СЛУЖБОМЕР

сряда, юни 20, 2018

Петият фалит на предприемача Тръмп

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Той не можа да получи от Ким Чен Ун нищо, освен мъгляви заявления, че КНДР „се задължава да се стреми към пълна денуклеаризация на Корейския полуостров“. В замяна на тази обещана вода в решето Тръмп направи съвсем сериозни отстъпки: отмени съвместните американско-южнокорейски военни учения и де факто призна режима на КНДР. Ким Чен Ун победи Тръмп – получи нещо за нищо.

Само по себе си това не е за учудване. Страните аутсайдери са отдавна майстори на подобни игри. Именно така беше сключена сделката на президента Обама с Иран, именно така се държеше със Запада Моамар Кадафи.

Страните аутсайдери губят в друго: в това, че изостават безкрайно от порядъчния, демократичен и потънал в документи свободен свят. Но в това, което се отнася до злата воля и до безкрайната свобода да дават обещания, които нямат намерение да изпълнят - в това те нямат конкуренция.

Проблемът на президента Тръмп се състои в това, че той се отказа изцяло от бавната, усърдна и в крайна сметка завършваща с провал демократична дипломация. Дипломация, при която президентите правят това, което им казват експертите. А експертите са бюрократи от кариерата, които работят преди срещите хиляди часове и съчиняват хиляди страници документи, и в крайна сметка, след стотици взаимни отстъпки, които кастрират от документите всяко съдържание, се оказват заинтересовани само от едно: техният президент да подпише поне нещо.

Президентът Тръмп водеше всичките си преговори като бизнесмен: или, ако искате, като диктатор. Това беше доста кошмарно, но в същото време и ефективно. Защото диктаторът, за разлика от демократичния политик, има абсолютна свобода при преговорите и може да променя лесно своя курс на 180 градуса.

Именно така Сталин преговарял с Хитлер, именно така Путин делеше Сирия с доскоро омразния Ердоган. Именно така, в зората на времето, някой си цар Давид се договарял с цар Адраазар, а след това прас – поразил го край реката.

Именно така се държеше Тръмп преди срещата на високо равнище с Ким Чен Ун. Той наричаше корейския диктатор „малко тлъсто човече“, плашеше го с ядрен удар и отмени публично срещата, веднага щом Ким започна да се държи дръзко. Либералните средства за масова информация, обявили война на Тръмп, го нарекоха слон в стъкларски магазин. Но точно тактиката на Тръмп даде резултати: Ким Чен Ун допълзя едва ли не на колене в Сингапур, като занесе там и личната си тоалетна чиния.

Това беше тактика на човек, който през цялото време на преговорите даваше да се разбере: той е бизнесмен, не са му нужни документи. Нужна му е сделка. Ако няма сделка, страните не подписват нищо незначещо комюнике. Те се разбягват.

В самото навечерие на срещата с Ким Чен Ун Тръмп отиде на срещата на G7 и там отново се прояви като слон в стъкларски магазин. И отново можеше да бъде разбран. Защото в рамките на политически коректната западна дипломация САЩ и Канада са равни партньори.

От гледна точка на съвременния западен дипломат Канада е забележителна страна на победилия демократически социализъм, с великолепно жизнено равнище, държавна медицина и франкофонски Квебек, където специална държавна служба проверява френските надписи върху внасяните в града стоки да са написани винаги с по-дебел шрифт от английските.

Именно в рамките на вноса във франкофонския Квебек на говорещи френски език жители Канада отвори широк път за алжирските ислямисти. Един от тях, Ахмед Реззам, се озова там през 1994 година с фалшив паспорт и въпреки това поиска политическо убежище. Когато му отказаха убежище, Реззам продължи да стои в Канада, прехранвайки се като мами и ограбва туристите. Реззам беше задържан четири пъти и всичките четири пъти пуснат без присъда, защото хитрите канадски закони не позволяват да бъде съден преследван бежанец за такава дреболия като някакви откраднати портмонета.

В края на краищата през декември 1999 година Реззам пристигна с ферибот в Лос Анджелис в натъпкан с взрив автомобил, за да вдигне във въздуха лосанджелисткото летище, и там беше заловен. Но даже тази дребна неприятност не отказа канадското правителство от горещото желание да помага на угнетените алжирски мюсюлмани.

Иначе казано, от гледна точка на съвременния ляв либерал, Канада е забележителна страна, която осигурява на своите граждани социални помощи и не позволява някакви си терористи да влияят на нейната човеколюбива политика по отношение на бежанците.

А от гледна точка на Тръмп Канада е сателит на САЩ, в който 90% от населението на страната живее на 100 и по-малко мили от границите на САЩ и в който опашките за държавна медицина са такива, че при спешни случаи карат болните през границата в САЩ, след което канадското правителство плаща сметката.

Да се иска президентът Тръмп да уважава министър-председателя Трюдо е все едно да се иска предприемачът Тръмп да уважава собственика на малка фирмичка, която съществува само от това, че доставя в неговите хотели етажерки за баните.

Накратко казано, президентът Тръмп се отказа напълно от всичките правила на тромавата западна дипломация, даваща работа на хиляди бюрократи и водеща до подписването на безсмислени документи. Той даде да се разбере, че му трябва сделка, а не документ. Той даде да се разбере, че може да говори с диктаторите на техния език.

И ето че сега, когато постави много неща на карта с корейската среща, когато заплаши G7 и когато оскърби Трюдо, излезе, че Тръмп също се нуждае от лист хартия. Де факто той капитулира пред Ким Чен Ун и подписа толкова безсъдържателен документ, колкото беше и този, който подписа президентът Обама с Иран.

„Историческата среща“ се оказа празна работа. Дипломацията на слона в стъкларски магазин не даде по-големи резултати от дипломацията на пърхащите бюрократични пеперуди.

Тръмп се държеше не като президент, а като твърд преговарящ предприемач. За него САЩ беше просто голямо парче недвижим имот. Като предприемач Тръмп е обявявал четири пъти фалит.

Изглежда, че преговорите със Северна Корея са петият фалит на предприемача Тръмп, ако, разбира се, той не промени своето мнение на по-следващия ден, както често се случва с него. Оказва се, че Тръмп наруга министър-председателя Трюдо, а на диктатора Ким Чен Ун погледна в душата и откри там любов към родината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.