Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 4

Предишни части: ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ.

ПЕРУОНТО

(трета забава от първия ден)

ПЕРТУОНО, НЕГОДЕН ЗА НИЩО ЧОВЕК, ОТИВА В ГОРАТА ДА СЪБИРА СЪЧКИ, ТАМ ПРАВИ ДОБРО НА ЗАСПАЛИ ПОД ПАЛЕЩОТО СЛЪНЦЕ ТРИМА ЮНОШИ И ПОЛУЧАВА ЗА НАГРАДА ОТ ТЯХ ДАР ДА ВЪРШИ ВЪЛШЕБСТВА. СЛЕД ТОВА, ПОДИГРАН ОТ ДЪЩЕРЯТА НА КРАЛЯ, Я ОМАГЬОСВА ДА ЗАБРЕМЕНЕЕ ОТ НЕГО, КОЕТО СЕ СБЪДВА. КОГАТО СТАВА ЯСНО, ЧЕ БАЩАТА Е ИМЕННО ТОЙ, КРАЛЯТ ГО ЗАТВАРЯ В БЪЧВА ЗАЕДНО С ДЪЩЕРЯ СИ И РОДЕНИТЕ ОТ НЕЯ ДЕЦА И ХВЪРЛЯ БЪЧВАТА В МОРЕТО. НО СЪС СИЛАТА НА СВОЕТО ВЪЛШЕБСТВО ПЕРУОНТО СЕ ИЗБАВЯ ОТ ОПАСНОСТТА И КАТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ПРЕКРАСЕН ЮНОША, СТАВА КРАЛ.

Всички се зарадвали много, когато чули за решението на нещастния принц и за екзекуцията на жестоките жени. Накрая престанали да дърдорят, защото сега дошъл ред на Менека да продължи разговора. И тя започнала разказа си така:

- Направеното добро никога не отива напразно. Който посее добро дело, ще пожъне добра реколта, който отглежда в себе си благородство, ще събере плодовете на благодарността. Благодеянието, оказано на една благородна душа, няма да остане никога без отговор, а ще произведе признателност и ще донесе след себе си награда. Това е проверено многократно от човешкия опит и за подобен случай ще чуете в приказката, която сега ще ви разкажа.

Една знатна жена от Казория [1] на име Чекарела имала син, който се наричал Перуонто [2] и бил такъв безобразен на вид, такъв ужасен глупак, такъв неимоверен тъпак, какъвто Природата не била създавала. Затова душата на нещастната майка била винаги черна като парцал, с който забърсват котлите. Хиляди пъти проклинала тя коленете [3], които приели този лапач на мухи, този плиткоеумец, от когото имало толкова полза, колкото от козел мляко. Но дори да викала нещастницата, без изобщо да си затваря устата, проклетият безделник, както се казва, и за пет пари работа не свършвал.

В края на краищата, след хиляди пристъпи на безсилна ярост, след хиляди "аз какво ти говоря?" и "аз какво ти казах?", извикани днес и изкряскани утре, тя го накарала все пак да отиде един път в гората и да донесе вързоп съчки със следните думи:

- Време е вече да хапнем нещо. Тичай за съчки, но не се бави, набери и се връщай веднага. Ще напаля печката и ще приготвя четири кочана "простряно" [4] зеле, за да се простре далече напред животът ни.

И мързеливецът Перуонто тръгнал на път. Вървял като осъден на смърт, съпровождан от монаси с дълги бели одежди, вървял все едно по пътя били разхвърляни яйца и той се страхувал да не настъпи някое, вървял, броейки крачките си като часовой на крепостна кула, вървял тихо-тихо, бавно-бавно, леко-леко, клатушкайки се по посока на гората, но така, че все едно се канел да се върне вкъщи не по-рано от гарвана, който Ной пуснал от ковчега [5].

Пътят му минавал през едни ливади, където шуртяла рекичка, която ломотела и мърморела сърдито на камъните, защото не ѝ правели път. И там видял трима юноши, които си били направили легло от трева и възглавници от камъни. Те спели като заклани под слънцето, което, намирайки се в зенита си, ги изгаряло със своите лъчи.

Като видял тези нещастници, които кипели на горещината като изворна вода сред разпалена печка, Перуонто ги съжалил, насякъл с брадвата си дъбови клонки и направил над тях сенчест заслон. Тогава юношите се събудили и тъй като били синове на фея, наградили за добрата услуга Перуонто с вълшебен дар: каквото кажел отсега нататък, веднага щяло да се изпълни.

