Лекции по руска литература – брой 44

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.

III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5.

"ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.)

1.

Понеже Достоевский умее да заплита майсторски сюжета и с помощта на недомлъвки и намеци да държи читателя в напрежение, руските ученици и ученички четат с интерес книгите му заедно с Фенимор Купър, Виктор Юго, Дикенс и Тургенев. Трябва да съм бил дванадесетгодишен, когато преди четиридесет и пет години прочетох за първи път "Престъпление и наказание" и реших, че това е удивително силна и увлекателна книга. Прочетох я пак, когато бях на деветнадесет, през ужасните години на Гражданската война в Русия, и си помислих, че е многословна, ужасно сантиментална и зле написана. Прочетох я и на двадесет и осем години, защото тогава пишех книга, в която се споменаваше Достоевский. Прочетох я отново за четвърти път, когато се готвех за лекции в американските университети. И едва съвсем неотдавна разбрах какво не е наред в нея. Дефектът, пукнатината, заради която, според мене, се руши етически и естетически цялото съоръжение, се намира в четвърта част, десета глава (грешка на автора, главата също е четвърта - бел. П. Н.). В началото на сцената с покаянието Расколников, убиецът, открива благодарение на Соня Новия завет. Тя му чете за възкресението на Лазар. Какво пък, нормално. Но после следва едно изречение, което едва ли има равно на себе си по глупост в цялата световна литература: "Малката свещ отдавна вече гаснеше върху кривия свещник и мътно осветяваше в тази мизерна стая убиеца и блудницата, странно събрали се да четат вечната книга". "Убиец и блудница" и "вечната книга" - какъв триъгълник! Това съществено изречение е типично за Достоевский реторично извъртане. Какво е толкова неестественото в него? Защо е така грубо и безвкусно?

Предполагам, че нито един истински художник, нито един истински моралист, нито един добър християнин, нито поет, нито социолог няма да поставил заедно, на един дъх, в един порив на лъжливо красноречие, убиец - и кой? - и нещастна проститутка, свеждайки съвсем различните им глави над свещената книга. Бог, както го разбират тези, които вярват в християнския Бог, е простил на блудницата преди деветнадесет века. Убиецът, от друга страна, би трябвало най-напред да бъде заведен на лекар. Двамата са на съвсем различни равнища. Нечовешкото и идиотско престъпление на Расколников не може да се сравни даже отдалече с тежката участ на момичето, което губи своето достойнство като търгува с тялото си. Убиец и блудница четат вечната книга - каква безсмислица. Няма никаква реторична връзка между циничния убиец и злополучното момиче. Има единствено връзка, характерна за готическите и сантименталните романи. Това е долнопробен литературен трик, а не шедьовър на патоса и набожността. Освен това, обърнете внимание, че липсва художествен баланс. Престъплението на Расколников е описано с всичките му гнусни подробности и освен това получаваме половин дузина различни обяснения за него. Но никога не виждаме как Соня практикува своя занаят. Пред нас е типично клише. Грехът на блудницата се приема като нещо разбираемо. А аз твърдя, че истински художник е човекът, който никога не приема нищо като нещо разбираемо.

(Следва)

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“