Да се наведем

Да, че ще има паметник на Георги Марков – добре е, заради „Задочните репортажи“.

Да, „Задочни репортажи“ са нещо изключително, но…

Някой в случая сети ли се, че Георги Марков е един от сценаристите на „На всеки километър“?

Че е бил един от помазаниците на комунистическата власт, приближен на Тодор Живков?

И изведнъж – завъртял стрелката на компаса на 180 градуса.

Дали?

Винаги съм си мислел и ще продължавам да си мисля, че хора като Марков, Димитър Бочев, Литвиненко, Виктор Суворов и прочее са хора на двойната игра…

Може и да не съм прав.

Но може и да съм.

Преобръщането на 180 градуса все ми е било и ще ми бъде съмнително.

Което ме кара да бъда нащрек.

А и особено в случаи, когато започваме да говорим за дисиденти у нас.

Защото в България дисидентството ни е било такова, каквато ни е сега демокрацията.

Като в знаменитата фраза на Тато.

Да се наведем, че да не ни забърше вятърът…