БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

Посланието до римляните имало най-голям ефект от всички съчинения на Павел. До голяма степен това се дължи на факта, че в него Павел разглежда всички основни богословски въпроси на своето време. Посланието показва основните аспекти на Павловото тълкуване на Евангелието. То разкрива също така по-пълно възгледите на Павел за своята проповед благодарение на повода, по който е написано.

Повод и цел на написването

Посланието до римляните е единственото, което Павел адресира до църква, която не е основана от него. Написано да разгледа редица проблеми, то било същевременно и изпитание. Павел казва ясно, че не е бил преди това в Рим и още по-малко е основавал там църква (1:10–15). Внимателното прочитане на посланието показва, че в него Павел излага самата същина на своята проповед и изводите, които си прави. Защо тогава му било необходимо да ги обяснява на църква, която нито е посещавал, нито е основавал? Ключът към отговора се намира в края на посланието, където Павел заявява желанието си да отиде в Рим и да се възползва от неговата помощ за осъществяване на мисия в Испания (15:23–24). Изглежда, че Павел искал римските християни да му окажат морална и финансова подкрепа.

Но в посланието Павел не само разяснява своите възгледи за Евангелието, но и ги защитава. Следователно написал толкова пространен текст (най-голямото от неговите послания), защото римляните имали твърде мъглява представа за неговата личност и за неговите възгледи. Или дори по-лошо – чували са много за него, за мисията и проповедта му (например: 3:8; 6:1, 15; 7:1), но тези слухове предизвиквали подозрения у тях. Ако е така, Павел е написал посланието, за да даде пълен отчет за себе си и за своите възгледи, да изложи ясно същината на своята проповед и да разсее по този начин опасенията на своите читатели. И всичко това, за да си осигури подкрепа за своята мисия на запад. Именно затова от всички Павлови послания Посланието до римляните дава най-ясна представа за неговите възгледи.

Тема на посланието

След стандартното начало, в което назовава себе си и своите адресати и отправя за тях благодарствена молитва, Павел сам посочва темата на посланието: „Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на юдей, сетне и на елин. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив" (1:16–17).

Това твърдение заслужава внимателен анализ. Павел не се срамува от благовестването. Той по-скоро се гордее с благата вест, която проповядва. Защото това благовестване служи на Бога като сила за спасение. Подразбира се, че други сили не съществуват. Спасението идва при повярвалите. Думата „вяра“ е превод на гръцка дума, която в глаголната си форма означава буквално „уповавам се“. За Павел вярата не е въпрос на интелектуално съгласие за приемане на редица твърдения за Бога, Христос, Възкресението и още неща. Да вярваш означава да бъдеш напълно уверен и да се уповаваш на нещо, да имаш пълно доверие. В посланието Павел подчертава, че Божието спасение достига тези, които вярват в Христос, тоест тези, които се уповават изцяло на Неговата смърт и възкресение и вярват, че чрез тях ще станат праведни пред Бога. Това спасение достига първо до юдеите, а след това и до елините (под които Павел разбира езичниците). Юдеите са получили първи благовестието, защото Исус бил юдей. Но то е стигнало сега и до езичниците.

В благовестването се открива Божията праведност. То е праведно, защото Бог спасява юдеите и езичниците. С което Той не се отказва от Своите обети към еврейския народ. Това е основна тема на Посланието до римляните. Бог все още е Бог на юдеите. Смъртта и възкресението на Исус са именно изпълнение на обетите, дадени на юдеите. Именно чрез Христос Бог дава спасение на юдеи и езичници. Юдейските писания провъзгласяват благата вест. Тук Павел цитира пророк Авакум за живота чрез вярата. За Павел онези, които са станали праведни пред Бога чрез вяра, ще намерят живот, както е предсказал пророкът.

Модели за спасение у Павел

Преди да бъдат представени възгледите на Павел за неговата проповед, ще е полезно благовестването му да бъде разгледано в по-широки рамки. Една из основните трудности в посланията на Павел е в това, че тълкува различно спасителния акт, извършен от Бога. Той използва различни модели, за да обясни как точно смъртта и възкресението на Исус водят до спасение. Сред различните модели, които Павел използва, могат да се отделят два модела: юридическия модел и съучастния модел Те имат различни теоретични основания, но Павел не ги смята за противоречиви. Те просто показват и обясняват чрез различни образи как „въздействат“ смъртта и възкресението на Исус, носейки спасение на хората, отпаднали от Бога.

