Слава Богу, че България е опазена от възможността да я връхлитат огромни вълни, каквито се стоварват върху бреговете на някои океански страни.
Иначе досега да се е затрила от картата на света.
Да бях Джани Родари, щях да напиша „Джелсомино в страната на мрънкачите“.
И тази страна безусловно щеше да бъде България.
Я си представете, че ни беше сполетяла нещо такова.
О, какво кършене на ръце, какво мрънкане, какъв плач Еремиев до дън небесата щеше да настане.
Много плач, много мрънкане, много кършене на ръце, малко работа.
А ето какво са направили хората десет години след това на същото горно място.
Тук някои ще кажат: „Ама тя държавата…“
А стига с тази държава!
Някога Луи Четиринадесети казал: „L'État, c'est moi“ („Държавата съм аз“).
Аз (и не само аз, ама сме малко!) пък казвам: „L'État, sommes nous“ („Държавата сме ние“).
И всичко останало е от Лукавого…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.