Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 1

През 1697 година французинът Шарл Перо издава книгата „Приказки на мама Гъска“ („Les Contes de ma Mère l’Oye“), съдържаща осем преразказани народни приказки. През 1812 година Якоб и Вилхелм Грим издават първия том на „Детски и семейни приказки“ („Kinde und Hausmärchen“), съдържащ също преразказани народни приказки. Техните имена безусловно се знаят от мнозина, да не кажа – от всички. Но малцина са тези, които знаят името на Джамбатиста Базиле (освен може би покрай филма на Матео Гароне, за който нахвърлих няколко реда тук - http://pavelnik.blogspot.bg/2015/09/blog-post_28.html).

Кое е интересното? През 1637 година (забележете, преди Шарл Перо!) Джамбатиста Базиле издава първия том на книгата „Приказка на приказките или забава за малки деца“ („Lo cunto de li cunti overo lo trattenemiento de peccerille“), наречена още „Пентамерон“ (заради структурното подражание на „Декамерон“ от Бокачо), в която намираме – отново! – преразказани народни приказки. Там за първи път се появяват „на хартия“ спящата красавица, Пепеляшка и котаракът в чизми.

За съжаление, книгата на Базиле не е преведена на български език. Въпреки това, нямах намерение да се занимавам с нея, защото – както и друг път съм казвал: не обичам превеждането през език и се старая да бягам от него. Дойде ми обаче мисълта, че едва ли у нас има изобщо специалист по неаполитански диалект от 17 век (това е езикът на книгата, за сравнение: заглавието „Lo cunto de li cunti overo lo trattenemiento de peccerille“ на съвременен италиански е „La fiaba delle fiabe o l'intrattenimento per i più piccoli“), така че и да се намери български преводач, той също няма да превежда от оригинала, иначе казано - и той ще прави превода „през език“. Сметнах това за приемлива индулгенция.

И така, преводът по-долу е от руския превод на Пьотр Епифанов („Джамбаттиста Базиле. Сказка сказок, или Забава для малых ребят“, 2015 г.), направен по неаполитанския оригинал. Разполагам също така с два английски и един италиански вариант на книгата, превод на Бенедето Кроче, както и с бележките на послединя към оригинала, които ще използвам, когато ме обземе някое съмнение относно руския превод, но все пак рядко, защото италианският не ми е никак сила, а английският – още по-малко, и ще трябва много да се потя с речниците.

Бележките след всяка част са по руския превод с някои незначителни съкращения или прибавки от мене.

Засега това. Пък дано след време се намери истински, професионален преводач, който да доведе до четящите хора книгата на Джамбатиста Базиле в много по-добър вид .

Павел Николов

ВСТЪПЛЕНИЕ

Има една пословица, като щампована върху старинна монета, че който търси това, което не трябва, ще намери това, което не иска. Когато маймуна надене ботуш, след това не може да си измъкне крака. Така станало и с една дрипла, която никога не била носила обувки на краката си, а поискала да има корона на главата си. Но както обикновено става, шмиргелът полира всички недостатъци, един да имаш даже - отвсякъде ще те очисти. Така станало и в случая - присвоила си тя с измама това, което принадлежало на друг, и свършила като клас на хармана. Колкото високо се издигнала, толкова лошо паднала. А случката била такава.

Разказват, че някога кралят на страната, наречена Вале пелоса, имал дъщеря, която се казвала Зоза, и че тя била потънала в мислите си като Зороастър или Хераклит, така че никога не се смеела. И нещастният баща, който направо треперел над единствената си дъщеря, какво ли само не правел, за да я избави от тъгата. Желаейки да я развлече, той водел при нея ту хора, ходещи на кокили, ту такива, които скачат през обръч, ту шутове, ту знаменития маестро Руджеро [1], ту жонгльори, ту мускулести херкулесовци, ту някое танцуващо куче, ту скачащия Браконе, ту магаре, което пие от чаша, ту порочната Лучия [2] - днес едно измислял, утре друго. Но напразно си изгубил времето, защото нито лекарствата на маестро Грило [3], нито сардинската трева, нито убождане с шпага по диафрагмата не могли да накарат дъщеря му поне малко да се усмихне. И тогава, правейки последен опит, след като не знаел какво още да измисли, кралят заповядал да издигнат пред вратите на двореца му голям маслен фонтан и на хората, които сноват по улицата като мравки, да им се налага, за да не изцапат дрехите си, да скачат като щурци, да подрипват като кози, да подтичват като зайци, блъскайки се и събаряйки се на земята. Така кралят се надявал да се случи нещо, което ще разсмее дъщеря му.

