БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / PRO DOSTOYEVSKY

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

PRO DOSTOYEVSKY

Господи, каква мерзост е смъртното наказание. Хиляда пъти по-лошо от всяко убийство, дори и най-зверското.

Но преди да ви разкажа това, което възнамерявам да ви разкажа, ще ви попитам: помните ли историята на Ришар от „Братя Карамазови“?

Ако не я помните – ето я, с малки съкращения:

„…В Женева, съвсем неотдавна, само преди някакви си пет години, екзекутирали един злодей и убиец, Ришар, двадесет и три годишен май, момък, който се разкаял и приел християнската вяра преди ешафода…

Хванали го, съдили го и го осъдили на смърт. Защото там не си играят на сантименталности. И ето, в затвора го обграждат веднага пастори и членове на различни Христови братства, благотворителни дами и прочие. Научили го в затвора да чете и пише, започнали да му тълкуват Евангелието, съветвали го, убеждавали го, притискали го, пилили му на главата, досаждали му и ето че най-накрая той си признал тържествено престъплението. Приел вярата, написал сам до съда, че е изверг и че най-накрая се е удостоил с това Господ да озари и него и да му изпрати благодат. Всички в Женева се развълнували, цялата благотворителна и благочестива Женева. Всички, които били възвишени и благовъзпитани, се втурнали към него в затвора; целуват Ришар, прегръщат го: „ти си наш брат, над теби слезе благодатта!“.

…И ето, настъпил последният ден. Обезсиленият Ришар плаче и само това прави — повтаря всяка минута: „Това е най-хубавият от моите дни, отивам при Господа!“. — „Да — викат пасторите, съдиите и благотворителните дами, — това е най-щастливият ти ден, защото отиваш при Господа!“. Всичко това се движи към ешафода след позорната каруца, в която карат Ришар — с карети, пеша. Ето, стигнали до ешафода: „умри, братко наш — викат на Ришар, — умри в Господа, защото слезе и над тебе благодатта!“. И така, покритият с целувките на братята брат Ришар бил извлечен на ешафода, сложили го на гилотината и му отрязали по братски главата за това, че и над него слязла благодатта.“

А сега – не литературна, а истинска драма. Тя се разиграла не толкова отдавна и то в най-правовата от всички държави – Съединените щати.

Живяла някога на света една отвратителна злодейка, по-лоша не може да се измисли.

Полюбувайте се, Велма Барфилд, родена през 1932 година.

Тази мила американска лелка започнала криминалната си кариера с това, че подпалила къщата си, а в нея – пийналия си съпруг, за да вземе застраховката.

Втория си съпруг отровила – със същата цел.

После отровила майка си.

Всичко това ѝ се разминало, останало потулено.

Тогава Велма превърнала убийството в допълнителен доход. Наемала се като болногледачка на възрастни хора, фалшифицирала подписите им върху чекове, а когато се появявал риск да я разкрият – пращала подопечните си на оня свят.

През 1977 година отровила 94-годишния Монтгомъри Едуардс и неговата 84-годишна съпруга Доли. Три месеца по-късно – 77-годишния Джон-Хенри Ли. После и приятеля си Роуланд Тейлър, който, както ѝ се сторило, започнал да подозира нещо.

Полицаите били насочени към престъпницата от собствената ѝ сестра (с което вероятно си спасила живота).

Следствието ексхумирало труповете. Открити били следи от арсен.

Съдебният процес бил емоционален. Убийцата се държала цинично – заяждала се, зъбела се и не показвала ни най-малко разкаяние. Особено възмущение предизвиквали у всички две обстоятелства: хладнокръвното умъртвяване на хора, които се доверявали напълно на Велма, и видът ѝ на „божа кравичка“. Тя израснала в дълбоко религиозно семейство, споменавала непрестанно Всевишния и се молела пламенно в църквата. Накратко – класически персонаж от не особено креативен холивудски трилър.

Съдебните заседатели заседавали само един час и не откриха никакви смекчаващи вината обстоятелства; съдът осъдил с удоволствие гадината на най-тежкото наказание.

А по-нататък станало точно като у Достоевский.

Представете си, в затвора с Велма Барфилд се случила метаморфоза – защото в САЩ, както е известно, изпълнението на присъдите се точи дълги години. Преди Велма само се преструвала на набожна християнка, а сега повярвала истински. Грижела се за болните затворнички, използвала всеки оставащ ѝ ден от живота, за да помогне на някого. Така минали шест години.

Самият Били Греъм, най-възрастният и най-авторитетният сред американските проповедници, възнасял похвали за затворничката от блока на смъртниците. В страната започнало обществено движение за отмяна на екзекуцията. Мнозина били увдерени, че Велма е замислила целия този спектакъл с „преобразяването“ именно с такава цел. Но разобличителите млъкнали, когато забранила на адвокатите си да подават апелация до Върховния съд. Велма Барфилд се преобразила наистина. Над нея, според ехидния израз на Иван Карамазов, „слязла благодатта“.

Точно преди екзекуцията я обзел все пак страх и подала до губернатора на щата молба за помилване. На губернатора му предстояли обаче избори за Сената, а по-голямата част от избирателите, както е известно, се отнасят одобрително към „най-тежкото наказание“. Губернаторът не я помилвал (но после така или иначе изгубил изборите).

На 2 ноември 1984 година Велма била умъртвена с летална инжекция. Не онази лицемерна твар, която убивала хладнокръвно хора, а жената, която виждате на горната снимка.

Ето в такава стая, много цивилизовано, при спазването на всички формалности, я убили.

Преди смъртта ѝ дали да похрупа чипс и да пийне кока-кола. И изобщо, жалели много за нея.

Накратко, ура. Справедливостта възтържествувала.

(Следва)