МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „СИЛНО СРЕДСТВО“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„СИЛНО СРЕДСТВО“

Казват, че срещу алкохола най-добре действа изкуството. Театърът, например. Въртележките. Или някое студио с музика.

Всичко това, казват, отвлича човека от пиячката и мезето.

И наистина, граждани, да вземем например нашия шлосер Пьотр Антонович Коленкоров. Човекът пропадаше буквално и персонално. И изобщо живееше като последната кокошка.

През делничните дни след работа само ядеше и пълнеше корема. А по празници и в неделни дни Пьотр Антонович се напиваше до откат. Напиваше се безпаметно.

И в пияно състояние се биеше, дивееше и изобщо устройваше пиянски ексцесии. И се прибираше у дома си в хоризонтално положение.

И, разбира се, през цялата седмица никаква културна дейност не развиваше този Пьотр Антонович. Освен ако в събота не отскочи до банята да се понаплиска малко. Ето ви цялата му културна дейност.

Близките на Пьотр Антонович се разстройваха силно от това поведение. Даже го плашеха.

— Пьотр — казват — Антонович. Вие сте човек квалифициран, не сте на млади години, ами ако вземете, че в пияно състояние се фраснете в някой стълб — ще се пребиете. Пийте малко по-леко. Направете ни тази семейна услуга.

Не слуша. Пие си по старому и се весели.

Накрая се намери един добродушен човек от месткома (местния комитет на профсъюза – бел. ред.). Той, знаете ли, каза направо така на Пьотр Антонович: — Пьотр — казва — Антонович, бягайте, казвам ви, от алкохола. Ето — казва, — опитайте вместо това да ходите на театър в неделните дни. Моля ви най-учтиво и билет ви предлагам безплатно.

Пьотр Антонович казва: — Щом е — казва — безплатно, може да опитам, защо не. От това — казва — няма да се разоря, ако е безплатно.

Нави го, с една дума.

Отиде Пьотр Антонович на театър. Хареса му. Дотолкова му хареса, че не искаше да си тръгва. Театърът вече, знаете ми, свършил, а той, миличкият, все си седи и седи.

— Къде ли — казва — ще ходя сега посред нощ? Сигурно — казва — всички кръчми са вече затворени. Виж ги ти — казва — дяволите, в какво предприятие ме вкараха!

Обаче се повъртя, повъртя се и си тръгна за вкъщи. И трезвен, знаете ли, си тръгна. Демек, сух отвътре.

Следващата неделя пак отиде. На третата сам изтича до месткома за билет.

И какво мислите? Увлече се човекът по театъра. Стана, значи, първият театрал в района. Като види театрален афиш, целият трепери. Престана да пие в неделя. Взе да пие в събота. А банята я премести в четвъртък.

А миналата събота, както беше на градус, Петър Антонович се фрасна в един стълб и в неделя не отиде на театър. Това беше единственият път за целия сезон, когато Пьотр Антонович пропусна спектакъл. До следващата неделя, кажи-речи, ще се оправи и ще отиде. Защото го грабна изкуството. Понесе го.

1926 г.