И така, направили фонтана. А един ден, когато стояла на прозореца толкова сериозна, колкото би била, ако я мариноват в оцет, Зоза видяла как някаква старица, като потапяла една гъба в маслото на фонтана, я изстисква в малко гърне, което донесла със себе си. И когато старицата била напълно погълната от своето занимание, един дяволит паж от двореца хвърлил толкова ловко един камък, че улучил гърнето и го счупил на парчета.

Тогава старицата, чийто език бил остър като игла и която не позволявала на никого да се качва на главата ѝ, се обърнала към пажа и му казала:

- Ах ти, кална топка, безделник, лайнар, нощно гърне, подскачаща играчка на клавесин, покривало за задника, въже на обесен, скротум на муле! Вижте, днес и бълхите пускат отрова. Дано те скове паралич, майка ти лоши вести да получи, дано не дочакаш първи май [4], дано каталонско копие те пробие, на въже краката ти да се друсат; както кръвта не се лее даром, така да се изпълнят думите ми и да те налетят хиляди беди и още нещо! Като си тръгнал по такъв път - попътен ти вятър: да се излее напразно семето ти и да не даде плод, пияница, дрипльо, син на курва, която по списък плаща в градското управление по два карлина на месец [5], разбойник!

Момъкът, който все още нямал косми по брадата си, а ум в главата си имал още по-малко, като чул тези думи, платил на старицата със същата монета:

- Я си затвори мръсния канал, дяволска бабка, причинителка на повръщане, удушвачка на деца, парче лайно, уста нечиста!

Като чула тези новини, старицата така освирепяла, че загубила напълно ума и дума и търпението ѝ пукнало съвсем: вдигнала пред очите на пажа завесата на полите си и му показала такава пасторална сцена, че за Силвио точно настъпил моментът да възкликне:

"Тръгнал с поглед бодър, с рог..." [6]

И когато Зоза видяла тази картина, така я напънало отвътре, че едва не умряла от смях.

Тогава старицата, виждайки, че ѝ се смеят, кипнала от гняв, обърнала се към Зоза с изпепеляващ поглед, и ѝ казала:

- А на тебе ти пожелавам да не видиш никога какво има мъжът ти в гащите си, освен ако не те вземе за жена принцът на Кампо ретуно [7]!

Като чула тези думи, Зоза не разбрала нищо. Тя наредила да извикат старицата в двореца, защото искала непременно да разбере дали само е отнесла някоя ругатня, или е пипнала някакво проклятие.

И старицата отговорила:

- Знай, че принцът, когото споменах, е прекрасно създание, юноша на име Тадео, който, според заклинанието на една фея, драсна последен щрих върху картината на своя живот и сега лежи в гробница край градската стена. Над него върху камъка е изрязан надпис, който казва, че жената, която напълни за три дена със сълзи гърнето, закачено до гробницата на една кука, ще го възкреси и той ще ѝ стане мъж. Но понеже не е възможно нито един чифт човешки очи да пролеят толкова сълзи, че да напълнят гърне, голямо колкото половин бъчва (освен ако не е онази Егерия, за която казват, че живеела в Рим и плакала така, че се превърнала в ручей от сълзи [8]), аз, като чух как ваше височество ми се смее, ви изпратих това проклятие. И моля небесата то да се сбъдне изцяло, за да възмезди обидата, която понесох.

Като казала това, тя хукнала през глава по стълбите надолу, страхувайки се да не я набият слугите.

