БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / АКО БЯХ ШÒГУН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

АКО БЯХ ШÒГУН

Ако бях монарх с неограничена власт, сигурно щях да бъда като Кучешкия шòгун.

Такова прозвище получил от съвременниците и потомците си Цунайоши, петият шòгун от династията Токугава, управлявал в края на XVII – началото на XVIII век.

Цунайоши се родил в годината на кучето и цял живот обичал много нашите бълшиви четириноги приятели. С възкачването си на престола той получи възможността да разгърне любовта си в държавен мащаб.

Ето как бих изглеждал

Дълго преди на Запад да се появят дружествата за защита на животните, Цунайоши издаде куп закони, получили красивото название 生類憐みの令 – „Едикти за състрадание към всичко живо“. Тези укази забранявали много строго да се отнема живота на бездомните кучета, на съсипаните до изтощение коне, на котките, и в бъдеще списъкът на защитените от закона живи същества продължавал да расте, обхващайки домашните птици, костенурките и дори змиите.

Но истински владетелят обичал само кучетата, именно за тях се грижел най-много. В своя кучкарник (как му завиждам!) държал повече от сто кучета. Навсякъде се създавали приюти за бездомни кучета, в най-големия от тях скимтели и лаели 50 000 песа.

И започнали за японските шаровци блажени времена

Японците по онова време се хранели предимно със зеленчуци и малко риба (оризът за низшите съсловия се смятал за лакомство), но на кученцата, които отказвали да ядат ряпа с моркови, им поднасяли и месо, три пъти на ден. Ако някое куче се държало неподобаващо, не можело нито да бъде бито, нито дори да бъде ругано, а било предписано да се действа с ласки и увещания. Забранено било също да се обръщат към кучетата на „ти“ – само „о-ину-сама“, тоест „почитаеми господин куче“.

Епохата Генроку: всички са добри, весели и красиви

Искам ми се да вярвам, че не случайно именно по време на управлението на Кучешкия шòгун в страната настъпил невиждан разцвет на културата – литературата, театъра, изобразителното изкуство и занаятите (т. нар. „Епоха Генроку“, японския ренесанс). Нещо витаело във въздуха, прекрасно за душата и леко безумно – идеални условия за творчески взрив. Главният пир на самурайското благородство, историята за 47-те верни васали (няма да я разказвам, и така всички я знаят), се случил също по времето на кучефила Цунайоши.

Досадните историци обясняват нестандартната политкоректност на Цунайоши с всякакви скучни причини. Бил уж най-малкият син, затова от детството го подготвяли не за воин, а за книжовник и момчето възприело твърде буквално будистките наставления за равната ценност на всички прояви на живота. Освен това от стари времена има легенда, според която Цунайоши се грижел за кучетата по внушение на един будистки монах. Той уж казал на шòгуна, който наскоро загубил единствения си син, че това е наказание за грехове от миналата му инкарнация, в която предишният Цунайоши измъчвал кучетата, и сега, ако негово величество иска да има наследник, трябва да изкупи своята вина. Е, разбира се, както в миналото, така и днес, се намирали зли хора, които обяснявали удивителната политика на владетеля с побъркването му.

Юношата Цунайоши – още край баща си, но вече с кученце

А за мене в постъпките на Цунайоши няма никаква тайна. Просто кучетата му харесвали повече от хората. Защото кучетата са по-предани, по-благодарни, по-благожелателни и никога не правят на никого гадости, просто за да правят гадост. Освен това са съществено по-красиви от нас. Как, пита се, да не ги обичаш?

Във френското градче, където ходя да пиша книги, има много кучета, като деветдесет процента от тях са лабрадори. Обичам почти всички кучета, включително помиярчетата, но лабрадорите, според мене, са царе на природата. Възхищавам се на тяхната благожелателност, приветливост, оптимизъм, учтивост и екзистенциална позитивност. Нито веднъж не ме е лаял, не е ръмжал срещу мене или дори не ме е подушвал безцеремонно някой френски лабрадор, а когато общуваш с хората, това се случва постоянно.

Ако в своето ежедневно поведение хората вземаха пример от лабрадорите, щяхме да живеем в рая.

Да живее лабрадоризацията на човечеството!

Някой ден всички ще се гледаме така, както гледа на света моята позната на име Боба

И все пак – както ни учи историята на Кучешкия шòгун – хората трябва да бъдат обичани повече от кучетата, дори да не заслужават това. Защото ако хората не бъдат обичани и отношението към е тях по-лошо, отколкото към кучетата, никога няма да се научат да се държат по лабрадорски и за това ще трябва да плаща всичко живо. Съдбата на политкоректните начинания на Цунайоши е отлична илюстрация за несъвместимостта на прекрасните намерения с непрекрасните методи.

Поданиците на шòгуна не желаели да делят храната си с кучетата, която на бедняците и така не им стигала; обсебени от антропоцентризъм, те не искали да се кланят на кутретата и палетата; негодували срещу данъците, въведени в полза на нашите по-малки братя – оказало се, общо взето, че идеите на будизма не са проникнали достатъчно дълбоко в съзнанието на народните маси. От това шòгунът се сърдел и нервничел. Страхувал се, че няма да успее да промени човешката природа към добро по време на текущата си инкарнация. А когато нервничи, неограниченият владетел взема мерки.

Била създадена мрежа от ину-мецуке (казано на съвременен език, кучешки доносници), които докладвали на началството за всички случаи на жестоко отношение към животните. Биели виновните с тояги. А когато жителите на едно село изтребили глутница кучета, всички селяни били екзекутирани за назидание: за Буда животът на едно куче не е изобщо по-малко важен от живота на човека.

Столицата Едо се напоила с кучешка миризма. По улиците се носели глутници от подивели кучета, които понякога нападали минувачите. Забранено било да се убиват ушатите хулигани. Максимум – да ги арестуват без прилагане на насилие и да ги закарат в участъка.

Инугами – Кучешки дух, с който е по-добре да не се свързваш, защото е ужасно отмъстителен

Родственикът на владетеля, княз Токугава Мицукуни, възползвайки се от високото си положение, продължавал да кълца кучетата и народът се възхищавал на този гаден популист. Веднъж през зимата Мицукуни подарил на шòгуна двадесет кучешки кожи – „да се сгрее“.

Ето го гадът Мицукуни. Каква гнусна кучененавистническа физиономия!

Щом подобно нещо можело да се случи, докато Цунайоши бил жив, струва ли си да се учудваме, че веднага след смъртта му, още преди тържественото погребение, едиктите за милосърдие към животните били отменени при всеобщото ликуване на публиката.

Какво ли не започнало тогава! Биели, гонели, измъчвали, убивали беззащитните кучета. Общо взето, хората се изправили се на крака и си излели душата. Любовта на Кучешкия шòгун се превърнал в беда за бедните кученца.

Най-обидното е, че Цунайоши така и не се сдобил с наследник и властта преминала към племенника му, заклет кучефоб.

Не, най-обидното дори не е това, а че аз, обожавайки кучетата, съм принуден да живея като сирак. Някога, в детството си, имах кученце, но щастието продължи кратко. После се оказа, че имам алергия от кучета. Щом някое куче ми попадне в ръцете, не мога да се удържа – започвам да го дърпам и мачкам, а после дълго се секна и се обливам в сълзи. Ето такава, във всяко едно отношение, тъжна история.

(Следва)