Нобелови лауреати – 1937 година

Роже Мартен дю Гар (Roger Martin du Gard)

23 март 1881 г. – 23 август 1958 г.

Нобелова награда за литература, 1937 г.

(За художествената сила и правда при изобразяването на човека, а също така и на най-съществените страни на съвременния живот.)

Френският романист и драматург Роже Мартен дю Гар е роден в парижкото предградие Ньой сюр Сен, в заможно семейство, чиито корени откриваме в Бургундия и Лотарингия. Роже е по-голямото от двете деца на Пол Емил Мартен дю Гар, юрист, както и дядо му. Майка му, Мадлен Жан Вими, е от семейството на борсов посредник. Когато е на около десет години, Роже се запознава в училище с едно момче, което пише пиеси, и оттогава, както си спомня по-късно, се запалва от желанието да стане пиксател.

На единадесет години Мартен дю Гар започва да учи в католическото училище "Фенелон", където момчето попада под влиянието на абат Марсел Ебер, един от вождовете на френския неотомизъм (движение в католическата църква, което се стреми да преразгледа църковните догми в светлината на съвременната наука и философия и затова се смята за еретично в началото на XX в.). С времето Мартен дю Гар се отдръпва от католицизма, но отношенията му с Ебер са близки и се запазват такива до смъртта на свещеника през 1916 г.

Мартен дю Гар е небрежен студент и не се учи много добре, затова баща му го праща при професор Луи Мелерио, който няколко месеца дава на юношата частни уроци. Като попада в интелектуална среда, където трябва много да чете и да не приема нищо на вяра, той развива навик за редовен труд и придобива това, което по-късно ще нарече "изследователска жилка".

На седемнадесет години, по съвет на Ебер, Мартен дю Гар прочита "Война и мир". Толстой прави на младежа неизгладимо впечатление, след което желанието му да пише укрепва още повече.

Скоро Мартен дю Гар постъпва в Сорбоната, но след като не успява да си вземе изпитите, напуска университета и през същата година е вече студент в "Екол дьо Шарт", висше архиво-историческо учебно заведение. Макар по-късно Мартен дю Гар да казва, че не знае защо е избрал именно тази специалност, тя изиграла огромна роля за развитието на неговата писателска техника, в основата на която лежи педантичната научна методология, заложена още от професор Мелерио.

През 1905 г. Мартен дю Гар получава диплом като палеограф-архивист за изследването на абатство Жюмеж край Руан. Една година по-късно младият човек се жени за Елен Фуко, дъщеря на парижки юрист.

Като се преселва в Париж, Мартен дю Гар замисля дълъг, в духа на Толстой, роман за селски свещеник, прототип на който вероятно е неговият наставник Ебер. Но след година и половина работа начинаещият писател разбира, че роман с подобен мащаб не е по силите му. Силно потиснат, той се терзае от тежки съмнения по отношение на своето призвание. През 1907 г. се ражда дъщеря му Кристин, чието бъдеще трябва да осигури, и така през пролетта на 1908 г., буквално за няколко седмици, както се казва - на един дъх, Мартен дю Гар написва "Развитие" ("Devenir"), историята на човек, който иска да стане писател, но всичките му опити да напише нещо, а също така и да постигне лично щастие, завършват с крах. Писателят издава романа със свои средства и оттогава става професионален литератор.

Като започва да работи над следващото си произведение, което иска да нарече "Мариз" ("Marise"), Мартен дю Гар отново чувства, че възможностите не съответстват на амбициите му и започва да търси тема, по-близка до неговия жизнен опит. Взискателността е отличителна черта на Мартен дю Гар, който често изгаря своите ръкописи, ако намира в тях нещо, което не го удовлетворява. Като се отказва от "Мариз", той пише "Жан Бароа" ("Jean Barois", 1913 г.), първото значително произведение на писателя, което му донася успех. Използвайки новаторската за това време техника да се съчетава диалога с историческия документ, Мартен дю Гар изобразява млад човек, който се колебае между рационализма и вярата. В романа е обрисувана ярко картината на политическия скандал, разиграл се около офицера от френската армия Алфред Драйфус - скандал, оказал разрушително въздействие върху структурата на френското общество от края на XIX и началото на ХХ век. "Жан Бароа" е издаден по препоръка на Андре Жид, който е близък приятел на Мартен дю Гар и с когото си кореспондира дълги години.

По време на Първата световна война Мартен дю Гар служи във френската армия на Западния фронт. След като се демобилизира през 1919 г. той работи известно време в парижки театър, а през 1920 г. се премества в имението на родителите си в Централна Франция, където започва да пише знаменития си роман "Семейство Тибо" ("Les Thibault"), чиито осем тома излизат от 1922 до 1940 г. В романа, чието действие се развива през първите двадесет години на ХХ в., са изобразени две буржоазни семейства, едното католическо, другото протестантско. Разказвайки за живота на двамата главни герои, братята Тибо - Жак, социалист и революционер, и Антоан, лекар, споделящ по-консервативни възгледи, авторът разкрива упадъка на предвоенното общество. Книгата "Семейство Тибо", както и другите книги на Мартен дю Гар, е написана в жанра roman fleuve (буквално - роман река) - с детайлно повествование, основаващо се на исторически документи. През 1931 г. писателят попада в автомобилна катастрофа и е принуден да лежи два месеца в болница. През това време той преразглежда плана за останалите части на романа, преработва финала, а най-вече сменя акцентите, като се обръща, както в "Жан Бароа", към техниката на историческия документ. Според английския критик Мартин Сеймур-Смит "Семейство Тибо" "впечатлява с подробностите си, с релефността на главните герои, със своята честност; от големите романи на нашия век "Семейство Тибо" е най-трагичният".

Докато създава "Семейство Тибо", Мартен дю Гар пише също "Африканско доверие" ("Confidence africaine", 1931 г.) - откровена история за кръвосмешението, "Мълчаливец" ("Un Taciturne", 1932 г.) - психологическа пиеса, в която се проявява интересът на писателя към хомосексуализма, а също така "Стара Франция" ("Vieille France", 1933 г.) - цинично и язвително описание на френското селячество, повест, нехарактерна за неговото творчество и по интонация, и по тема. След 1940 г. той работи седемнадесет години над романа епопея "Спомените на полковник Момор" ("Souvenirs du colonel Maumort"), който остава недовършен. Мартен дю Гар умира от инфаркт в нормандския си дом на седемдесет и седем години.

През целия си живот Мартен дю Гар е необщителен, крайно затворен, смятащ, че за писателя трябва да говорят неговите книги. Няколко месеца преди смъртта си той подрежда своите книжа, сред които кореспонденцията и дневника, който води от 1919 до 1949 г. Писмата и дневникът, по негово разпореждане, са предадени на Националната библиотека в Париж, където се пазят неразпечатани двадесет и пет години. Но въпреки скромността си и нежеланието си да излиза на преден план, Мартен дю Гар, както пише неговата биографка Катрин Саваж, "е много уважаван от своите съвременници". Според Саваж, "изследвайки съвременните социални проблеми по реалистичен начин, Мартен дю Гар остава верен на традициите на XIX в. и в същото време посочва път за по-нататъшното развитие на романа".

Превод от руски: Павел Б. Николов