И започнала Зоза да дъвче и предъвква думите на старицата, все едно малък дявол се вмъкнал в главата ѝ. И когато доста вече повъртяла мотовилката на мислите си и мелницата на съмненията си около всичко това, започнала най-сетне да придърпва към себе си онази страст, която заслепява разсъдъка и очарова разума. Тогава тя, като стиснала в малкия си юмрук няколко монети от ковчежето на баща си, избягала от двореца, накъдето ѝ видят очите и накъдето я отнесат краката; и бродила така, докато не стигнала до един замък, където живеела една фея.

Пред нея разкрила тя жарта на сърцето си и, като съжалила красивата девойка, която била подгонена в неизвестността от шпорите на младостта и от ослепяващата любов, феята ѝ дала писмо до своята сестра, също фея. Като обсипала Зоза с много ласкави думи и похвали [9], на сутринта - когато Нощта огласила чрез птиците навсякъде своя указ, че всеки, който види стадо загубили се черни сенки, ще получи прилично възнаграждение - феята подарила на девойката красив орех с думите: "Вземи го, моето момиче, и го пази добре, но го счупи само при най-голяма нужда".

След дълго пътешествие Зоза стигнала до замъка на сестра ѝ, където била приета със същата благосклонност. На следващата утро другата фея ѝ дала писмо до още една тяхна сестра и ѝ подарила кестен със същото предупреждение, което било направено за ореха. Като изминала не малко път, Зоза стигнала до замъка на третата фея, която я посрещнала с хиляди любезности, а на сутринта, когато настъпило време да си тръгва, ѝ връчила лешник, като я предупредила да го счупи само при крайна нужда.

Като получила трите подаръка, Зоза потеглила на път и минала през много страни, преодоляла много гори и реки, докато накрая след седем години - точно когато тръбите на петлите вдигнали от постелята му сияещото Слънце и то, като скочило в седлото, препуснало над своите владения - не стигнала в Кампо ретуно толкова уморена, че едва я държали краката. И, още преди да влезе в града, видяла мраморната гробница, а до нея фонтан, който - виждайки се окован в пранги от порфир, проливал кристални сълзи. Там било окачено и гърнето.

Зоза го взела, сложила го между коленете си и започнала да играе заедно с фонтана пиесата на Плавт за двамата близнаци [10], без изобщо да вдига очите си от края му - така не минали два дена, а сълзите в гърнето стигнали на два пръста от отвора му. Още два пръста сълзи и гърнето щяло да бъде пълно до горе, но тогава Зоза, уморена от силния плач, потънала в сън и ѝ се наложило, въпреки волята си, да прекара няколко часа под покрова на своите прекрасни мигли.

Между другото една слугиня, с черни като на щурец крака [11], идвала често при фонтана да пълни вода и знаела всичко, което казва надписът на гроба, защото този надпис не бил скрит за никого. И като видяла как Зоза плаче, че стига и за два ручея, започнала да я следи, изчаквайки кога гърнето ще бъде вече достатъчно пълно, за да изтръгне неочаквано от ръцете на Зоза прекрасния трофей, а нея да я остави, както се казва, с пръст в устата.

Като видяла, че Зоза е заспала, слугинята, използвайки случая, хванала чевръсто гърнето, навела над него очи и го напълнила за няма и време. Едва гърнето се напълнило до края, принцът, все едно събудил се от дълъг сън, станал от своята беломраморна гробница, стиснал в обятията си купчината пушено месо и я повел направо в своя дворец, с невероятни празненства и фойерверки, за да я вземе за жена.

А Зоза, като се събудила, намерила гърнето празно, а заедно с гърнето - празни и своите надежди, видяла отворената гробница и сърцето ѝ се свило от такава болка, че едва не се наложило да предаде своите вещи в митницата на Смъртта. Накрая, като видяла, че нещастието няма как да се поправи и че никой тук няма да я съжали, ако не се смятат собствените ѝ очи, които опазили така лошо телицата на нейните мечти [12], тя се повлякла бавно към града. И там, като чула за празника, който принцът уреждал, и за това какви аристократка по кръв взел за жена, лесно си представила как би могло да се случи всичко това, и си казала, като въздъхнала, че две черни неща са я съборили в калта - сънят и слугинята.

