СЛУЖБОМЕР

събота, август 01, 2009

Нобелова награда

В едно интервю с Вежди Рашидов, когато все още беше номиниран за министър на културата, се прокрадна намекът, че е време вече България да има нобелов лауреат за литература, защо не?

Тази идея не е нова, защото сме я чували и друг път. И винаги сме се чудели: защо точно за литература? Защо не за физика? Или за медицина и физиология? Явно има хора, които смятат, че Голямата литература е нещо по-фасулско от Голямата наука! Написал някой три-четири романа, родната критика казала, че са велико нещо, една част от четящата публика (доколкото все още я има) и тя казала, че са велико нещо, президентът Първанов го наградил с орден „Стара планина”, академик е и хайде – готов човекът за Нобелова награда!*

Тази работа много прилича на онзи разказ за мерака на чичо Денчо. Не иска човекът да свири в оркестъра, че е трудно, иска да бъде диригент, защото само стоиш отпред и размахваш една пръчица – лесно, че няма и накъде. Та и ние така: не щем за физика и медицина, искаме за литература!

Да се върнем обаче на идеята и да кажем: добре, съгласни сме! Но (ех, това „но”, което обърква толкова много сметки, направени без кръчмаря!) първо трябва да си отговорим на два прости въпроса:


1. Кой? Кого ще наредим до Морис Метерлинк, Хенрих Сенкевич, Томас Ман, Бертран Ръсел, Албер Камю, Иво Андрич, Джон Стайнбек, Бърнапд Шоу, Йосиф Бродски и прочее.**

2. С какъв мотив? Ето мотивите, с които са присъдени Нобеловите награди за литература в периода от 1910 до 1920 г.:


1910 г. – Паул Хейзе (Германия) - За художествеността и идеализма, които демонстрира през целия си дълъг и продуктивен творчески път на лирически поет, драматург, романист и автор на известни по целия свят новели.

1911 г. – Морис Метерлинк (Белгия) - За многостранната му литературна дейност, особено за драматическите му произведения, характеризиращи се с богатство на въображението и поетическа фантазия.

1912 г. - Герхарт Хауптман (Германия) - За плодотворната му, разнообразна и забележителна дейност в областта на драматичното изкуство.

1913 г. – Рабиндранат Тагор (Индия) - За дълбоко прочувствените, оригинални и прекрасни стихове, в които с изключително майсторство е изразено поетичното му мислене, превърнало се, по собствените му думи, в част от литературата на Запада.

1914 г. – неприсъдена.

1915 г. – Ромен Ролан (Франция) - За високия идеализъм на литературните му произведения, за съчувствието и любовта към истината, с която описва различните човешки типажи .

1916 г. - Вернер фон Хайденщам (Швеция) - Като най-виден представител на новата епоха в световната литература.

1917 г. - Карл Адолф Гелеруп (Дания) - За многообразното му поетическо творчество и за възвишените му идеали.
- Хенрик Понтопидан (Дания) - За правдивото описание на съвременния живот в Дания.

1918 г. – неприсъдена

1919 г. – Карл Шпителер (Швейцария) - За несравнимия епос "Олимпийска пролет".

1920 г. – Кнут Хамсун (Норвегия) - За монументалното му произведение "Сокът на земята".***


Когато си отговорим на двата предходни въпроса, но изключително сериозно, а не дилетантски или патриотарски, едва тогава можем да кажем: „Време е за наш нобелов лауреат”. Преди това обаче подобна фраза, като сама за себе си, звучи кухо. Уви, Нобеловите награди не се определят с SMS-и!..


*Сетихте ли се за кого става дума? Наистина чухме преди време, че трябва да бъде предложен за нобелов лауреат!

** Напомняме, че Нобелова награда се дава приживе, така че не посочвайте Иван Вазов!

***Всичките автори още приживе са известни извън границите на страната си, но не защото ги е популяризирало някое министерство на културата!


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.