Романът на полския писател, режисьор и сценарист Томек Тризна „Госпожица Никоя“ („Panna Nikt“) излиза през 1994 година и веднага привлича вниманието както на читателите, така и на критиката.
В статия си „Грозното патенце и мъртвият лебед“ („Brzydkie kaczątko i martwy łabędź“, „Gazeta Wyborcza“, 1994 г.) критикът Пьотр Братковски определя книгата като един от най-сериозните полски романи в началото на 90-те години.
А писателят Чеслав Милош нарича „Госпожица Никоя“ „първия постмодернистичен полски роман“.
Досега романът е издаден на четиринадесет чужди езика в много страни по света и се посреща навсякъде като произведение със значителна стойност.
През 1996 година маестро Анджей Вайда снима едноименен филм по книгата на Томек Тризна.
Филмът се движи последователно по руслото на романа и разкрива с не по-малко майсторство пътя на компромиса и избора, който изминава плахата, добросърдечна и скромна Мариша Кавчак („грозното патенце“ по Братковски)…
…за да се превърне в една различна - жестока, пресметлива и егоистична – Мариша („мъртвия лебед“ – пак по Братковски).
Финалът на филма по мое мнение е по-силен от този в книгата, завършваща със самоубийството на Мариша.
В последните кадри на лентата звучи жестокият въпрос, която героинята сама си задава – уви! – много късно: „Госпожица Никоя – това аз ли съм?“…
