Безплатното като добродетел: какви са били пенсиите в Древния Рим

АВТОР: ВЛАДИМИР БРОВИН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Древните римляни обожавали безплатното. При това го обожавали през цялата си история: от епохата на легендарните царе до времето на републиката и империята. А императорите и сенаторите подкрепяли тази любов, защото разбирали, че подаянията за народа са основа на стабилността. И именно любовта на римляните към безплатното довела до появата на това, според съвременните мерки, справедливо и неотменимо нещо, наречено пенсия.

КОНГИАРИУМЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПЕНСИЯ, НО Е БЛИЗО ДО НЕЯ

В света на римската политика и на гражданския живот съществувало понятието liberalitas. То означавало благородна щедрост и се ценяло много от обществото. Не е чудно, че с развитието на популизма тази добродетел се превърнала сред първите в предизборен инструмент.

За да станеш популярен сред народа, често било достатъчно да покажеш, че си щедър. Ако може, безразсъдно щедър. Бъдещите сенатори се състезавали за любовта на избирателите, а царете купували лоялността на гражданите, страхувайки се, че те могат да се разбунтуват.

Фестивалите на безплатното се наричали конгиариуми и не били чак толкова вулгарно подкупване на населението, както би могло да ни се стори. По-точно, всичко било малко по-деликатно. Става въпрос за нещо като клауза от обществен договор:

- Покажи на каква щедрост си способен, рискувай да се разориш от подаяния, и ние, естествено, ще ти позволим да ни управляваш.

Но до пенсиите, разбира се, било още далече.

С времето конгиариумите се превърнали от местна атракция, свързана с невиждана щедрост, във важен елемент на държавната политика. Легендарният Нума Помпилиус, един от първите царе на Рим, още по времето, когато никой не можел даже да си помисли за бъдещото му величие, схванал основната характеристика на конгиариума. Понякога трябва да дадеш на народа част от своите богатства, за да не въстане и да не ги вземе всичките. Нещо като обратен данък.

Отначало римските военачалници и длъжностни лица раздавали натурални продукти (особено се използвали маслото и зърното), но след това преминали към по-удобните пари. Всичко се определяло като дар за народа на Рим, а не като социални помощи за бедните, затова било нормално щедростта да се проявява във вид на вино. Например триумфаторът и велик разточител Лукул дал на плебса в чест на своите победи сто хиляди бъчвички вино.

Конгиариумите станали неделима част от живота на Рим, така че някогашните случайни подаяния за народа се превърнали в нещо като постоянна социална програма. Императорите харчели умопомрачителни средства, за да купят лоялността на гражданите. Сумите на конгиариумите често се равнявали на годишния бюджет на цялата империя. По-късно Рим узрял напълно за нещо като помощ за безработица.

По времето на император Октавиан Август се развила така наречената Cura Annonae - служба, която се занимавала с регулирането на фуража в столицата.

Нейно основно задължение станало редовното раздаване на зърно на бедните. Безработните и нуждаещите се можели да получат от правителството храна просто заради тъжния и голия си вид. Като скоро се оказало, че „безработните и нуждаещи се“ във Вечния град са подозрително много - нещо около 320 хиляди души.

Но правителството си затваряло очите за тази страст на гражданите към безплатното. По-добре да си просят храна, отколкото да се бунтуват. По времето на император Траян социалното осигуряване даже се разширило, а към раздаването на храна се присъединили и паричните конгиариуми. Великата римска формула „хляб и зрелища“ се разширила с един свръхважен елемент: „безплатен хляб и зрелища“.

Минусите на подобни масови подаяния се оказаха познати и на нашето съвременно общество.

Рим създал цяла прослойка от професионални и потомствени получатели на помощи.

За съжаление всичко не се ограничило с това. Заради постоянното раздаване на хляб, на селяните им било просто неизгодно да отглеждат зърно в родната си Италия и в дългосрочна перспектива това станало една от множеството косвени причини за краха на Римската империя.

