Много се оядох по тези празници.
Така че беше редно да накажа малко грешното си тяло.
С един колопоход до Костенец.
Тази снимка плаче да бъде наречена „В храстите“ (да ме прости Акутагава).
А тази заслужава името „Три цвята: жълто“ (да ме прости Кешловски).
Пред табелата на село Немирово.
На табелата пише „Мирово“, ама това е стара работа. Някога селото се казвало Немирово. После нашенските болшевики го прекръстили на Мирово по някакви техни тъпи болшевишки съображения. Сега пак се казва Немирово. Но си стои със старата табела – сигурно няма пари за нова.
А табелата на Момин проход с нищо не говори, че доскорошното село е вече град.
Покрай градския статут на Момин проход се сетих за Марк Твен: Що за нахалство е да искаш паваж за едно жалко селище като Блатърсвил, състоящо се от две кръчми, една ковачница и онзи парцал, наречен вестник "Ежедневно ура"… Но да не бъдем чак толкова придирчиви.
А в градинката на Костенец – подкрепа за изтерзаната плът.
Когато се върнах в Ихтиман обаче, освен за плътта, имаше нещо и за душата.
Познахте – бирааааааа!..
Снимки: Румяна!
-------------------------------
Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.