Но всяко живо същество се защитава от Смъртта с колкото има сили: така и Зоза, за да опита всичките достъпни средства, наела срещу двореца на принца малка къща, където да живее, и оттам, като нямала възможност да види кумира на своето сърце, радвала се поне да съзерцава стените на храма, зад които се криело жадуваното от нея съкровище. И ето че в един прекрасен ден я видял Тадео, който през цялото време летял около слугинята като прилеп край черна нощ, но внезапно се превърнал в истински орел, само като зърнал лицето на Зоза, което наистина представлявало разхищение на всичките привилегии на Природата и победен вик на турнир, организиран от Красотата.

Слугинята видяла това и побесняла от яд: тя била вече бременна от Тадео и го заплашила, като му казала: "Ако ти стърчи още на прозорец, аз по мой корем удари и убие Джорджетело" [13]. И Тадео, който най-много от всичко на света искал да има наследник, треперел като тръстика и откъснал поглед от Зоза, все едно душата си от тялото откъсвал, само и само да не огорчи жена си.

Тогава нещастната Зоза, като видяла колко бързо свършила чашата с бульон за подкрепа на слаби надежди и като не знаела какво още да предприеме, си спомнила за даровете на феите. Когато счупила ореха, от него излязло едно джудже с височината на младенец, много мило човече, каквото светът не бил виждал; като се качило на перваза на прозореца, то запяло с такива трели, с такива извивки и преливки, че било равно на Компа Юно, превъзхождало Пецило и оставяло далече зад себе си не само Чекато де Потенца, но и самия Крал на птиците [14].

Случило се да го види и чуе слугинята и толкова ѝ се приискало да го има, че повикала Тадео и му казала: "Ако не купи ми тази птичка, коя пее, аз по мой корем удари и убие Джорджетело". Принцът, когото робинята вече яхнала здраво, веднага изпратил да попитат Зоза няма ли да му продаде джуджето. Зоза рекла да му предадат, че никога не се е занимавала с търговия, но ако иска да му го подари, тя, разбира се, ще го направи, защото това ще бъде чест за нея. Тадео, който най-много искал да угоди на жена си, за да мине раждането колкото се може по-добре, приел подаръка.

Като минали четири дена, Зоза счупила втория подарък - кестена, от който излязла една кокошчица с дванадесет златни пиленца. Те започнали да се разхождат по перваза на прозореца, докато не ги видяла слугинята. Тогава тя била обзета от толкова силно желание да ги има, че я побили тръпки чак до петите. Извикала Тадео и като му посочила чудесията, му казала: "Ако не купи ми тази кокошчица, аз по мой корем удари и убие Джорджетело". А Тадео, който се поддавал на подобни заплахи и се въртял така, сякаш са го превързали за опашката на тази бременна кучка, пак изпратил хора при Зоза, като ѝ предложил каквато и да е цена, колкото поиска за прекрасната кокошчица. От нея дошъл същият отговор: да вземе кокошчицата даром, а да се говори за цена, е напразно губене на време. И той, понеже не можел да мине без подаръка, неволно се замислил. Пак получил без пари нещо ценно и се чудел на тази женска щедрост, защото жените по природа са толкова алчни, че не би им стигнало всичкото злато, което карат от Индиите [15].

Като минали още няколко дена, Зоза счупила и последния подарък - лешника. Оттам изскочила една малка кукла, която предяла златна прежда - наистина нещо невиждано. И когато я сложила на същия прозорец, слугинята веднага я видяла и като подсмъркнала с нос, извикала Тадео и му казала: "Ако не купи ми куклата, аз по мой корем удари и убие Джорджетело". И Тадео, чиято жена го въртяла като мотовилка и го водела за носа като теле с надяната на носа халка, та ѝ бил съвсем покорен, като нямал вече дързостта за изпрати хора и да помоли Зоза за куклата, решил този път да отиде сам, защото помнел пословиците "По-добре ти, отколкото пратеник", "Който не желае, изпраща, който желае, отива" и "Който иска риба, си мокри опашката". Той молел дълго Зоза да го извини, че е бил неучтив с нея, обвързан от дълга да изпълнява капризите на своята бременна жена. Но Зоза изпаднала във възторг, когато се озовала до този, който станал причина за толкова много нейни приключения, и като сдържала своите чувства, даже се оставила да я моли прекалено много, за да задържи веслата във водата и да се наслаждава по-дълго време на своя повелител, когото злата слугиня ѝ откраднала. Накрая, както и преди, тя му подарила куклата. Но преди да му я даде, пошепнала в ухото на глинената играчка да вдъхне в сърцето на слугинята ново неукротимо желание - да слуша приказки.