AERARIUM MILITARE — ВЕЧЕ ИСТИНСКА ПЕНСИЯ. НО САМО ЗА ЛЕГИОНЕРИ

Конгиариумът не бил пенсия, по-скоро представлявал първообраз на съвременните помощи за безработица и всевъзможни подобни подаяния. Но сама по себе си концепцията за конгиариума подтикнала управниците да създадат първите пенсионни реформи.

Отново основна причина била грижата за лоялността на гражданите. И няма нито един слой от населението, чиято лоялност да струва повече от лоялността на военните. Затова не е чудно, че първите в света държавни пенсии били определени именно за легионерите. Наистина, защо да се подкупва неблагодарния и нееднороден плебс, след като може да се купи лоялността на войските, които, ако се наложи, ще поставят плебса на мястото му?

Отначало нямало особена нужда от заиграване с войските. Армията била наборна и след сезонните войни отслужилите граждани се връщали по домовете си. Но когато армията на Рим станала професионална, правилата на играта се променили. Сега, за да се задържи на мястото си, императорът трябвало да обсипва с дарове своите легиони. В противен случай те преминавали на страната на някой по-щедър претендент. С времето нещата стигнали до крайно цинични сделки: преторианците открито предлагали императорската длъжност на търг, все едно продават прасе. Който платял повече, той управлявал.

Такива нередовни, но крайно щедри възнаграждения се наричали донативи и много скоро се превърнали в бездънна яма за бюджета. Марк Аврелий, макар че бил император философ и скромен мъдрец на трона, дарил веднъж на войските си над милиард сестерции, с други думи - повече от годишния бюджет на империята.

Още един начин да се държат войниците в подчинение била заплатата им, наречена стипендиум, по-точно начинът, по който се изплащала. Половината от стипендиума оставала на разположение във военната част и натрупалите се по време на службата пари се давали едва при демобилизирането. Знаейки това, легионерите не дезертирали и мислели за измяна с по-малко въодушевление.

Така че пенсионният фонд, създаден за военните, не бил внезапна инициатива, а еволюция на обичая да се подкупват войските.

Доста иронично е, че първата в историята пенсия, не е толкова продукт на социалното развитие, колкото резултат от декаданса.

Император Октавиан Август, съвсем справедливо смятан за баща на нацията, виждал полза не само от обилните конгиариуми за простия народ. Той мечтаел да създаде система за армейска лоялност, която да бъде много по-стабилна от обикновеното наддаване за любовта на армията сред конкурентите.

Такава система се оказала Aerarium militare, военната пенсия. Но тя била изградена по-хитро от простото възнаграждение за старост. На всеки легионер, служил двадесет години, или преторианец, служил шестнадесет години, се полагало еднократно плащане.

Легионерите получавали дванадесет хиляди сестерции, преторианците - двадесет. За тези времена това били значителни суми, такива, че само заради едната пенсия службата в армията започнала да се смята за източник на богатство. Освен това, и това е даже по-умно, военните пенсионери получавали за награда земя в завзетите територии. Така ветераните се оказвали пръснати из империята и не можели да станат сърцевина на някой метеж.

Очевидно е, че до пенсия успявали да доживеят и да изтърпят малцина. Но призрачната сянка на богатата и безметежна старост вселявала във войниците вярност и, съвсем сериозно, патриотизъм. Защото една от основните причини, които накарали Август да осъществи пенсионната реформа, било желанието му да направи войниците не лоялни към своите командири, а към държавата като цяло и към императора като нейно въплъщение по-специално.

И точно като в наши времена държавата използвала въпроса с пенсиите според обстоятелствата.

В години, когато хазната била празна, императорите просто вдигали пенсионната възраст или издавали безсрочен указ за замразяване на пенсионирането.

Подобни решения не радвали легионерите и преторианците, но и бунт на ветераните нямало - малцина ще поискат да вдигнат императора на копията си, когато им остават година или две до свое имение и богатство.