МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“

Ето, братя мои, празникът чука на вратата — православният Великден.

Вярващите, дето са като овце, ще повлекат козунаците си за освещаване. Нека ги влачат! Аз няма да влача. Стига толкова. На мене, братя, миналия Великден ми стъпиха с крак на козунака! Главното е, че се замотах и закъснях за началото. Отивам до църковната ограда, а масите вече заети.

Моля православните граждани да се попреместят малко, а те не искат. Ругаят ме.

— Закъснял си — викат, — да те вземат дяволите, затова си слагай козунака на земята. Няма какво да се вреш и да се блъскаш тук — ще събориш козунаците на хората.

Е, нямаше как, сложих си козунака на земята. Ония, дето бяха закъснели, всичките ги слагаха долу.

И тъкмо го оставих, започнаха едни камбани, едно звънене...

И гледам, задава се попът с китката.

Топи китката в кофата и пръска наоколо. На кого в муцуната, на кого в козунака — не подбира.

А зад попа отец дяконът пристъпва благородно с едно чинийка, събира дарения.

— Не се скъпи — казва, — православна публико! Сложи монета в средата на чинийката.

Минават покрай мене, а отец дяконът се загледал в своята чиния и хоп с големия си крак право в моята чиния. Чак дъхът ми спря. — Ти дългогривия — казвам, — защо ми газиш козунака?.. Във великденската нощ...

— Извинете — казва, — без да искам. А аз му казвам: — От твоето извинение палто няма да си ушия. Да ми се плати сега пълната стойност. Слагай — казвам, — отче дяконе, парите на масата! Прекъснаха шествието. Дойде попът с китката. — На кого — казва, — са му настъпили козунака? — На мене — казвам, — ми го настъпиха. Дяконът — казвам, — кучият му син, го настъпи. А попът казва: — Аз — казва, — ще поръся козунака с китката. Ще може да се яде. Все пак духовно лице го е настъпило...

— Не — казвам, — отче. Цялото ведро да излееш отгоре му, не съм съгласен. Искам си парите за него.

И тогава се вдигна една врява. Кой за мене, кой против мене. Звънарят Вавилич се подава от камбанарията и пита: „Да бия ли камбаната, или засега да спра?“. Аз му викам: „Почакай, Вавилич, не я бий. Че под този звън съвсем ще ме преметнат“.

А попът обикаля около мене като болен и само пери ръце.

А дяконът, дългогривият дявол, се облегнал на оградата и с една клечица изстъргва моя козунак от ботуша си.

Накрая ми дадоха някаква малка сума от чинийката и ме помолиха да си вървя, защото, значи, съм им пречел с виковете си.

Е, отидох зад оградата, повиках оттам по отец дякона, наврях го в миша дупка, а после си тръгнах.

И сега нагъвам други козунаци, неосветени.

Вкусът е същият, а неприятностите — къде-къде по-малко.

1926 г.