Блогърът Борис Акунин

От Борис Акунин съм чел само „Статският съветник“.

После гледах филма.

А след това друг филм по Акунин – „Турският гамбит“ (изобщо не ми хареса).

Но не за това ще бъде думата ми тук.

Писателят Борис Акунин има освен всичко друго и един много интересен блог – „Любов к истории“ („Любов към историята“).

Истинско удоволствие е да се четат публикациите там.

А преди няколко дена „L'Express" публикува под заглавие "Poutine, c'est Ivan-le-pas-terrible" интервю не с писателя, а с блогъра и общественика Акунин.

Ето го (преводът е от руски език, защото френският ми е по-голяма врътня, а аз съм човек мързелив):

ПУТИН Е ИВАН НЕГРОЗНИ

Как оценявате руската блогосфера?

Това е дива местност, джунгла, която се отличава с невероятна грубост. Там хората са толкова невежливи, че е сложно да се повярва в това. Изобщо грубостта е основният враг в живота ми. В моята страна тя цари на всички равнища на живота, както във всекидневието, така и в политическата сфера. С помощта на моя блог исках да създам островче на цивилизацията.

Оттам и неговият малко елитарен стил…

Моят блог е всъщност нещо като клуб. Там минават само коментарите на тези читатели, които са отговорили на един предварителен въпрос. Това е своеобразна проверка. Те също така трябва да се представят и да предоставят някои лични данни. Всичко това е, за да не се допуснат в блога хора, които могат да го замърсят. Моите приятели ми казваха, че няма да се получи нищо. Въпреки това броят на читателите продължава да расте.

Колко души има във вашия „клуб“?

Само за три месеца блогът ми събра 2 000 души. Обожавам да чета коментарите на читателите и да участвам в сблъсъците на диаметрално противоположни идеи. Единственото ограничение в споровете е оскърблението. Когато някой прекрачи тази граница, модераторът ме предупреждава и аз го отрязвам. Но като цяло се държат джентълменски. Което за руската блогосфера е изключителен случай.

Значи вашият блог не работи много демократично…

Мисля, че става въпрос за епоха на просветен абсолютизъм. Ако се съди по допитванията, моите съграждани още не са готови за демокрация.

Путин и Медведев просветен абсолютизъм ли са?

Не, не са просветен. Ако те бяха просветени, положението щеше да бъде приемливо.

Какви материали публикувате в блога си?

Използвам информацията, която съм успял да събера за писането на моите исторически романи. Натрупвам значително количество истории и анекдоти, които прибирам в папки. Веднъж си казах: защо да не ги споделя с читателите в мрежата? Обикновено правя връзка между историята и действителността. Така например направих паралел между делото Драйфус и делото Ходорковски. Процесът над този олигарх, когото Путин държи в затвора вече осем години, предизвиква разкол в обществото по повод на въпросите за функционирането на държавата и правосъдието. Освен това обърнете внимание и на физическата прилика между Ходорковски и Драйфус.

Историята позволява ли да бъде разбрана съвременната Русия?

Разбира се. В действителност всичко, което се разгръща пред очите ни, вече е станало. Да вземем случая с Путин и Медведев. Знаете ли, че през ХVІ век цар Иван Грозни се отрекъл от престола в полза на татарския княз Симеон. Новият цар бил приет добре и управлявал справедливо. Въпреки това истинската власт останала в ръцете на Иван Грозни. Няколко години по-късно Симеон омръзнал на Иван и той решил да си върне трона. А дворяните, които приели сериозно Симеон, набил на кол…

Путин Иван Грозни ли е?

Не, той е Иван Негрозни. Не мисля, че е способен да предизвика ужас (на руски език „грозни“ означава „страшен, ужасен“ – бел. П.Н.). Дори и да му се иска. Но той не може да плаши истински. Във всеки случай не изплаши Ходорковски или неговите привърженици. От Путин се страхуват само тези, които обичат да изпитват страх.

Как стоят в Русия нещата със свободата на информацията?

Федералната телевизия се дискредитира напълно като достоверен източник на информация. Ако хората имат нужда от новини, отиват н интернет.

Четете ли блога на президента Медведев?

Не, това не ме интересува, защото не си представям как там може да се появи нещо стойностно. С помощта на своя блог Медведев се стреми да демонстрира своята съвременност. Но за разлика от Ходорковски Медведев няма нито жизнени сили, нито енергия. Хората чувстват тези неща. Президентът Медведев може да прави каквито си иска блогове, но няма да постигне с това нищо.

-------------------------------

Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/