БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА

Възгледът на Павел за юдеите и езичниците

Много вероятно е преди да стане последовател на Иисус, Павел да е бил юдей, вярващ в апокалипсиса и отдаден на Юдейските писания, особено на Книгата на пророк Исая, в която е казано, че преди края на света ще приключи суетното почитане на идоли и всички народи ще започнат да служат на истинния Бог. Всеки човек, юдей и елин, ще признае Бога Израилев. Когато става последовател на Исус, Павел не загърбва тези възгледи. Напротив, той започва да счита, че смъртта и възкресението на Исус означават за праведността пред Бога повече, отколкото Законът. Тогава Павел повярвал, че езичниците ще станат Божи народ заедно с юдеите, не като спазват Закона (тоест, като се покръстят и станат юдеи), а като приемат жертвената смърт и възкресението на Исус. Затова Павел, като християнин, твърдял, че езичниците, които искат да бъдат праведни пред Бога, трябва да вярват в Исус и не трябва да спазват Закона. А ако са решили да го спазват, например приемайки обрязването или приготвянето на кошерна храна, не са разбрали Закона. Той бил даден на юдеите. Но не спасява юдеите. Само Христос спасява юдеите. И Христос спасява езичниците, без да ги прави юдеи. Той ги спасява като езичници. Очевидно е, че (за Павел) езичниците трябва да следват моралните заповеди на Тората: да не убиват, да не прелюбодействат, да не лъжесвидетелстват и т.н. Но също толкова очевидно е (за Павел), че като искат да станат юдеи и да бъдат обрязани, езичниците си мислят, че това да си юдей е съществено за Бога. Но това не е съществено. Съществена е само вярата в Христос.

Важно е да отбележим, че във всички свои мисли Павел никога не допуска, че изоставя юдейската религия, в която бил възпитан, и Тората, която винаги почитал. Той смятал, че неговият нов възглед е правилният възглед — възглед на самата Тора, изтълкувана вярно. Така Павел стигнал до мисълта, че заветът с Бога, сключен с Моисей на планината Синай, не е първият Завет. Преди това Бог сключил Завет с Авраам, обещавайки му Своето благословение не само за неговите потомци, но и за всички земни племена (Бит. 12:3: „И в тебе ще се благославят всички земни племена“). Авраам повярвал на Бога, което му се вменило за праведност (пак там, 15:6). Всичко това се случило преди Бог да установи, че знак на Завета ще бъде обрязването (пак там, 17), стотици години преди Моисей. Обещанията, дадени на Авраам, са дадени на всички народи, не само на евреите, и не са свързани с обрязването или с Мойсеевия закон. Според Павел тези обещания били изпълнени от Христос, който донесъл спасение не според Закона, а за всички народи — юдеи и езичници. Именно в това се състои за Павел учението на Закона. Когато говорим за приемането на новата вяра от Павел, това не означава, че той е престанал да бъде юдей, за да стане християнин. Той приел нова вяра в смисъл на това, че бил гонител на Христовата църква, а след това станал нейният най-велик апостол. Той приел нова вяра, защото мразел Христос и християнската проповед, а станал ревностен последовател на Христос и главен Негов проповедник. Но дори след тази промяна, разглеждал себе си като верен юдей. Той разбирал своята проповед като блага вест за това, че обещанията, дадени на прадедите на юдеите, били наистина изпълнени от Христос.

(Следва)