Разделил се Перуонто с юношите и излязъл на пътя, който водел към гората. Там събрал такъв огромен наръч съчки, че можел да се вдигне само с макара. Като видял, че опитите да го сложи на гръб са напразни, Перуонто седнал върху него и казал: "Колко хубаво ще бъде, ако този наръч ме понесе като кон към къщи". И тогава наръчът тръгнал в раван, все едно бил кон, отгледан в конюшните на Басиняно [6], и стигнал до кралския дворец, правейки в движение най-невероятни фигури.

Придворните момичета, които стояли на прозореца, като видели това чудо, изтичали да извикат Вастола, кралската дъщеря. Като се появила на прозореца и видяла пируетите на наръча дърва и курбетите на горския вършинак, тя започнала да се смее до припадък, макар че по рождение била толкова тъжна, че никога преди това не я били виждали да се засмее.

Като я чул, Перуонто вдигнал глава, за да види кой му се присмива и казал: "Вастола! Искам да забременееш от мене!" След тези думи пришпорил наръча с обувките си и се понесъл към дома си в такъв луд галоп, че само пукот се чувал по пътя. А след него се носела тълпа дечурлига, облещили очи и вдигайки страшен шум, така че ако майка му не била изскочила, не изтичала и не затворила бързо вратата след сина си, щели да го убият с портокалите [7] и зелевите кочани, с които го замеряли.

А Вастола, когато престанало да ѝ идва обичайното за жените, след това започнало да ѝ се хапва ту едно, ту друго нещо и после изведнъж я заболяло силно сърцето, разбрала, че се е нагълтала с тесто [8]. Доколкото можела, таяла бременността си, но по-късно вече не можела да крие корема си. А когато се надула като бъчва, стигнало и до краля. След дълга скръб, като събрал съветниците си, той им казал:

- Известно ви е, че Луната на моята чест ми постави рога [9], знаете, че моята драгоценна дъщеря се е запаси с мастило, за да напише с него хрониката на моя позор и така да смени кралския пурпур с перата на врана [10], осведомени сте, че любимото ми дете наду корема, за да се надуе главата ми от тежки мисли! И така, кажете ми нещо! Посъветвайте ме! Защото бих предпочел да ѝ изтръгна душата, преди да даде живот на калпаво потомство, защото ми се иска да изпита смъртни гърчове преди родилните болки, защото желая да я изкореня от този свят, преди да даде нечисти семена и издънки!

Съветниците, които имали навика да употребяват повече масло отколкото вино [11], отвърнали на краля:

- Наистина, тя е достойна за страшно наказание и от рога, който закрепи на челото ви, трябва да се направи дръжката на ножа, който ще сложи край на живота ѝ. Но все пак да се въздържим, защото ако я убием сега, когато е бременна, от разкъсаната мрежа ще се измъкне нахалникът, който потопи ваше величество в битка със скърбите, въоръжи ви с рог отляво и рог отдясно, този мерзавец, който за да ви научи на политиката на Тиберий, ви накара да прочетете Корнелий Тацит [12], за да ви покаже наяве съня на срама, ви накара да преминете през роговата врата [13]. Така че нека видим какъв кораб ще изплува от нейното пристанище и тогава ще разберем кой е коренът на оскърблението, а после ще поразмислим и ще решим, със зрънце сол [14], какво да правим с нея.

Съветът се харесал на краля, защото видял, че съветниците отговорили разсъдливо и достойно. Той вдигнал ръка и казал:

- Да почакаме изхода на нещата.

И ето че накрая, когато Небето благоволило, дошъл часът на раждането. След четири леки контракции, с първия дъх в бутилката, с първия възглас на акушерката [15], Вастола родила върху коленете на кръстницата две чудни момчета - като две златни ябълки.

Кралят, също бременен - с гняв, извикал съветниците, за да родят на свой ред това, което искал, и им казал:

- Ето че дъщеря ми роди и значи е дошло времето да я халосаме по главата.

- Не, ваше величество - отвърнали старите мъдреци. (Явно говорели така, за да дадат, както се казва, време на времето.) - Нека почакаме, докато децата поотраснат малко, за да може да се определят чертите на бащата.

