СЛУЖБОМЕР

неделя, юли 09, 2017

За „магистралата на знанието“

“Има държави, в които при нежелание на дадено семейство да праща детето си на училище, то се извозва с полицейски патрул. Така беше и в България по времето на зрелия социализъм“.

Това рече вицепремиерът Томислав Дончев и дали има държави, в които полицията води деца на училище, не зная, но със сигурност зная, че по времето „на зрелия социализъм“ такова животно нямаше.

И тогава, както и сега, самара с прибирането на децата, които не посещават училище, го мъкнеха учителите.

Помня, че когато работех в ихтиманската гимназия, бях класен ръководител на две циганчета (тогава ромчета имаше само в кръчмата!), момичета, които не идваха на училище.

Като класен ръководител бях длъжен (по това време не се ровех из законите и не зная дали изобщо това е било по силата на някакъв юридически акт) да посетя домовете на децата и да занеса на родителите - дръжте се да не паднете! – акт за глоба, който те трябва да подпишат!

С една дума – учителите изпълняваха ролята на общински разсилни.

Под тези актове (не само моите – и на другите класни ръководители) родителите, разбира се, отказваха да сложат подписа си, в резултат от което трябваше повторно да се ходи там с още двама учители за свидетели, които пък със своите подписи да удостоверят отказа.

Затова вземах актовете, които (след горчивия опит от два-три пъти) не носех никъде, а намирах двама колеги да ми ги подпишат, което те правеха с голямо удоволствие – нали и на тях ще им се наложи същото и ще ме потърсят за подпис.

След това актовете отиваха в деловодството на училището, а оттам в общината, където потъваха безвъзвратно, без да бъдат изобщо реализирани (независимо дали са оформени по първия, или по втория начин).

Та значи – резултат никакъв.

Тогава директорката ми вика: „Всяка сутрин ще минаваш покрай тези деца, ще ги вземаш за ръка и ще ги водиш на училище!“

Глупости на търкалета, разбира се – ще ходя аз в седем часа сутринта да тропам по циганските къщи, та да отнеса някоя псувня, ако не и нещо повече!

Но точно по това време беше излязъл един партиен почин за личния пример на ръководителя, който личен пример трябва да вдъхновява подчинените за трудови подвизи, изобщо - много се говореше по този въпрос.

И аз викам на моята директорка: „Дайте ми личен пример за вдъхновение, а след това ще започна и аз да ги водя за ръка“.

Срещу ръжен и партийна линия не се рита, директорката ми се спотаи, аз още повече и момичетата така и си останаха неприбрани (на хартия, разбира се, сигурно са ги отчели иначе!).

Та толкова за „зрелия социализъм“.

Сега няколко думи за „зрелия бойковизъм“.

Бас държа, че асфалтът на прокламираната днес „магистралата на знанието“, която трябва да прибере в училище отпадналите ученици, ще се пропука още на първата година като асфалта на магистрала „Струма“ (виж картинката горе!).

Имаше десетилетие на ромското включване, имаше и четиригодишна програма, която трябваше да направи училището привлекателно за ромите (те вече не са цигани, но циганията им остана!) – нито ромите се включиха, нито училището стана привлекателно за тях.

Защото чиновниците загробиха (а защо не – заграбиха?) големите пари и не направиха нищо, или може би – почти нищо.

А сега „магистралата“ отваря пред тях нови възможности за ново загробване (заграбване?).

Пък хомота ще го теглят пак даскалите.

Вече се намекна: проектът ще се осъществява на ниво училище.

Значи, да се готвят класните ръководители: нови отчети, нова бумащина, нова стъкмистика и нови врътки за избягване на безсмислието, като горната с актовете за глоба, която ви казах, а накрая – резултат никакъв.

Но спокойно - ще дойде друг, следващ проект…

---------------

- А какво да се направи? – ще кажат умниците, които много обичат да задават въпроси. – Като критикуваш, кажи как да стане!

Съжалявам, но има хора, които получават заплати да мислят „как да стане“, тях питайте.

Моята основна работа е да вляза в час, да си преподам уроците и – най-важното! - да следя децата да научат същественото от това, което съм преподал.

За това получавам заплата, това правя от 1979-та година насам.

По всичко останало само изказвам мнение, съвети не давам…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.