БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НЕПРИЯТЕН ФАКТ

Отдавна е известно, че литературата се римува зле с живота. В романите и легендите всичко е логично, едно нещо произтича от друго; там само гробът оправя гърбавия, а от трън круши не се раждат. Юрая Хийп няма да извърши красива постъпка, а Ланселот от Езерото няма да накърни при никакви обстоятелства своята рицарска чест.

В реалния живот се получава иначе. Там всичко е някак си нито черно, нито бяло, а е петнисто.

Ето защо казвам това.

Напоследък, във връзка с 200-годишния юбилей, се писа много за войната от 1812 година. Та и аз си спомних един малък епизод от неотдавнашното минало, когато се занимавах доста отблизо с някои аспекти на Бородинската битка.

Тогава се готвех да пиша романа „Куест“ и ми трябваше да проуча списъка на френските военачалници – командири на съединения и части, паднали на Бородинското поле. Както знаете, в това сражение загинали рекорден брой наполеонови генерали и полковници. Според тогавашните устави командирът бил длъжен да дава на войниците пример за доблест и при атака да препуска най-отпред, а еполетите и плюмажите му били отлична мишена за неприятелските стрелци.

Търсейки смел герой с подходяща за романа биография (после този персонаж се оказа ненужен), се заинтересувах от началника на Първи конен егерски полк. Барон Меда бил поразен от картечен куршум, докато водел войниците си в саблена атака. Voilá une belle mort (фр. Ето една красива смърт – бел. ред.), помислих си аз. Издирих биографията на полковника – и ахнах. Сякаш срещнах познат от далечното минало. При това такъв познат, когото някога не съм обичал никак, даже съм го мразел. (Е, да, аз имам много лични взаимоотношения с историята, не го крия.)

Това е падналият със смъртта на храбрите барон Меда

Историята ме интересуваше от дете. В пионерска възраст (което ще рече четиридесет години преди „Куест“) най-много обичах да чета за Великата френска революция, а мой кумир беше Максимилиан Робеспиер. Не съм виновен, времената бяха такива. Съветските автори смятаха якобинците за предшественици на болшевиките, а техният вожд за нещо като френския Ленин. Само че Робеспиер ми харесваше много повече от Ленин, защото бил млад, красив, безупречно облечен и умрял завидно, с достойнство.

Помня отлично как се разстройвах заради 9 термидор, когато буржоазните ренегати забили нож в гърба на революцията – организирали подъл преврат.

Щурмовата група нахлула в сградата, където се намирал Робеспиер с шепа съратници. Един от якобинците, младият Льо Ба, се застрелял. Робеспиер поискал да последва неговия пример, но най-пъргавият от жандармите стрелял пръв и ранил Неподкупния в челюстта. Бях сигурен, че жандармът е направил това нарочно – за да не може Робеспиер, ненадминатият оратор, да произнесе пред съда реч в своя защита. А след това същият този мерзавец изтичал до друг якобинец, парализирания Кутон, и го блъснал заедно с инвалидната му количка по стълбите.

По-късно отношението ми към Робеспиер и якобинците се промени (ако живеех в онези времена, вероятно щях да се окажа сред жирондистите), но онзи жандарм така и си остана за мене символ на подъл, жесток човек, човек без убеждения и чест. До вчера по заповед на Робеспиер и Кутон влачел някого към ешафода, а щом вятърът духнал в друга посока, се нахвърлил върху предишните си господари с десетократно усърдие – за да покаже пред новото началство колко е полезен.

Виждате ли го този гад с двуъгълната шапка?

Името на този сяожън (кит. нищожен човек – бел. прев.) запомних за цял живот, защото това име говореше за човека: Мердá (Лайнян – бел. ред.).

И в общи линии се оказа, че бородинският герой барон Меда и гнусният изрод Мерда са един и същи човек. В някакъв момент от бляскавата си кариера бившият жандарм издействал в името за благозвучието да бъде съкратена родната му фамилия с една буква. (Това е все едно у нас някой да се избави от буквата „Л“ и да се превърне в аристократичния „Айнян“.)

Но работата не е във фамилията. Озадачи ме това, че бойният офицер Меда се славел като един от най-храбрите кавалеристи на Великата армия (армията на Наполеон – бел. ред.) и паднал със славна смърт.

Тези два образа не се съвместяваха по никакъв начин в главата ми. От литературата, с която сме израснали всички, знаех със сигурност: не може да бъде герой един мерзавец, който от желание да заслужи похвала стреля в лицето на велик човек, а безпомощен инвалид блъска по стълбите! Може би на 9-и термидор не всичко е било така, както е написано в книгите?

Уви, всичко е истина. Намерих и прочетох рапорта, написан през 1798 година от същия този Мерда-Меда, по онова време лейтенант. Личи си, че авторът на документа е подлец: разобличава тайни врагове на революцията, настоява за повишение в чин заради своите термидорски заслуги (и изброява точно какви).

Направо се разстроих. И ме налегнаха черни мисли: „Всички казват: на земята правда няма. Но правда няма и горе!“

Ето на, и мерзкият палач Малюта, колкото и да е огорчително за нас, литераторите, също паднал героично – при щурма на ливонската крепост Вайсенщайн.

А верният съратник на Орлеанската дева, доблестният Жил дьо Ре, се превърнал в изчадие на ада.

Малко ли подобни примери има в историята.

Отдавна вече се примирих с това, че гениите могат спокойно да бъдат злодеи. Налага се да призная и това, че героите могат да бъдат подлеци, а подлеците – герои.

Неприятно, но факт.

(Следва)