Юридически модел

При разбирането на този модел не би трябвало да възникнат трудности, защото използва образи и идеи, които знаем от нашия личен опит. В него Бог е изобразен като Законодател и Съдия. Той е дал на хората Закона, но те, за съжаление, са го нарушили. Всички са го нарушили. В този модел грехът е непослушание спрямо Божията воля. Но понеже е също и Съдия, Бог е признал хората за виновни и ги е осъдил на наказание. Наказанието е при всеки случай смърт. Така че всеки е подвластен на смъртта, защото всеки греши.

В този модел Христос умира, за да понесе наказанието, което трябва да понесе всеки. Нека го представим с други думи. Ако наказанието за дадено провинение е глоба, но престъпникът не може да я плати, на теория би могъл да се намери някой, който да плати глобата вместо него и по този начин да го освободи. Но в нашия случай наказанието е смърт. Исус умира доброволно за другите и Бог приема откупа. Доказателство за това е възкресението на Исус от мъртвите. Той възкръсна, защото дългът е бил платен и не се изисква повече плащане. Възкресението на Исус показва, че разплатата е осъществена. Тя обаче има сила само ако онези, които трябва да понесат наказанието, я приемат. И именно в това се състои вярата – да се приеме смъртта на Исус като откуп за греха на всеки човек. В този модел Законът не може да спасява. Законът е част от проблема. Като го нарушават, хората заслужават наказание. Решението може да бъде само извън Закона: чрез Христос, Който е понесъл наказанието за другите и бива приет чрез вярата.

Съучастен модел

Съучастният модел изглежда съвсем различно. Внимателният читател ще забележи, че за Павел грехът е не само акт на непослушание. Понякога Павел говори за него като за космическа сила, която се опитва да пороби хората и ги принуждава да постъпват според нейното желание (например в гл. 5–7). В този модел грехът е също проблем на човека, но не в юридическия смисъл, не като акт на непослушание. В апокалиптичен смисъл грехът е поробил всички хора, откъсвайки ги от Бога. Но ако проблемът е в поробването, решението му е в свободата. И смъртта на Исус носи свобода.

В съучастния модел Исус поел последствията от греха върху Себе Си и умрял на кръста, като премахнал по този начин властта на греха. И тук крайъгълен камък е отново възкресението. Не защото Бог е приел откупа за греха (както е в юридическия модел), а защото Христос е победил властта на смъртта. А щом е победил най-великата сила – смъртта, това означава, че е победил и останалите сили, включително и греха.

Всичко това може да обясни как Исус се освобождава от властта на греха и смъртта. Но как се отнася то към хората? В този модел спасението не се приема чрез вяра (увереност, че цената на наказанието е платена от Христос, както е в другия модел), а чрез кръщенето. Павел вярвал, че когато човек се кръсти в името на Исус, той става по мистичен начин съучастник в Неговата смърт. Както Христос бил положен под земята след Своята смърт, така и човекът се потапя във водата. В този момент на съучастие в Христовата смърт човекът се съединява (мистично) с Христос. Затова наричам този модел съучастен. Защото при кръщаването човекът се съединява с Христос, което означава, че се освобождава от греха заедно с Него.

Така чрез кръщаването Христос освобождава хората от силите, които са поробили целия свят. Този възглед е изразен най-добре в глава 6, но стои и зад много изречения на Павел в глави 5–8.

Сравнение на двата модела

И в двата модела проблемът е грехът. В единия от тях грехът е акт на непослушание, а в другия – космическа сила. И в двата модела решение на проблема е смъртта на Исус. Но в единия модел тя означава изкупление за престъплението, а в другия победа над силите, враждебни на Бога. И в двата модела ключова позиция заема възкресението. Но в единия защото показва действеността на разплатата, а в другия защото показва поражението на силите на греха и смъртта. И в двата модела спасението идва чрез Исус, Неговата смърт и Неговото възкресение. Но в единия чрез приемане на Неговата изкупителна жертва, а в другия чрез кръщаване в Неговата смърт.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Други модели за спасение според Павел Освен юридическия и съучастния модел, Павел представя акта на спасението чрез Христос и по други начини. Той обяснява рядко тези аналогии в подробности. Да разгледаме следните модели. • Понякога Павел представя спасението като примирение. Двама души са се скарали и тогава се намесва Посредник (Христос), Който принася Себе Си в жертва и възстановява техните взаимоотношения (вж. 5:10). • Друг път Павел изобразява спасението като изкупление, при което животът на човека е откупен от Бога с цената на Христовата кръв, точно както се купува роб със злато (3:24; 8:23). Но Павел не уточнява никога от кого или от какво е откупен човекът (от космическите сили? от дявола? от греха?). • Трети път Павел описва смъртта на Христос като жертвоприношение, подобно на жертваните животни в юдейския Храм, които имали за цел да донесат примирение с Бога. Този възглед се основава на древното разбиране, че кръвта на жертвата заличава греховете на хората. Техническият термин, който Павел използва за това, е „изкупление“ (вж. 3:25). Всички тези модели не се изключват взаимно. Понякога Павел използва по няколко от тях в рамките на едно и също изречение. Като пример може да се разгледа един богат в богословски смисъл откъс от Посланието до римляните (3:21–26). В него Павел използва едновременно юридическия модел, съучастния модел, модела на изкуплението и модела на жертвоприношението.

