Малка разходка из Русе

В Русе не съм бил отпреди хиляда години, че може би и повече.

И ето че се озовах отново там.

Тук съм пред Операта.

С Русенската опера ме свързва много стар спомен.

Като гимназисти в Силистра ни заведоха на опера в Русе.

Предварително знаехме, че ще гледаме „Летящият холандец“, и понеже по това време четях много морски истории, знаех какви ли не неща за кораба призрак и се бях нагласил за нещо много интересно.

Уви – три или четири пъти буквално заспах, не разбрах нищо и се върнах разочарован до безкрайност.

Това беше първата и последната опера в живота ми; с удоволствие слушам отделни оперни арии, имам си любими даже, например „Vesti la giubba“, но цяла опера бих гледал само с Магнум 45-ти калибър, опрян в тила ми – Вагнер ми отне веднъж завинаги подобни мераци.

А ето ме в самия център на Русе: видя ли фонтанче, шадраванче, езерце или нещо подобно, не пропускам да се снимам - в предишния си живот сигурно съм бил жаба.

Пред паметника, пак в центъра.

В казармата бях артилерист (по-точно – бусолист) и второто нещо, което не подминавам никога без снимка, е някое оръдие.

Ето го същото оръдие, погледнато откъм страната на стрелците.

Чудя се кой ли се е возел на двете седалки, които даже имат по един амортисьор, да не друса много.

Сигурно командирът на разчета (войниците, обслужващи оръдието) и мерачът – много важна фигура; останалите, без двамата кочияши на капрата, безспорно са подтичвали отстрани – скоростта на впряга едва ли е била кой знае каква, при условие че освен оръдието конете са влачели и нелека ракла с боеприпаси.

Най-интересната част на оръдието е дулото: върху него са гравирани две крилати фрази на латински език.

Първата фраза, отпред, над двуглав орел, гласи: „Pro gloria et patria“ („За славата и родината“).

Втората фраза казва: „Ultima ratio regis“ („Последното средство на краля“).

Тази фраза е много интересна.

Тя се появява за първи път през времето на Луи XIII по нареждане на кардинал Ришельо върху френските оръдия, стрелящи по Ла Рошел (така поне гласи легендата).

По-късно фразата по заповед на Фридрих II започва да се гравира върху пруските оръдия.

А на едно място прочетох, че се срещала и върху испански оръдия.

Обърках се окончателно, така че не мога да кажа това оръдие какво е: френско, пруско или испанско, но по всяка вероятност е пруско, защото е поставено там като уж използвано от руската армия по време на Руско-турската война.

Това обаче не е толкова важно.

Ето още един интересен фрагмент от оръдието: с двете колела за вертикална и хоризонтална корекция на стрелбата; затворът липсва, защото с него произвеждането на изстрел не би бил особен проблем – оръдието е идеално запазено, а джепане винаги може да се намери.

И накрая, както винаги при такива кратки пътешествия – чаша кафе на автогарата в очакване на автобуса…