Когато видял куклата в ръцете си, без да даде за нея и една сто и двадесета част от карлина [16], Тадео, поразен от подобна любезност, бил готов да предложи на Зоза дори своята страна, че даже и своя живот. Като се върнал в двореца, той дал куклата на жена си. И щом слугинята я поела, за да си поиграе, куклата, подобно на Амур, който приел облика на Асканий в ръцете на Дидона [17], запалила в сърцето ѝ огън. У нея се появило такова парещо желание да слуша приказки, че не можела да се сдържа и се страхувала, както се казва, да не развали устата на детето и да не посее зараза на своя кораб [18]. Затова повикала мъжа си и му казала: "Ако не направи приказки да слуша,аз по мой корем удари и убие Джорджетело".

И принцът, за да предотврати тази беда, наредил да обявят срочно на поданиците му, че в еди кой си ден - когато се появи звездата на Диана [19], идваща да разбуди Утрото, за да почисти добре улиците, по които трябва да премине Слънцето - всички жени от страната трябва да се съберат на едно условено място.

Но Тадео нямал желание да мъчи толкова много хора заради особеното удоволствие на жена си, пък и на самия него не му било приятно да вижда такава голяма тълпа. И избрал от всичките хора в града само десет разказвачки на приказки, най-добрите - тези, които изглеждали особено опитни и речовити. Те били Цеца Куцата, Чека Кривата, Менека Зъбатата, Тола Носестата, Пола Гърбавата, Антонела Пълзящата, Чула Дебелоустата, Паола Кривогледата, Чоматела Въшливата и Якова Говняната [20].

Тадео ги записал на лист хартия и изпратил останалите да си отидат, след което всички, заедно със слугинята, над която носели балдахин, се изкачили по стълбището на двореца и се отправили бавно към вътрешната градина, където гъстолистите клони били така преплетени, че и самото Слънце не можело да ги размести с тоягата на лъчите си. И когато седнали под шатрата, която сплитали от всички страни лозите, а в средата бълбукал фонтан - главен учител в училището на придворните, защото ги учел да си шепнат по цели дни [21] - Тадео се обърнал към събралите се, като казал:

- Няма на света по-желано занимание, най-почтени мои дами, от това да слушаш за делата на други хора и не без дълбок смисъл един велик философ е казал, че за човека най-голямо удоволствие е да слуша занимателни разкази. Защото - когато слуша приятни неща - тревогите му отлитат, тежките му мисли повяхват и животът му се удължава. Виждал съм как заради това желание занаятчии зарязват работилниците си, продавачи - магазинчетата си, адвокати - съдебните си дела, а негоцианти - счетоводните си книги, и, разтворили уста, стоят по цели дни в бръснарниците или в обкръжението на разни дърдорковци, където слушат фалшиви новини, съчинени вести и въздушни информации. Затова трябва да извиня съпругата си, че си е набила в главата едно толкова тягостно за мене желание - да слуша приказки. Така че, ако ви бъде удобно, както се казва, да поставите гърнето под струята на моята благородна принцеса, а и за да угодите на моето желание, бъдете любезни в продължение на близките четири или пет дена да се събирате винаги на това място, в името на благополучното раждане, и да разказвате приказка след приказка от тези, с които обикновено старите жени забавляват малките деца. Всяка сутрин след закуска ще започваме нашия разговор, а ще го завършваме със стихотворна еклога, която ще четат нашите слуги, за да прекараме във веселие живота си. Защото е достоен за съжаление този, който умира.

