: tam gdzie tylko był dym, kwiatem zabliźni się wojny ślad, barwą róż. Dzieci urodzą się nowe nam. I spójrz: będą śmiać się, że my znów wspominamy ten podły czas, porę burz. Za dzień, za dwa, za noc, za trzy, choć nie dziś, za noc, za dzień, doczekasz się, wstanie świt.

От четирите страни на света, от пътищата с офиките, където са изгорялата гора, изстрадалият вятър, нощта и фронтът, където не са прибрани посевите, където е почернелият глог, изгрява денят. Слънцето ще ни прегърне с ръцети си. И виж: земята, натежала от кръв, ще роди отново зърно, златно зърно. Ще ни приютят жените под своя покрив. И виж: ще се смеят през сълзи. Отново някой ще засвири за танц. Може би след ден, след два, след нощ, след три, макар и не сега, след нощ, след ден, ще дочакаш, ще се зазори. Ще се изпекят хлябове в пещите. И виж: там, където доскоро димеше, с цвете ще се излекуват следите от войната, с цвета на розите. Ще ни се родят деца отново. И виж: ще се смеят, че ние си спомняме пак подлия час, бурното време. След ден, след два, след нощ, след три, макар и не сега, след нощ, след ден, ще дочакаш, ще се зазори.