МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БЪЧВА“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„БЪЧВА“

Ето, братчета, дойде пролетта. А там, току-виж, дошло и лятото. Пък е хубаво, другари, през лятото! Слънцето пече. Жега. А ти крачиш като дявол някакъв без валенки, само по едни долни гащи, и дишаш. Тук-там пърхат някакви пиленца. Буболечки се стремят нанякъде. Червейчета шумолят. Хубаво е, братчета, през лятото.

Хубаво е, разбира се, през лятото, но не съвсем.

Преди две години работехме по кооперативна линия. Такава една струя ни подхвана в живота. Наложи се да стоя зад тезгяха. През двадесет и втора година.

А за кооперацията, другари, няма, знаете ли, нищо по-гадно от жегата. Продуктът се разваля. Вкисва ли се продуктът, или не? Разбира се, че се вкисва. А щом се вкисва, търпи ли от това загуби кооперацията? Търпи.

А там, може би наблизо, има лозунг — режим на икономии. И как да се съчетае това, позволете да попитам? Не бива, граждани, да се подхожда с такъв пълен егоизъм към природните явления и да се радваме и да подскачаме, когато настъпва топлото. Трябва, граждани, и за обществената полза да се погрижим.

А помня, в нашата кооперация се развали зелето, вкисна се, извинявайте за това некрасиво сравнение.

И не стига, че от това имаме пряка загуба за кооперацията, ами и допълнителен разход се появи. Трябва да се извози, оказва се, разваленият продукт. Хем на тебе се е развалил, значи, хем за това и парички отгоре давай. Колко обидно! А бъчвата с вкиснатото зеле беше грамадна. Едно такова бъчвище, може би към осем пуда. А ако е в килограми — пресмятане няма. Ето такова бъчвиище! И такъв скучен мирис се понесе от него — гроб.

Завеждащият, Иван Фьодорович, направо изгуби смисъла на живота си от тази миризма. Ходи и души.

— Май че — казва, — братчета, мирише? — Не само — казваме, — Иван Фьодорович, мирише, ами направо смърди.

И миризмата наистина, трябва да се каже, беше остра. Минувачите даже се пазеха да ходят по нашия тротоар. Защото им се подкосяваха краката.

И трябваше тази бъчва да се откара по-скоро някъде по дяволите, но завеждащият, Иван Федорович, се мръщи. Жал му е все пак за парите. Кола трябва да се наема, пето, десето. И да се кара на майната си извън града. Все пак е завеждащ, та казва: — Колкото и да ми е жал, братчета, за парите, и процентът ни — казва — от това ще отслабне, но ще се наложи да я разкараме тази бъчонка.

Миризмата стана много тежка.

А имахме един такъв продавач, Васка Верьовкин. Та той казва: — А за чий ни е, другари, да я караме тази бъчонка, да хабим с това народните сокове, парите, и да си намаляваме процента? Да изтъркаляме бъчонката на двора. И да почакаме какво ще стане до сутринта.

Изтикахме бъчвата навън. На сутринта идваме — бъчвата чиста. През нощта свили зелето.

Много се развеселихме ние, работещите в кооперацията, от този факт. Работата направо кипеше — такъв подем настана. Завеждащият, милият Иван Фьодорович, ходи и потрива ръце.

— Славна работа — казва, — другари, та ако ще сега и цялата стока да се вкисне, все така ще правим.

Скоро се вкисна още една наша бъчва. И едно каче с краставички.

Зарадвахме се. Изтъркаляхме стоката на двора и открехнахме малко портата. Да се вижда, демек, по-добре от улицата. И заповядайте, граждани! Само дето този път се минахме. Не стига че ни отмъкнаха зелето, ами и бъчвата, проклетниците, задигнаха. И качето свиха.

Е, след това изсипвахме разваления продукт на рогозка. Така, с рогозката, го изнасяхме.

1926 г.