Някой питал ли се е защо през Възраждането патриотите са се броели на пръсти, а днес са под път и над път? На бунището да отиде човек и да тропне с крак – и оттам поне хиляда патриоти ще изскочат.
Отговорът е лесен.
През Възраждането да си патриот е означавало да даваш нещо от себе си, понякога да даваш всичко.
Ето известното стихотворение на Петко Рачов Славейков „Народен“. (Народен ще рече патриот.)
С идеали все боравих -
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.
Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах -
чуждите все по-напред.
Минах живот любороден,
със неволи бол и бол...
И личи, че съм народен -
гладен, жаден, бос и гол.
Това е положението: блъскаш се за народа си и наградата е лишаване от лично благополучие.
При други случаи наградата е още по-сурова.
А днес у нас всеки е що-годе нахранен, напоен, обут и облечен. Бесило за патриотизъм никого не заплашва.
Ами как тогава да не бъдеш патриот!
Отваряш едни големи кресливи уста, тръбиш наляво и надясно, да речем, че българинът Джон Атанасов е измислил компютъра, наричаш всеки усъмнил се в това предател на „...всичко българско и родно...”, може и комунист да го наречеш, много е модерно, след което се нареждаш в редиците на великите днешни патриоти и радетели за българското.
О, ако се появи дори и намек за истинско отдаване на народа, което ще коства някому нещо, за бесилка изобщо да не говорим, тогава всичките тези словоохотливи патриоти, бъдете сигурни, ще изчезнат като дим и няма изобщо да чуете за патриотизма им.
Помните ли защо Бенковски изпраща Захари Стоянов с един отряд да пали къщите на въстаналите селяни, отсичайки им пътя за връщане назад? Защото добре знае докъде се простира патриотизмът на мнозинството от българите. До първата трудност. И тогава, казва Бенковски, те ще отидат и ще се скрият зад полите на жените си.
Днес обаче пред патриотизма няма спънки. И затова патриотите у нас са повече от планктона в световния океан.
Лесно е да си патриот сега.
Защото днешният патриотизъм е всъщност едно яко чешене на езиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.