Ученото си е учено – иди, че се мери с него!
Така и с ПП ГЕРБ – град Ихтиман.
Както виждаме от профила на партията във Фейсбук, тя е учила първо в СОУ „Христо Ботев“, град Ихтиман, а след това в Бургаския свободен университет.
А разни там червени, сини, жълти и не зная още какви тръгнали да се мерят с Герба.
- Къде бе, Петров? – както се казва във вица…
Загуби ни се котарачето.
Вече четвърти ден го няма.
Дворът опустя.
Небето плаче с дъждовни сълзи…
ДИМЧОВА ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР „ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА...”
13 август 2011 година - град Копривщица
П Р О Г Р А М А - П О К А Н А
11.00 часа - Художествена галерия „Палавееви къщи“
“РОДОЛЮБЕЦЪТ“ – откриване на изложба за живота и делото на Петко Теофилов (1919 - 1971 г.)
17.00 часа – Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов, слово на Димитър Милов, носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2010 година
17.30 часа – Художествена галерия „Палавееви къщи“
Откриване на художествена изложба
18.00 часа – Къща музей „Димчо Дебелянов“, поетична вечер
1. Откриване на празниците със слово на директора на Дирекция на музеите Искра Шипева
2. Представяне на книгата „Те можеха да бъдат нобелисти“ на литературния критик Йордан Каменов
3. Рецитал по Димчови стихове на актьора Веселин Рогачев
4. Рецитал на лауреати на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ и други поети и бардове: Белла Динкова, Екатерина Ослекова, Славимир Генчев, Георги Н. Киров, Камелия Кондова, Маргарита Петкова, Атанас Капралов, Бойко Георгиев, Димитър Милов, Светозар Аврамов, Ивайло Диманов
5. Връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“
Жури: Георги Н. Киров – председател, Ст. н. с. д-р Ивайло Христов, Проф. Петър Велчев, Атанас Капралов, Маргарита Петкова, Ивайло Диманов, Димитър Милов, Искра Шипева, Славимир Генчев, Дойчо Иванов
5 а. Обявяване на номинираните поети за наградата и представянето им от председателя на журито Георги Н. Киров (първи носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ – 2004 г.)
5 б. Представяне на творби от номинираните поети
5 в. Обявяване на лауреата на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2011 г. и връчване на наградата от кмета на община Ихтиман
5 г. Слово на литературния критик д-р Ивайло Христов и рецитал на лауреата
6. „В тихия двор…“ (неофициална част) - поетично-литературни и други дискусии на по чаша вино (бира); поети с китари; свободни рецитали и други волни изпълнения
Скъпи Димчови приятели и почитатели – заповядайте!
Който желае, а и който може!
На останалите няма да се разсърдим - домът бащин и роден на поета за всеки българин е отворен всякога!
За контакти:
Къща-музей “Димчо Дебелянов”
Дойчо Иванов – уредник на музея
Копривщица, 2077
Тел. 088/635 35 19; 088/ 568 24 91; 07184 / 20-77
E-mail: doicho54@abv.bg, debelyanov_museum@abv.bg
Скайп: dodone54
Сайт на къщата музей - http://store2.data.bg/dimco/Index.htm
Фейсбук: Дойчо Иванов
Човек, когато търси, намира.
А понякога намира и без да търси.
Така, без да искам, си намерих шпагата от детските години.
Саморъчна изработка, много стара, някъде от 60-те години…
En garde, canailles!
Консервния комбинат на село вече ви го показах.
Ето я и птицефермата.
Но всяко пиле, и добре да живее…
А на кладбище так спокойненько, („А на гробището е така спокойно,
Ни врагов, ни друзей не видать, ни врагове, ни приятели виждаш,
Все культурненько, все пристойненько - всичко и културно и пристойно -
Исключительная благодать.“ изключителна благодат.“)
Михаил Ножкин
Казват, че човек от време на време трябва да ходи на гробището.
За да си припомня, че не е вечен и да върши по-малко глупости в живота си.
Въпреки всичко – не обичам гробищарските истории.
Бягам далече от такива места.
Но понякога няма как.
Вчера показах няколко снимки от моето първо училище на село.
Нямам много спомени за ранния си училищен живот, но все пак някои неща не съм забравил.
---------------------
В класната стая съм само аз.
Учебните занятия са приключили отдавна.
Но не и за мене.
Оставен съм да си доучвам.
Нотите!
Тези проклети ноти, които изобщо не мога да запомня, камо ли да ги пея.
По лицето ми буквално се леят сълзи.
И ето че влиза една какичка от горните класове, озовала се в училището по това време явно заради някакви извънкласни занимания.
Като разбира защо стоя в стаята и плача над учебника по пеене, сяда до мене и започва да ме учи.
Пее какичката нотите и тактува с ръка, аз подсмърчам, пея след нея и тактувам.
И до ден днешен не познавам нито една нота…
--------------------
Данчо Павлов, първият ми учител, вади джобното си ножче, подава ми го и казва:
- Иди отрежи една пръчка.
Отивам на двора при големите салкъми (акации) и отрязвам една издънка – дълга, тънка.
От предишни опити зная каква трябва да е пръчката, иначе учителят ще ме върне за друга.
Влизам в стаята, подавам ножчето и пръчката на Данчо Павлов и протягам двете си ръце с дланите нагоре.
Пляс, пляс… - пет удара по едната длан.
Пляс, пляс… - пет удара по другата.
Не съм си написал домашното.
Строг учител беше Данчо Павлов.
Но справедлив.
Беше много добър приятел на татко, но никога не ми прости нито едно прегрешение: ножчето и за пръчка.
Мисля, че той е най-добрият учител, който съм имал…