Кралят, който не пишел и ред, без да използва линията на съвета, за да не излезе написаното криво, свил рамене, събрал търпение и чакал, докато момчетата станали на седем години. И когато извикал отново съветниците си, за да изтръгне най сетне дънера с корените, единият от тях му казал:

- Понеже не сте разпитали още подробно дъщеря си и не сте разбрали досега кой занаятчия е подменил короната на вашето изображение [16], сега ние сме длъжни най-сетне да изтрием това позорно петно. И така, наредете да бъде даден голям пир, на който ще трябва да дойде всеки титулуван и благороден човек от града. А ние ще огледаме внимателно седящите на масата и към когото децата, подбудени от самата Природа, се притиснат с най-голямо желание, той без съмнение е техният баща. Тогава ще го изметем бързо навън като курешка на врана.

Тази мисъл се харесала на краля и той организирал пир, като поканил на него цялото общество на плаща и кесията [17]. И когато гостите хапнали, накарал всички да застанат в една редица и повел покрай тях момчетата. Но те обръщали на публиката толкова внимание, колкото кучето на Александър Македонски заглеждало зайците [18], така че кралят, като виждал неуспеха, мърморел проклятия и хапел устни. Макар че не му липсвали обувки, наранил нозете си по камъните, защото ботушите на скръбта му били непоносимо тесни.

Тогава съветниците казали:

- Успокойте се, ваше величество, и чуйте. Нищо не е загубено, утре ще организираме друг пир, но този път не за важни особи, а за всички от простолюдието. Понеже жените се увличат винаги от най-лошото, има вероятност да намерим виновника за вашата к.скръб сред точиларите на ножове, търговците с изрезки и продавачите на галантерия, след като не го намерихме сред рицарите.

Тази мисъл се сторила на краля разумна и той наредил да се приготви ново пиршество, на което, както гласяла заповедта, трябвало да се явят всички: до слабоумните, до скитниците, до голтаците и до главорезите, де що има млади момци до най-калпавите и най-неприличните, босяци, мошеници и шарлатани. И ето че голяма тълпа от хора с мазни престилки и с тор, полепнал по селските обувки, всеки човек от народа, който се намирал в града, все едно е благороден граф или принц, седнал на предългата маса и започнал да се храни.

Като чула Чекарела за заповедта на краля, започнала да натиска Перуонто да отиде и той на кралския празник и най-сетне успяла да го изпрати на пиршеството. Не успял да се доближи той до масата, когато славните момчета изтичали, прегърнали го през шията, все едно се залепили за него, и така го обсипвали с ласки, че думи не могат да го опишат.

Като видял какъв боб е изпечен в тази фокача [19], кралят си изскубал брадата, защото наградата се паднала на най-грозния, от чийто вид само ти прилошава. Освен това главата на Перуонто била съшита от парцали [20]. Природата го надарила с винени очища, с нос като човка на папагал, с уста като на карнавална маска. Бил бос и окъсан, така че, без да се съветва с доктор Фиораванте [21], човек би могъл да го определи от пръв поглед.

Като въздъхнал тежко, кралят произнесъл горестно:

- Как можа тази курва дъщеря ми да се влюби в това морско чудовище? Как можа да хареса косматите му крака? Ах, отвратителна, измамена, сляпа, каква метаморфоза предизвика! Превърна се в крава [22] заради една свиня, за да превърне мене в рогат овен. Но какво чакаме? Какво мислим? Нека понесе наказанието, което ще ѝ определите! Махнете я далече от очите ми, защото стомахът ми не може да я понесе!

Като се събрали пак, съветниците отсъдили: Вастола и злодеят, заедно с децата им, да бъдат сложени в бъчва и хвърлени в морето, за да се сложи черта под живота им, без да се оскверни някой с презряната им кръв.

Щом присъдата била произнесена, приготвили веднага бъчвата, в която поставили четиримата. Но преди да я затворят, една девойка от свитата на Вастола, с плач и ридания за своята господарка, пуснала вътре кошница със сушено грозде и смокини, за да поживеят вътре малко по-дълго. Затворили бъчвата, изтърколили я и я хвърлили в морето, а тя заплувала, накъдето я гонел вятърът и я носели вълните.

Тогава Вастола заговорила на Перуонто, проливайки реки от сълзи и стенейки горчиво:

- Колко е жестока нашата съдба, вместо в ковчег да ни затворят в люлката на Бакхус! Ако знаех само кой се подигра с моето тяло, за да ме напъхат в тази бъчва! Кажи ми, кажи ми, жестоки човече, каква магия направи, с какво вълшебна пръчка, за да умра тук вътре! Кажи ми, кажи ми какъв дявол ти помогна да пъхнеш в корема ми невидима тръбичка, та в последния си час да не видя светлина от тази черна дупка!