Павел не виждал противоречие между тези модели. В неговия ум те са свързани помежду си чрез множество нишки. Причината за греха (непослушанието) е в това, че всеки е поробен от греха (като космическа сила); а причината за робството на греха е грехът (актът на непослушание) на първия човек – Адам; именно този акт довел на света греха (космическата сила). Този, който има вяра (който се уповава на извършената разплата), ще бъде също така и кръстен (ще удържи победа) и т. н.

Повече от всички други съчинения на Павел, Посланието до римляните предполага именно тези два модела. Препрочитайки го отново, обърнете внимание на това какво казва Павел за греха. Във всеки отделен случай се питайте какво означава този термин. Също така обръщайте внимание на всичко, което Павел казва за важността на вярата, за кръщаването, за примиряващата жертва и за силите, противостоящи на Бога.

Ходът на разсъжденията на Павел

Накрая ще предложа кратко, последователно изложение на аргументите в Посланието до римляните.

Дилемата на човека: всички са прокълнати (1:18 – 3:20). Както езичниците (1:18–32), така и юдеите (2:1–29) са откъснати от Бога, защото са извършили грях (юридическата теория, 3:1–8) и всички се намират под властта на греха (съучастната теория, 3:9). Точно това казват и Юдейските писания (3:10–20).

Божествено решение. Спасение чрез Христовата смърт (3:21–31). Жертвата на Исус, а не Юдейският закон носи спасение, затова елините и юдеите са равни пред Бога.

Евангелието е предсказано в Писанията (4:1–25). Писанията говорят за това, че Авраам е станал праведник чрез вярата си в Бога, а не чрез спазването на Закона.

Смъртта и Възкресението на Христос освобождават от робството на силите, противостоящи на Бога (5:1 – 8:39). Вярващите са спасени от идващия Божи гняв (5:1–11) и от смъртта, донесена на света от Адамовия грях (5:12–21). Съединени с Христос, те са победили властта на греха и смъртта (6:1–23). Те вече не са роби на греха (7:1–25). Човешката плът, поробена преди това от греха, не е подвластна вече на неговата сила (8:1–17). Силите на греха и смъртта ще бъдат унищожени и тогава спасението ще се извърши окончателно (8:18–39).

Евангелието съгласно с думите на Бога към народа на Израил е изпълнение на Неговите обети (9:1 – 11:36). Това е ключова част на посланието. Спасението, което Бог дава чрез Христос, не е нарушаване на Неговия Завет с Моисей. Напротив, то съответства на това, което Бог е правил преди, защото винаги е избирал хората по Своя воля, а не според делата им. Юдеите се надяват погрешно да намерят спасение в Закона. Мнозина от тях били неверни, но Бог е верен на Себе Си и ще спаси юдеите. Спасението на езичниците ще събуди ревност у юдеите, така че те ще се обърнат отново към Бога, като по този начин ще се изпълнят Неговите намерения за избрания народ и за целия свят.

Евангелието е свободно от Закона, но не води до беззаконни постъпки (12:1 – 15:13). Вярващите в Христос трябва да живеят с жертвена любов един към друг и да бъдат праведни, следвайки Божите заповеди.

Завършек (15:14 – 16:27). Накрая Павел обяснява причината, подтикнала го да напише посланието, представя плановете за своите пътувания и изпраща поздрави до много членове на общината.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Посланието до римляните е последното, написано от ръката на Павел. Не е известно дали е използвал наистина помощта на римляните за пътуване до Испания. Според книгата „Деяния“ преди да се отправи на запад бил задържан под стража в Йерусалим. Но все пак отишъл в Рим, за да изиска съд от императора. Този факт изглежда малко вероятен (императорът е зает човек). Но има вероятност Павел да е завършил наистина дните си в Рим. По-късната традиция твърди, че е приел там мъченическа смърт през 64 г. по време на Нероновите гонения срещу християните.

(Следва)