Най-сетне, след дълго протакане, успях да завърша едно започнато отдавна дело – да събера на едно място в интернет малко известните и непубликувани стихотворение на Христо Смирненски.
Не претендирам за изчерпателност и затова, ако се наложи по-нататък, ще допълвам.
Сборничето нарекох „Непознатият Смирненски“ и то се намира ТУК.
Който има интерес и сърце за поезията – ще прочете и трудът ми няма да отиде напразно.
А на коне с капаци от ляво и дясно, увредени от литературознанието, което – също като историята – напразно претендира да е наука и да дава точни формулировки, нямам намерение да обяснявам защо Христо Смирненски не е Христо Радевски и защо изобщо не може да бъде натъпкан в какъвто и да е калъп, нито ляв, нито десен – обхватността му е непостижима за ограничените мозъци.
Искам да добавя за завършек само нещо любопитно: едно от най-силните стихотворения на Смирненски получава всеобщо признание още през 30-те години на миналия век и става част от българския градския фолклор (наред с „Два бука“ на Иван Вазов, „Белокаменна чешма“ на Пенчо Славейков, „Канят ме, мамо, на тежка сватба“ на Кирил Христов, „Ако зажалиш някой ден“ на Магда Петканова и още други).
Това е стихотворението „Горчиво кафе“, което следва в изпълнение на известния по това време в цяла Европа Аспарух Лешников - Ари:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.