Тогава Перуонто, в когото неочаквано се събудил търговски нюх, отвърнал:

- Ще ти кажа, ако ми дадеш грозде и смокини. [23]

Понеже искала да измъкне нещо от него, Вастола му дала шепа от едното и другото. Като си натъпкал устата и продължавал да дъвче, той ѝ разказал всичко по ред: за него и тримата юноши, след това за наръча съчки и после за станалото под нейния прозорец. За това, че си надувала корема да му се смее, той ѝ надул корема.

Като чула това, нещастната жена се поободрила и казала на Перуонто:

- Братко, защо трябва да умрем в бъчвата? Защо не кажеш на тази лодка да се превърне в прекрасен кораб, за да се избавим от бедата и да стигнем до спасително пристанище?

А Перуонто отговорил:

- Ще кажа, ако ми дадеш грозде и смокини.

И Вастола му напълнила веднага устата. Като рибарка на карнавал, която нанизва на кукичка сушени гроздови зърна и смокини, тя измъквала от него пресни думи. И щом Перуонто казал това, което искала, бъчвата се превърнала в кораб със снаряжение, необходимо за плаване, с капитан и моряци. Всеки си вършел работата: кой дърпа шкот, кой намотава въже, кой държи ръка на кормилото, кой насочва платната, кой се катери по мачтата, кой вика: "Към вятъра!", кой: "По вятъра!" [24], кой тръби с рог, кой пали фитил на оръдие - един едно, друг друго прави.

Сега, седейки в кораба, Вастола плувала по морето на наслаждението, а когато дошло време Луната да си поиграе със Слънцето на "Ти дойде и замина, а твоето място изстина", казала на Перуонто:

- Мило мое момче, няма ли да кажеш така, че нашият кораб да се превърне в прекрасен дворец? И тогава ще стане по-уютно. Нали знаеш, че хората казват: "Хвали морето, но се дръж за земята".

А Перуонто отвърнал:

- Ще кажа, ако ми дадеш грозде и смокини.

Тя веднага му дала всичко и Перуонто, като дъвчел зърната, направил и това. Щом изрекъл думите, корабът застанал до брега и се превърнал във великолепен дворец, в който имало всичко необходимо до последната дреболия и който бил пълен с мебели и всякакви разкошни неща дотолкова, че нямало какво повече да се желае.

Вастола, която до скоро си мислела, че животът ѝ не струва и три кавало, вече не желаела да смени мястото си и с най-първата дама на света, като се виждала обкръжена от изобилие и всевъзможни услуги, все едно е кралица. И понеже искала да постави печат под списъка със своите благи придобивки, помолила Пертуоно за нова милост: да стане красив и благовъзпитан, за да могат да се наслаждават заедно на всичките тези радости. Защото макар пословицата да казва: "По-добре мъж коминочистач, отколкото приятел император", на нея ѝ се струвало, че ще постигне най-голям успех, ако той си смени външността.

А Перуонто отговорил по същия начен:

- Ще кажа, ако ми дадеш грозде и смокини.

Вастола извадила веднага чудодейното лекарство - гроздето, което заедно с очистителното на смокините можело да излекува словесния запек на Перуонто. И щом той заговорил, превърнал се от плашило в красив франт, от страшилище - в Нарцис, от маската на сатир - в ангелска глава. Като видяла това, Вистола се побъркала от радост, стиснала Перуонто в обятията си като неземен плод и изцедила от него сока на най-голямото наслаждение.

По това време кралят, който от деня на изпълнената присъда бил едва жив от скръб, отишъл на лов, като послушал придворните си, защото те го увещавали да се развлече по някакъв начин. И ето че нощта го застигнала далече от града. Той видял светлина, идваща от прозорците на двореца и изпратил слугата си да попита няма ли да го приемат стопаните. От тях дошъл отговор, че не само ще може да обърне в техния дворец някоя чашка, но и да излее на сутринта нощното гърне. Кралят веднага препуснал натам, качил се по стълбището, минал по стаите, но не намерил жива душа освен две мили малки момчета, които се въртели около него и повтаряли: "Дядо, дядо!"

Изумен, поразен и слисан, кралят се почувствал като във властта на някакво вълшебство. Седнал уморен на масата и видял как незрими ръце разстилат пред него фламандски покривки и подават чинии, пълни с всевъзможни неща. Той ядял и пиел наистина по кралски и през цялото време с него били само двете момчета. Докато опитвал ястията и напитките, нито за миг не преставали да свирят колашиони и тамбурели, чиято музика го карала да тръпне чак до петите. А когато се навечерял, се появило легло, блестящо от злато, където той, след като си събул ботушите, легнал да спи. И цялата му свита, като се наяла до насита на много други маси, сложени в другите стаи на двореца, се разположила за приятна почивка.

