ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 9

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

***

Въпрос: може ли да се нарече „Мадам Бовари“ реалистична или натуралистична книга. Не съм сигурен.

Роман, в който млад и здрав мъж нощ след нощ нито веднъж не се събужда и не забелязва отсъствието на жена си, нито веднъж не чува пясъка и камъчетата, хвърлени по перваза на прозореца, нито веднъж не получава анонимно писмо от някой местен доброжелател;

роман, в който най-големият сплетник и доброжелател Оме, господин Оме, от когото може да се очаква зорко статистическо наблюдение за всички рогоносци в Нонвил, не забелязва нищо, не научава нищо за любовните похождения на Ема; роман, в който детето Жюстен – нервно четиринадесетгодишно момче, губещо съзнание при вида на кръв и чупещо съдове заради своята нервозност – отива да плаче в дълбока нощ – и къде? - на гробището, на гроба на жената, чийто призрак може да му се яви с укори за това, че е предоставил средството за самоубийство;

роман, в който млада жена, която няколко години не се е качвала на кон – ако изобщо е яздила във фермата на баща си, - препуска по горите с великолепна осанка и след това не страда от болка в костите;

роман, в който има множество други невероятни детайли, включително съвсем невероятната наивност на един кочияш – този роман е бил обявен за жалон в развитието на така наречения реализъм, каквото и да се крие зад това понятие.

В действителност цялата литература е измислица. Всяко едно изкуство е измама. Светът на Флобер, както и светът на всеки голям писател, е свят на фантазията със своя логика, свои условности и съвпадения. Изброените от мене забавни несъответствия не противоречат на общата схема на книгата и биват забелязвани само от скучните университетски преподаватели или от блестящите студенти. И не забравяйте, че всички любовно разгледани от нас след „Мейнсфилд парк“ приказки са заловени с жива нишка от авторите за определена историческа основа. Всяка реалност е реална относително, защото всяка налична реалност - прозореца, който виждате, миризмите, които усещате, звуците, които чувате – зависи не само от предварителния компромис на петте чувства, но и от степента на осведоменост. Преди сто години Флобер би могъл да изглежда реалист или натуралист за читателите, възпитани от сантименталните съчинения на тези дами и господа, от които се възхищавала Ема. Но реализмът и натурализмът са относителни понятия. Това, което за дадено поколение е в произведението на определен писател натурализъм, за предходното е излишък на сиви подробности, а за следващото – техен недостатък. Измите преминават; истите умират; изкуството остава.

Размислете най-напред над това: художник с таланта на Флобер успява да превърне окаяния, според неговите представи, свят, населен с мошеници, еснафи, посредствени хора, грубияни и кривнали от пътя дами, в един от най-съвършените образци на поетическата измислица и постига това с хармонично съчетание на всички откъси, с вътрешната сила на стила и с всички формални похвати – с контрапункт при прехода от една тема на друга, с предусещания, очаквания и позовавания. Без Флобер не би имало нито Марсел Пруст във Франция, нито Джеймс Джойс в Ирландия. В Русия Чехов не би бил напълно Чехов. И това е достатъчно за влиянието на Флобер върху литературата.

(Следва)