БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

След като изучихме живота и поученията на апостол Павел, ще продължим по-нататък. Ще разгледаме как Павел бил разбиран и изобразяван по-късно, след неговата смърт. В тази глава ще се съсредоточим върху книгата „Деяния на апостолите“, където на Павел е отредена главна роля, както и върху вторичните послания на Павел – писма, които имат вторичен авторитет в каноничния сборник със съчинения на Павел. Причината за техния вторичен авторитет се крие в това, че тези шест книги – Послание до ефесяните, Послание до колосяните, Второ послание до солуняните, Първо и Второ послание до Тимотей и Послание до Тит – не са били написани вероятно от апостола, а от по-късни автори от името на Павел. С други думи, те са с невярна атрибуция. Преди да преминем към подробно разглеждане на тези по-късни прояви на павлианството, ще бъде полезно да кажем няколко общи неща за това как е бил разбиран Павел по негово време и след това.

ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА

Някой може да заяви, че Павел е придобил по-голямо значение след смъртта си, отколкото приживе. Мнозина смятат Павел за най-значимата личност на ранното християнство след Исус, което е вярно поради причините, които вече разгледахме. Но има някои указания, че към момента на, да речем, 50-те години Павел не е бил толкова значима фигура, каквато станал по-късно. Първо, струва си да отбележим, че почти във всички църкви, основани от Павел, апостолът имал противници, чиито възгледи се различавали напълно от неговите и които той смятал за заплаха за своята мисия и на своето послание. Тези хора със сигурност представлявали опасност. И изглежда, че били доста! Може да предположим, че приживе Павел се е изправял сам срещу мнозина. Неговият глас се извисявал над останалите, но това не бил очевиден изход по негово време. Освен това противниците на Павел не се придържали към единни възгледи. Неговите противници в Галатия например твърдели, че е необходимо всички правоверни последователи на Исус да приемат обреда на обрязването и да спазват Юдейския закон. Павел им отговорил разярен. От друга страна, противниците му в Коринт били на мнение, че вече са възкръснали и се наслаждават на всичките радости на спасението. Павел смятал това за абсолютно немислимо. Любопитното е, че някои жители на Коринт, които се подвели по този „грешен“ възглед, принадлежали към групата, провъзгласила Павел за свой герой и лидер (1 Кор. 1:12).

И така, следва да се направят два основни извода: приживе Павел не бил разглеждан повсеместно като безусловен апостолски авторитет, чиито възгледи могат да се се смятат за истинни; и дори онези, които се позовавали наистина на неговия авторитет, на места се придържали към възгледи, които той намирал за спорни.

Ситуацията не се променила, а по-скоро се влошила през десетилетията след смъртта на Павел. Към II в. имало някои групи християни, които смятали Павел за заклет враг. Такива били духовните приемници на противниците на Павел в Галатия, юдео-християните, които и до днес смятат, че да следваш учението на Исус означава да спазваш Юдейския закон. От тяхна гледна точка Павел, който отделял постигането на праведност чрез вярата от Закона, не разбирал правилно нещата. Други групи християни изпитвали дълбоко уважение към Павел, но изобщо не се зачитали помежду си – всяка група заявявала, че точно тя се придържа към „истинската“ интерпретация на Павел. Някои групи гностици например настоявали, че Павел подкрепя тяхната гледна точка; други християни от „ортодоксалната“ традиция твърдели обратното: че Павел подкрепя техните възгледи. И нищо не може да се направи!

Всяка от тези фракции показвала съчинения, отразяващи различните им теологични възгледи и написани от автори от името на Павел. Знаем например за фалшивите послания на Павел, датиращи от II в. като например Третото послание до коринтяните, съдържащо яростни нападки срещу твърдението на гностиците, че вярващите трябва да се освободят от плътта, за да получат спасение. Трябва да добавим посланието, което Павел адресирал според традицията до лаодикийците (вж. Кол. 4:16), и поредицата от четиринадесет писма, разменени между Павел и най-великия философ на тогавашното време Сенека. Всички тези книги са подправени като послания на Павел, но нито една от тях не отразява възгледите на историческия Павел.

Разполагаме също така с повествования за живота на Павел от по-късни източници, включително една книга от II в., която се нарича „Деяния на апостол Павел“. Този разказ е изпълнен с удивителни, но до голяма степен легендарни по характер сведения за Павел. В една от най-известните части на книгата се разказва как Павел покръстил в християнската вяра една богата аристократка на име Текла, която чула случайно Павел да проповядва наблизо. Но тази проповед се различава от всичко онова, което излязло изпод перото на Павел в Новия завет. В нея Павел заявява, че пътят към вечния живот е да се отречеш от половите контакти, дори и да си брачно обвързан. Тук главна роля играе не вярата в смъртта и възкресението на Исус, а постоянното целомъдрие на човека.

Текла намерила това послание за убедително и станала последователка на Павел (а чрез него – на Исус) за ужас на своето семейство и най-вече на своя годеник. Тя отменила безцеремонно сватбата, за да може да води целомъдрен живот. Това решение довело до поредица от твърде занимателни истории, защото Текла била съдена и осъдена на смърт (два пъти) за нарушаване на всички допустими в нейното общество норми, само че била неизменно спасявана по удивителен начин с помощта на божествена намеса.

Както разказва друга история в „Деяния на апостол Павел“, апостолът, минавайки през пустинята, срещнал говорещ лъв, който помолил за кръщене. Павел изпълнил милостиво молбата му. След дълго време, когато Павел бил осъден на смърт, го извели на арената за битка с диви зверове. Кой би могъл да си помисли, че до него ще се окаже неговият приятел – говорещият лъв. Двамата се спасили по чудесен начин и се разделили с мир.

Нито една от тези истории (особено тази с лъва!) няма историческо основание. Въпреки всичко тяхната ценност е в това, че показват как Павел е бил разбиран и изобразяван в по-късно време. Но за да видим как представите за Павел се различават от неговото лично представяне в седемте послания, които са несъмнено негови, не е задължително да чакаме до II в. Това може да се види още в съчиненията на Новия завет, особено в „Деяния на апостолите“ и във вторичните послания.

(Следва)