Един ден хубав да има, ама да го улучиш.
Пътят към ада е покрит с добри намерения.
Пътят към Вакарел – с дупки.
Ако не бяха дупките, Вакарел щеше да цъфти и връзва (по ББ).
Но по пътя за параклиса „Св. Николай Летни“ всичко наистина цъфти.
Помпата в махала Селянин вади кристално бистра и студена вода.
При параклиса – много народ, сергии, цяла „шатра“ има разпъната.
Има и ученици от училището във Вакарел.
Едно момченце близо до нас се опитва да пребори кучето си.
В очакване на водосвета и курбана.
Попът обаче закъснява чувствително.
Не обичам попове, които са по-мързеливи и от мене, затова след известно време на напразно чакане ставаме с Румяна и потегляме обратно към Ихтиман...
-------------------------------
Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.