Като казал тези думи, Тадео кимнал на събралите се с глава, и те отговорили със съгласие. След това били приготвени маси, донесли ястия и всички започнали да се хранят. А когато свършили, принцът дал знак на Цеца Куцата да запали, както се казва, фитила на оръдието. И тя, като се поклонила почтително на принца и съпругата му, започнала да разказва.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Неаполитански уличен акробат, споменава се нееднократно в стихове на поети от първата половина на XVII в.

2. Намек за женски пантомимен танц с ярко изразен еротичен характер, водещ началото си от езическите култови обреди, нееднократно забраняван от църковните власти.

3. Лекар за всички случаи, герой от градски анекдоти.

4. Първи май - много страни на Западна Европа традиционен, водещ началото си от езичеството, пролетен празник, на обновяващата се природа, магията и еротиката, съпровождан от весели младежки забави, игри и юмручни боеве.

5. В Неапол проститутките се регистрирали в специална книга, като се задължавали да внасят всеки месец в градската хазна два карлина.

6. Базиле придава комичен смисъл на думи от пасторалната поема на Дж. Б. Гварини (1538-11612) "Верният пастир" (монолог на Силвио). Рогът, който у Гварини е споменат като музикален инструмент, у Базиле се превръща във фалическа метафора. Публичното разголване се практикувало не само в Италия като знак на крайно презрение. В. В. Разонов наблюдава подобна сцена на петербургска улица през 1910 година.

7. Буквално преведено - Кръгло поле. За да придаде хумористично-приказен колорит, авторът дава на измислените държави имена, типични за села.

8. Овидий разказва легендата за нимфата Егерия, наставница и съпруга на цар Нума Помпилий, която - оплаквайки смъртта му, се превърнала в ручей ("Метаморфози", XV, 547-551).

9. По-големият, независимо от пола, прави на момичето или девойката комплименти. За италианците това е нещо обикновено; смята се за особено уместно при запознанство.

10. Пиесата на Плавт "Менехми", приспособена към реалиите на епохата, била част от репертоара на уличния театър с названието "Близнаци".

11. Робите с африкански произход не били рядкост в богатите неаполитански домове. Испания и Португалия, търгуващи активно с роби от средата на XV век, карали "живата стока" от Мавритания, Гвинея, Сенегал и други страни на Африка.

12. Нов намек за "Метаморфози" на Овидий (I, 568-746): Ио, дъщерята на цар Инах и любовница на Зевс, която ревността на Хера превърнала в телица, била похитена от Меркурий, който измамил нейния страж - стоокия великан Аргус.

13. Чернокожата робиня говори на "развален неаполитански". Бележка на П. Н.: В оригинала е римувано: "Se fenestra no levare, mi punia a ventre dare, e Georgetiello mazzoccare".

14. Прозвища на знаменити неаполитански улични певци от времето на Базиле. Последното прозвище - "Крал на птиците" - се отнася за Орфей.

15. През XVI и XVII век. испанските владения в Америка се наричат официално Индии.

16. Сребърният карлин се равнявал на сто и двадесет медни монети, наречени кавало ("кон").

17. Вергилий описва в "Енеида" (IV, 84-85) как Дидона наблюдава чертите на любимия си Еней в лицето на малкия си син Асканий.

18. Базиле използва поговорка, основаваща се на магически представи. Смятало се, че че ако бременната жена потиска някакво силно свое желание, то ще се прехвърли върху детето като неприятен навик. Да развали устата на детето означава да му създаде още преди раждането навика да лъже, а да посее зараза на кораба е в общи линии същото - да придаде някакъв порок на детето, което се намира в майчината утроба (в кораба).

19. Народно название на Венера, преправено от латинското Stella diurna, което означава "звезда, възвестяваща деня".

20. Различните видове безобразия и уродства били широко представени в градската комедия. Интересното е, че разказвачките на приказки с толкова неприятен облик и прозвища, без сами да се досещат, стават съюзнички и помощнички на Зоза в борбата ѝ за разобличаване на самозваната принцеса.

21. Непрекъснатото плискане на фонтана Базиле сравнява с постоянните сплетни, основно занимание на придворните.