А когато се съмнало, кралят се приготвил за път и поискал да вземи със себе си двете момчета, толкова много ги харесал. Но се появила Вастола с мъжа си, паднала в нозете на баща си, помолила го за прошка, като му разказала за своята щастлива съдба. Тогава кралят, като се видял безкрайно богат - с любимата си дъщеря, с драгоценните си внуци и с зетя си вълшебник, ги прегърнал всичките и, натоварен с тези съкровища, се върнал в града, където организирал многодневен грандиозен празник, като признал, въпреки предишните решения, че

човек предполага, но Бог разполага.

БЕЛЕЖКИ

1. Селище до Неапол. Чекарела може да бъде наречена "знатна" само в областта на горчивата шега.

2. Приказка с подобен сюжет има в сборника на Джанфранческо Страпарола (около 1480 г. - около 1557 г.) "Приятни нощи" (III, 1), където героят се казва Пиетро Глупака.

3. Жените в стара Италия раждали, като седели на табуретка, затова детето се появявало на коленете им.

4. В оригинала strascinatte, което се употребява и за броколи, пържени в олио.

5. Гарванът, който Ной пуска от ковчега по време на потопа, за да разбере, далече ли е земята, не се връща до пресъхването на водите (Битие, 8:7, по Септуагинта).

6. Неаполитанско аристократично семейство, занимаващо се с отглеждане на породисти коне за езда.

7. В Централна и Южна Италия навсякъде по улиците растат диви портокали.

8. Тоест - забременяла.

9. Рогата били метафора, означаваща позор не само за мъжете, на които са изневерили жените, но и за бащите, чиито дъщери не са опазиил честта си до брака.

10. В оригинала има игра на думи: croneche (хрониики) и corneche, шеговита дума, производна от corno (рог) и cornacchia (врана - нарицателно за разпътна жена). Преводът е свободен.

11. С други думи - не били склонни към прибързани и невнимателни решения.

12. Император Тиберий заточил в дома ѝ без право на излизане и уморил от глад жена си Юлия (Публий Корнелий Тацит, "Анали", I, 53), а след това направил същото с Агрипина, вдовицата на сина си Германик (пак там, VI, 25). Името Корнелий, което може да се преведе като "рогат" се използва за допълнителен комичен ефект.

13. За "врати на съня" говори Вергилий в "Енеида": "Две врати са отворени за съня: едните са рогови..."

14. Със зрънце сол (лат. cum grano salis) означава внимателно, предпазливо. Изразът идва от Плиинй Стари, който съветвал противоотровите да се прилагат "със зрънце сол", за да се предотвратят нежелателни странични ефекти.

15. На родилката давали да дишат в бутилка, смятало се, че това носи облекчение. Акушерката я успокоявала и ободрявала.

16. Съветникът вероятно нарича изображение на краля неговата дъщеря. Занаятчията, иначе казано - предполагаемият любовник, "е подменил короната на изображението", което ще рече, че е лишил кралската дъщеря от нейното достойнство. Или иначе: изображение на краля е неговото потомство, а изображението с подменена корона е неговият внук, който няма право на престола.

17. Хора от знатен произход и богаташи.

18. Исторически анекдот, разказан от Плиний Старши ("Естествена история", VIII, 61): по време на лов кучето на Александър не се нахвърлило на дивото прасе и мечката, защото били слаби за него противници, то чакало лъва и слона.

19. Бобът, изпечен във фокача, се използвал за детска забава (Бележка на П. Н.: нещо като нашата паричка в коледната питка или късметите в новогодишната баница).

20. Намек, че умът му е колкото на парцалена кукла.

21. Болонски лекар от XVI в., автор на знаменити за времето си книги по медицина.

22. Намек за Ио, която Хера превърнала в крава (Овидий, "Метаморфози", I, 611 и сл.).

23. Бележка на П. Н.: Често в оригинала кратките изречения на героите са римувани и звучат като поговорки, в случая: "Si vuoie che te lo dico, damme passe e fico". В превода на Бенедето Кроче римата не е запазена: "Se vuoi che io tè lo dica, dammi passole e fichi".

24. Команди при движение на кораб с косо (латинско) платно.

(Следва)