Вчера гледах последната серия от „Космос“ на Карл Сейгън.
Филмът е колкото научно-популярен, толкова и дълбоко личен.
В него Сейгън разказва за Вселената с нескрита вътрешна тревога.
Но не за необятните космически пространства, а за човека като част от тях.
Човекът, който сам трябва да реши дали ще просъществува във времето, или ще погуби себе си, вършейки неоправдани безумия.
Сейгън обаче не е мрачен песимист.
И вярва, че разумът наистина ще се окаже разум.
Може би затова трудно ще намерим негова снимка, на която да не е приветливо усмихнат.
Допълнение: Нещо, което може би мнозина не знаят - именно Карл Сейгън включва в златната плоча на програмата „Вояджър“ родопската народна песен „Излел е Делю хайдутин“.
Песента звучи и в края на 11 серия от филма "Космос":
-------------------------------
Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.