Венесуела се връща в неолита

АВТОР: ВЕРОНИКА ЕГУИ БРИТО (https://holistic.news)

ПРЕВОД ОТ ПОЛСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

МАКАР ЧЕ ВОЖДЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА ХУГО ЧАВЕС ОБЕЩАВАШЕ ГОРДО „СОЦИАЛИЗЪМ ПО МЯРКАТА НА XXI ВЕК“, ЖИТЕЛИТЕ НА ВЕНЕСУЕЛА СА ПО-БЛИЗО ДО НЕОЛИТА, КОГАТО В ПРИМИТИВНИТЕ ЧОВЕШКИ ОБЩЕСТВА Е ЦАРЯЛА РАЗМЕННАТА ТЪРГОВИЯ

Това е триумф на цялата страна! Триумф на демокрацията, мира и конституцията! - извисяваше глас в изборната нощ на 20 май тази година Николас Мадуро, наследник на починалия преди пет години Чавес. Президентът получи две трети от гласовете и си осигури втори мандат. Само че изборите бяха бойкотирани от опозицията, а избирателната активност от 46% беше най-ниската в историята на Венесуела (през 2013 г., когато Мадуро стана президент, в изборите участваха 80% от имащите право на глас).

Извън страната се говори за „така наречените избори“ и се подчертава, че те имат малко общи черти с истинската демокрация. А по-голямата част от венесуелците само няколко дена по-късно са забравили несъмнено за „триумфа на цялата страна“, защото имат по-съществени грижи. Недостиг на хранителни продукти, почти пълна липса на лекарства и медицински средства, контролиране на цените и нищо неструващи пари - така изглежда „социализмът по мярката на XХI век“, в който им се налага да живеят.

ПРЕЗИДЕНТЪТ МАДУРО произнася реч след изборната победа на 20 май тази година.

За да купят храна, хората се редят на дълги опашки по пазарите и в супермаркетите. За най-основни лекарство пътешестват до отдалечени аптеки. „Купуването“ се е превърнало в „намиране“, в досада, във всекидневно задължение и повод за всеобщо разочарование, защото никога не е сигурно дали ще успееш да намериш точно това, което търсиш.

ГОЛЯМО БОГАТСТВО, СТРАШНА БЕДА

Подобно икономическо дъно беше достигнато от държава, която - трябва да подчертаем - притежава нечувани природни богатства, ако трябва да уточним - най-големите петролни находища в света. До неотдавна венесуелците се безпокояха преди всичко за своята сигурност и се страхуваха от избухването на политически конфликт. Сега тези страхове минаха на заден план.

Откакто през ноември 2017 г. страната потъна изцяло във водите на хиперинфлацията, нейните жители разработиха нов механизъм за оцеляване. Тъй като венесуелският боливар изгуби почти цялата си стойност, хората - поне някои - откриха, че начинът да се получат основни продукти, необходими за живота и за поддържане на личната хигиена, е разменната търговия (бартерът).

МОМЧЕ СЪБИРА В КАЛЪФКА ЗА ВЪЗГЛАВНИЦА СКЪПОЦЕНЕН ОРИЗ, паднал от камион. Ноември 2017 година, Пуерто Кабейо

Основни продукти като брашно, хляб, захар, кафе, мляко, масло, ориз, макарони, олио, а в последно време и животински белтъчини под формата на говеждо и птиче месо, се появяват по рафтовете на магазините доста нередовно. Намирането им е въпрос на късмет или на познанства, които - при условията на въведения преди десет години строг контрол на цените - придобиха съществено значение.

Недостигът на хранителни продукти започна преди осем години, дефицитът на лекарства - преди пет. Но едва през последните три години положението стана драматично; на лице е недохранване и несигурност за утрешния ден. Хора, чиито елементарни потребности не са задоволени, започнаха поради това да умират.

ИМАШ ДОЛАРИ, НЕ СТОИШ НА ОПАШКИ

Едно от средствата за защита трябваше да бъдат венесуелските певекси [1] - огромни магазини с цени в долари. В тях могат да се намерят най-търсените продукти, без да се налага да се стои на дълги опашки.

Но за повечето венесуелци цените в певексите са много високи. На хората, които живеят в микрорайоните (barrios), гъсто населени места, намиращи се - географски и културно - далече от центъра на градовете, им остава само бартерът.

В МАЯМИ, ФЛОРИДА, ВЕНЕСУЕЛСКИ ИМИГРАНТИ издигат лозунги, че изборите са само прикритие за диктатурата на президента Мадуро, 20 май тази година

В Петаре - северните предградия на Каракас, познати като най-опасното място в Латинска Америка, по-мизерно дори от фавелите [2] на Рио де Жанейро, домакините си разменят редовно продукти, придобити след дълги пътешествия до супермаркетите.

Петдесетгодишната Луиза Андраде е успяла да купи - на номинална цена! - паста за зъби и ориз. Дала е една трета от работната си заплата, която е 392 000 боливара (според курса на боливара на черния пазар това е равностойно на един долар).

Нито пастата, нито оризът са в списъка на необходимите ѝ продукти. От един месец търси кафе и захар, каквито, разбира се, има в певексите, но на цени, които са десет пъти по-големи от официалните.

СУПЕРМАРКЕТ В КАРАКАС, столицата на Венесуела, юни 2016 г.

Какво да прави тогава с ориза и пастата за зъби? Госпожа Андраде знае, че може да ги продаде на черния пазар много по-скъпо. Или да ги размени за нещо, от което има нужда. Жената живее точно срещу бетонните стълби, които служат за местен пазар - там именно ще може да продаде или да размени своите трофеи, за които е стояла пет часа на опашка.

Преди това обаче идва нейната съседка Йесеня Перес и пита дали госпожа Андраде няма случайно нещо за размяна. На Перес не ѝ остава време да тича по магазините - трябва да се грижи за най-малкото от петте си деца. Петгодишното момче страда от астма и инфекция на дихателните пътища, която не може да бъде излекувана - никъде не се намират лекарствата, предписани от местната клиника.

Госпожа Перес няма нужда от паста за зъби, но ще вземе с удоволствие ориза. Затова преглежда бюфета и търси нещо, което би могла да предложи за размяна: може би килограм макарони, скрити преди няколко дена за черни дни?

ДЕЦА ОТ МНОГО БЕДНИ СЕМЕЙСТВА ОБЯДВАТ благодарение на доставки по линия на хуманитарното подпомагане, Каракас, ноември 2017 г.

Госпожа Андраде все още се нуждае от кафе и захар, но килограм ориз за килограм макарони е добра сделка. Съседките правят размяната, без дори и за миг да се замислят, че бартерът, който в други краища на света се е практикувал преди стотици или хиляди години, се превръща в неделима част от тяхното съществуване. А може да стане и още по-лошо.

Ето така изглежда всекидневието във Венесуела - вече дори хората от средната класа започват да практикуват разменна търговия, а за най-бедните тя е единствената възможност. Животът продължава; за да оцелеят, хората трябва да се адаптират към нови, все по-сюрреалистични реалности.

-------------------------------

1. Певекс - верига от магазини в комунистическа Полша, продаващи недостъпни другаде западни стоки срещу долари, каквито по закон могат да притежават малцина; в България също имаше такива магазини, които се казваха Кореком.

2. Фавели - гъсто населени крайни квартали на градовете в Бразилия със слабо развита инфраструктура и високо равнище на престъпността.