ОСТРОВ ТРОМЛЕН

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бихте ли успели да оцелеете 15 години на остров с размерите на чиния, където няма нищо освен раци и пясък? Сигурен съм, че да. Първо, нашите читатели са средно с 40% по-издръжливи от обикновения човек. Второ, подобно нещо се е случвало вече: през XVIII век десетки малагасийски роби успели да преживеят на парче необитаема суша насред океана и дори да изградят някаква инфраструктура.

Остров Тромлен се намира в Индийския океан, на 450 километра източно от Мадагаскар. Просто едно късче от пясък и корали насред нищото – потискащо зрелище. През XVIII век на Мадагаскар кипяла активно търговията с роби и, трябва да се отбележи, че по онова време в тези води властвали французите, които се отнасяли към „живата стока“ изключително зле. И именно това довело до последвалите събития.

През 1761 г. покрай Тромлен решил да се промъкне нелегалният робовладелски кораб „L’Utile“. Тогава робството било законно, но капитанът на кораба бягал от данъци и, казано на днешен език, не бързал да си регистрира фирма. Затова плавали през нощта, корабът се натъкнал на риф и по-голямата част от 160-те роби, намиращи се в трюма, загинали.

На брега успели да се измъкнат едва 20 моряци и около 70 роби. Разпънали два лагера: за господарите и за неволниците. Въпреки очевидното числено превъзходство на робите, французите все още били въоръжени. Те съумели да сглобят от останките на „L’Utile“ лодка и отплавали, като взели всичко ценно и обещали да се върнат.

Както се досещате, никой така и не тръгнал да спасява нещастниците. Френското правителство на Мавриций се отнасяло към робите дори по-зле, отколкото към добитъка, и решило, че една спасителна операция просто няма да си струва средствата. Скоро забравили за корабокрушенците.

След 15 години край острова минал френски военен кораб под командването на Бернар дьо Тромлен (именно в негова чест парчето земя получило своето име). Моряците забелязали последните оцелели и ги спасили. Това били 7 жени и едно новородено бебе. Отвели ги на Мавриций и им дали свобода.

През цялото време робите оцелявали по чудо. Хранели се с раци, мекотели и костенурки и събирали дъждовна вода в медни съдове, намерени на потъналия кораб. Малагасийците дори построили къщи от корали и обща пещ. През 2006 г. на Тромлен била изпратена археологическа експедиция, която потвърдила, че някога там кипял живот: робите успели да изстискат от острова всичко възможно.

Сега на Тромлен се намира метеорологична станция, която следи посоката на ветровете в Индийския океан. За правото на собственост върху парчето земя все още спорят Франция и Мавриций. Но то едва ли е необходимо на някого, освен на археолозите.